Ще споделя, разбира се, и то само хубави! Един от най-прекрасните автомобили, които съм притежавал. Моята е39-ка беше 523i, 2.5 бензинов редови шестак. Прекрасен мотор, единственият проблем, който съм имал за близо петте години, в които я карах, беше протекла гарнитура на капака.
Само хубави спомени с тази кола, карах я доста отдавна, мисля, че към 2013 я продадох, и то по една единствена причина - тогава ми трябваше високо проходим автомобил, а в онзи момент нямах възможност да поддържам няколко автомобила, пък и вече имах задномоторна шкода. Съответно се разделих с БМВ-то. Истината е, че все още съжалявам. Наистина, и според мен е последното истинско БМВ.
Имаше едно единствено нещо, което не ми харесваше в този автомобил, и това беше мнението на хората. Но все пак в онези години - 2008-9, беше все още сравнително актуален модел. Още като я купих, отивам на работа да почерпя, и се започнаха подхвърлянията "ти сега ще сваляш мацки, ще гъзарееш, ала-бала". Всичките ми приятели и познати започнаха да ме разпознават спрямо колата, от "готиния и забавен Ивчо" станах "Ивчо с бмв-то", и то по лошия начин. Започнаха се подмятания от типа "ей гъзар", "сега кво като си с бмв" и такива подобни, кито не бяха особено приятни, и разбира се - далеч от истината. За щастие, аз съм от хората, на които не им пука особено за мнението на околните, но все пак не беше приятно да те отъждествяват с една кола. Както и да е, тогава просто си взех един черен анцуг и започнах да си карам с него, да дразня още повече околните Зимата също се забавлявах с околните, постоянно имаше подмятания "и сега кво, цяла зима в гаража" и подобни, а истината беше, че с едни хубави зимни гуми, и правилно познание на автообила и кога точно трябва да използваме системите му и кога не, с тази кола си карах навсякъде, минавал съм Шипка в зимни условия, катерил съм се на Пампорово, Боровец, до пистата на Добринище също, по вилните селища около Пловдив - Бряновщица, Златовръх. Никога никакви проблеми, прекрасен автомобил. Истински автомобил, в пълния смисъл! Управление, поведение, усещане, здравина, надеждност, комфорт - всичко си имаше. Имаше и системи за сигурност, които при този модел за последно водача може да изключи напълно само с едно копче. От е60 нагоре вече не е така.
Мотора пееше, има една градска легенда, че на БМВ редови шестак трябва да можеш да сложиш една монета права върху мотора и тя да стои така. Вярно беше, не мърдаше. Разбира се, моята нямаше и газ, което също е от значение, също така и приказките за разход над 15 не бяха вярни. Харчеше си 12-13 бензин градско, извънградско падаше и под 11. Имам и няколко пътувания до Германия с нея, там с немския бензин средният разход си беше 11.2, и трите пъти, когато го смятах. Имаше и много готини екстри - ел. щорa на задното стъкло, щори на страничните, ел. салон комфорт с подгрев и надуване светло сива кожа - единствената кола, с която съм пътувал над 15 часа, и слизам от нея все едно съм се качил преди 15 минути. Адски удобна. Сега с джиповете, които карам, това го няма. Дори и кодиака е на светлинни години от това усещане. Климатроник, отпред, отзад, абе готина работа.
Говоря за позитивите, защото тази кола проблеми НЯМАШЕ. Когато я купих, смених само датчик колянов вал, другото беше, че тропаше единия носач отпред. Тази кола е с алуминиево окачване, с 5 носача, малко е мъка, като се строши. Помня, че 170 лв беше най-евтиния от петте носача, а на онези години това не бяха малко пари. Аз, разбира се, действах кардинално - намерих е39 с МТЕХ2 окачване, оглозгах го цялото - дискове, апарати, носачи, амортесьори, пружини, биалети. Всичко долу, след това мина през фрезата за рециклиране, и после на колата. 4 години нито хлопна, нито тропна. Ниско стана, но това, което най-много ми харесваше, беше, че вози супер комфортно, и в същото време много стегнато. Нищо общо със спортните окачвания по голфовете, на които бяхме свикнали тогава. Окачването с големи гуми и джанти също така ми позволи да си я карам мъжката - тази кoла си вдигаше 260 на аутобана, неведнъж, и си се караше прекрасно и спокойно там. Жив и здрав да е Ханс с тези аутобани
Разприказвах се, и се вкарах в спомени. Ето и няколко снимки на въпросното возило:
Някой ден пак бих си купил такова возило