Здравейте,
Направих една година с "новата" за мен кола и реших да разкажа малко в случай, че на някой му е интересно.
След 9 и нещо години с Октавията нещо започна да ме човърка за смяна на колата. Не исках нещо непременно по-ново, а по-скоро нещо различно(от ВАГ) и по-широко/голямо. Стар фен съм на шведските машини (СААБ и след него Волво), но не успях да си купя СААБ преди да хлопнат кепенците, а тепърва да си купя кола от фирма, която вече 12-13 години е извън бизнеса не ми се стори умно. Насочих се към Волво. И там имаше доста опити и колебания. Обиколих цяла България за ХС70ки първо поколение, но неуспешно. Пепино ме отказа от едно бензиново V70. Така лека-полека стигнах до тази. Второ поколение XC70 2011 година 2.4 D5 пет цилиндъра, две турбини, 205 коня, 420нм, автомат и 4х4. Сравнително постно оборудвана, но има кожа и мързелив багажник. Стягам си я леко-полеко, в един момент получи и софтуер от Polestar - 225 коня и 460 нм. Нека числата не ви лъжат, колата не е бегачка и не стимулира към ръчкане. Тази мощност е само за по-леко изпреварване без напрежение за шофьора, а и колата е тежка. По-скоро е като успокояваща терапия на 4 колела. Трудно някой може да ме ядоса докато я карам. Изключителна кола за дълъг път с мноооого удобни седалки. Дори и след 10 часа каране не слизам смазан. Дразнят ме черните джанти, но съм купил същита, които ще боядисам във фабричен цвят. Тези черните може би ще станат графит или бронз. Качвам и няколко снимки.