Топ потребители

2020. Трето поколение Хонда Джаз. Made in Japan.

Аз също съм готов

Ние сме готови за утре

Офф, не питай, че още чакам пътна помощ Шегувам се. Мислех да направя и връщането до София и тогава да споделя пълната статистика, но сега като видях въпроса, вече не мисля да отлагам. Краткият отговор е - супер впечатлен съм от ниския разход, който постига тази кола. Градско се движи между 12 и 13 kwh на 100 км, но и извънградско постига стойности в този диапазон (поне по планински маршрути с повечко завои, където и скоростта е средно 60 км/ч). Сега малко по-подробната статистика за приключението ми от онзи ден, което започна рано сутринта със София-Панагюрище-София (без междинно зареждане), обяд в София, през което време за около час колата се беше понапълнила и след това осъществих следобедно пътуване до Лом. Ето и разбивката по часове на изминати километри и изхарчени електрони : - Сутринта към 7:40 включих колата, чиято батерия беше малко над 60% заредена и за около 50 минути успя да достигне 99%. И така в 8:30 тръгнах към Панагюрище с пълна батерия (на таблото предсказваше, че ще мога да измина 279 км). - По магистралата до Вакарел карах със 110-120 км/ч в нормален режим (Еко режима супер много ограничава мощността и трудно се вдига над 90 км/ч с него). Разходът по борд компютър към отбивката на Вакарел беше към 19 kwh на 100km, като трябва да се има предвид, че в тази посока е почти през цялото време изкачване по магистралата. Попринцип не съм свикнал да карам с по-малко от 140 по магистралата, но при първо такова пътуване с електричката не ми се рискуваше, тъй като не исках и да се занимавам с публичната зарядна станция в Панагюрище. - При спусканията след Белица колата изгенерира толкова много ток, че чак се запритесних дали няма да стигна с повече ток, отколкото тръгнах - на Поибрене имах над 250 км оставащ пробег (не помня точно, но беше фрапираща цифра, при все че от София съм тръгнал с 279 оставащ пробег). - В крайна сметка стигнах в Панагюрище в 9:58 и за изминатите 86 км имах среден разход 12.9 kwh на 100 км. Оставащият пробег беше 228 км и бях преспокоен, че ще се върна в София без да трябва да зареждам. - Към обяд стигнах в София, като вече по магистралата си карах със 140 км/ч, но в интерес на истината в тази посока имаше такива спускания, че дори и със 140 км/ч от време на време виждах как колата генерира ток и ми увеличава пробега. Така или иначе от Панагюрище до Вакарел преобладават изкачванията и средния разход се качи на 14.1 kwh на 100 км за общо изминатото разстоятние от 172 км (София - Панагюрище - София). Оставащият пробег като стигнах на зарядната станция в София беше 102 км. - При тръгването за Лом отново бях заредил колата до 99% и при достигането до Петрохан ми бяха останали 155 км пробег, като средния разход до там беше към 18 kwh на 100 км (заради преобладаващите изкачвания). - При спускането бях страшно впечатлен колко много ток успя да изгенерира тази кола. От Петрохан да Бързия беше успяла да добави цели 80 км към пробега и продължи да генерира ток, чак до последния ЖП прелез след отбивката за Берковица, когато оставащият пробег беше станал 250 км - цели 95 км ток изгенерирани от Петрохан до въпросния ЖП прелез. За да направя сравнение с плъг-ин хибрида ми - той успява да изгенерира едва около 24 км пробег при спускането от Петрохан до Бързия, а след Бързия не генерира (но и не харчи) нищо до въпросния Ж.П. прелез. Та Зоето, заради своята икономичност успява да изгенерира близо 4 пъти повече пробег. - Когато стигнах кръговото в Монтана оставащият пробег беше 243 км и средният разход от София до Монтана беше едва 11 kwh на 100 km. - От Монтана до Лом карах предимно на круиз контрол със зададени около 90 км/ч и на няколко пъти изпреварих коли, каращи малко под ограничението. Това в комбинация със сравнително равния път вдигна разхода и така в Лом стигнах с оставащ пробег от 125 км при изминати 173 км (София - Лом) и среден разход 12.6 kwh на 100 км. Трябва да се има предвид, че карах в доста хубаво време - 16 градуса беше сутринта към Панагюрище, а навръщане към София беше вече 21 градуса. Към Лом температурата беше 22 градуса, като дори на Петрохан беше сравнително топло (около 14 градуса). При зимни условия вероятно ще имам нужда от около 20-30 минути междинни зареждания в Панагюрище и Монтана, за да осъщества без стрес същото пътуване.

Малее като гледам имам да разправям за два месеца назад... Жорката малко ми се скара преди време, и то с право, че още не съм казал за мигачите какво се случи - проблемът беше, че светеха кой както си иска, ту мига, ту седи светнал, мислех, че проблемът е в релето и се бях приготвил да го сменям с по-модерно универсално, но след като си поиграх малко с масите, мигачите заработиха както си трябва и си оставих оригиналното реле. Това го отметнах, по-добре късно, отколкото никога са казали хората След това по-горе показах, че си намерих дясно огледало, точно каквото исках, и по чиста случайност баш в Пловдив. Видях се с Ивчо, за да може да ми направи скоростния лост като нов. Яд ме е, че не снимах състоянието му, но беше лешш, скоростите влизат с 300 зора и си блъскам лоста в краката за първа и втора. Сложих новия и все едно съвсем друга кола, имаше нужда да влезе в употреба за да легне всичко добре, но към момента вече всяка една скорост влиза стегнато и приятно без никакви проблеми, заради което съм много доволен! След това така се случи, че имах възможност за няколко дена да ходя на работа, като използвах всеки удобен момент да отмятам по малко работа по колата - ново масло и филтри, нови маркучи където имаше нужда и разни подобни дреболии. Смених гумите за известно време, защото имаше забавяне с фланците. Накратко приведох колата в готов вид за улиците, но все още нямах документи за да ходя до КАТ. Скука, скука, викам си, че като почна да я карам ще е скучно, още няма музика. Отзад монтирах колонките от фелицията и ги скрих под кората на задния багажник, а за отпред на една от месечните срещи получих много хубав подарък от Жорето: Освен това Яската lent ми беше подарил още лятото оригинално барче за радиото. Преди исках всичко да е скрито, колонките да не се виждат, радиото под седалката, но след разговор с Иво се оказа, че трябва да избирам - или хубав звук, или прибран интериор. Е, донякъде мисля, че се получи нещо средно, защото барчето седи прилично на колата, корите на Жоро ги харесвам, макар и неоригинални са много културно и приятно направени, а пък звукът, който колата извади си е направо прекрасен! Вчера си монтирах и запалка, че имах останала от фелата, за да мога да ползвам и трансмитер, но пак нямам снимка. Друго, което направих, беше смяна на гърнето, защото беше пробито, но няма много много разлика с другото, което сложих уж здраво: Първата "модификация" и по мотора - втора механина клапа от вартбург, купих си донор, моят го измих доколкото беше възможно и вече има усезаема разлика: И вече готовият резултат: Скоро след това ,към средата на първата седмица на февруари, аз вече бях готов с документите, веднага щом излязох от нотариуса първата работа беше да си организирам пътната помощ, разбрахме се с един приятел петък сутрин рано, аз още в 7 без 15 бях в сервиза благодарение на служебната "бегачка", за да си проверя пак всичко необходимо и да сипя 10литра бензин: Натоварихме се: Ииииии след един адски дълъг ден минахме опашките, каналите и тн. и към 16 часа следобед вече станах горд собственик! И оттук нататък вече започна още по-яката част, още тази първата вечер навъртях 50км из града и вече съвсем случайно успях да направя нови запознанства: Просто не оставих горката количка да си почине, следващите две седмици изминатите километри вече надминаха 400, накефих се на усмивки и палчета по улиците... Направихме първото присъствие на една от месечните сбирки... Където пък след известна доза заплахи от страна на баща ми Ивчо май се стресна и задвижи нещата с фланците Колата най-после си обу хубавите гуменки, но както виждате височината е като на камион, разбира се нямаше никакъв начин след два дена да се появя на Калояново така... Влязохме така и след няколко часа излязохме леко клекнали: На следващия ден си изкарахме много яко макар и на припек, нагледах се на коли, имаше още няколко добре познати шкодички, и се видях с доста хора: След това направихме малка разходка Взе да изглежда много много добре, с изключение на това, че предницата ми седеше леко висока, а колата я правих точно както Данчо, за да стане това, което искам, след един бърз разговор се оказа, че никой не ми е казал(пък и на мен ми е толкова акъла да не се сетя), че заедно с пружините се режат и стоп тампоните, защото иначе опират. Само изчаках да свърши даскало и да се прибера и веднага поправих грешката: Надявам се да не съм изтървал нещо, но май е това за сега. Стана просто брутална, точно както стоеше и Марта на тези джанти, много и се кефя и още повече, че и хората по улиците и обръщат много внимание... Всяка стотинка до тук си струваше за това чувство и ще се продължава още напред!

Добро утро на всики Макар и някой от вас вече да са видяли из фейса , какво се случва , да се похваля и тук. Марта отива замина за боя. Миналата седмица в четвъртък , с Коце наехме една платформичка , закачихме я на октавията и цял ден напред назад. Първо закарахме Марта при бояджията , след което напазарувахме малко ние Или с други думи вече съм горд собственик на още една скраб - още една 130 Л. За момента тя ще основно донор на сухо окачване и нямам планове да я реставрирам. Живот и здраве , ако няма някакви форс мажорни обстоялтества , след около месец и кусур , ще е готова за сглобяване :D

Колко дни остават до срещата? 6 На коя дата е срещата? 6 Какво ще е настроението? 6 Колко кюфтенца ще изям? 6 Колко ще излъжа, че ми харчи ВРСа? 6 В колко най-рано ще си тръгна? 6 Само аз ли се чувствам отличник днес?!?!?

И аз стигнах до момента, в който реших да взема втора кола в семейството, тъй като съпругата взе книжка и не искам да се учи на голямата семейна кола. Tа в крайна сметка послушах собствения си съвет и вчера купих едно Zoe ZE40 набор 2019 на 40 000 км с идеята да го покараме една година докато тя се понаучи и след тази година вече да решим. Ако тя го кара достатъчно често и колата ни допадне - ще го задържим, а ако не - ще го продадем и евентуално за втора кола ще разчитаме на електричка с почасов наем, когато се наложи или ще помислим за нещо по-ново пак електрическо (например излизащия скоро Citroen e-C3 или защо не излизащата догодина Skoda Epiq). След като няколко седмици се борих с десетките страници обяви за Zoe, мога да споделя следните съвети, ако някой реши да купува такава кола: - Първото поколение на Зое е имало два варианта за батерията - да е собственост на купувача или да е собственост на Рено и купувача да й плаща т.нар. лизинг всеки месец. Тези, които са с лизингова батерия трябва да се продават на значително по-малка цена и като цяло не е много ясно дали новия купувач ще може да продължи да плаща лизинга в България или ще се окаже с кола без батерия. Има доста обяви, в които откровенно подвеждащо колата се продава на висока цена (все едно батерията е собствена) и ако човек не си провери нещата по VIN в представителството на Рено, може да се окаже прецакан с кола, която да не може да използва. - Някои версии на колата са предлагани с 8 годишна гаранция на батерията, а в други случаи с 5 годишна. Принципно първото поколение на Zoe има само AC зареждане, което може да се отчете и като плюс тъй като гарантира минимална деградация и реално се очаква батерията да надживее колата (да изкара доста повече от гаранцията от 8 години или 160 000 км). И все пак ако ви е важна гаранцията е добре да проверите дали конкретното Zoe е с 5 или 8 годишна гаранция. - За да важи гаранцията на батерията, колата трябва всяка година да посещава оторизиран сервиз на Рено. Това посещение в общия случай завършва с една смяна на филтъра на климатик, тъй като няма какво друго да се сервизира, но ако някой собственик реши да го пропусне, това компроментира гаранцията. Затова преди покупка, ако ви е важна въпросната гаранция, е добре да се проследи цялата история за всички години на колата. - Голяма част от обявите, подобно и на колите с ДВГ, са внесени ударени и са донагласени у нас, така че да се продадат с максимизирана печалба. Това важи не само за автокъщите, но и за частни лица, които иначе дейно промотират електрическата мобилност в публичното пространство, а същевременно се занимават с препродажба на електромобили без да са юридически лица. Затова съветът ми е - доверие никому и си проверявайте колите, както за история за удари, така и с преглед в сервиз преди покупката. Конкретно моето Zoe е с 43 kwh батерия (41 kwh използваемо или колкото е останало след деградацията) и според статистиките за модела би трябвало да прави към 250 км смесен пробег и над 300 км градско през топлите сезони. Аз го взимам с идеята за предимно градско шофиране, което спокойно може да се постигне и само със зареждане на публични AC станции - ще е нужно зареждане веднъж седмично (или максимум два пъти в седмицата през зимата) и тъй като колата зарежда с цели 22 kW на AC, реално ще се пълни за около час и половина (един обяд време в района на безплатна или евтина AC зарядна станция). И все пак този размер батерия го избрах и тъй като вярвам, че ще става и за някакво извънградско (в рамките на 200 км без дозареждане). Обмислям да го тествам още след десетина дена в тази му светлина с едно пътуване от София до Лом, което е около 170 км и се надявам да го взема спокойно, без да се налага междинно спиране. Ако на някой му е любопитно да споделям истории с електричарските ми неволи, мога да пиша в темата "Дискусии за електрически автомобили".