Топ потребители

И от голф 3, толедо, и всички производни може да се сложи. Но там е както казваш - с ключа от ключалката. А за да стане с дистанционно, си е зор, аз доста се позаиграх по темата, и след сравнително много усилия успях да го направя без комфорт модул - с дистанционното, докъдето си искаш, нали сме гъзари

Жоре, от чисто практична гледна точка си прав - реално колата, която минава на зелено, прави катастрофата. Ако беше изчакал малко онзи щеше да мине. И следващия след него, а може и още двама-трима. Просто в София е така - викат му "оранжево" или "разтегливо жълто". Имал съм много подобни случаи, за щастие нито един не завърши с удар. Влизал съм в кръстовището и нарочно - светна жълто, зелено, минаха 2 коли напречно, пуснах спирачката, прелетя трета (междувременно от светофара вече течеше мента), започнах да отпускам съединителя, в този момент се зададе четвърта, а мацето от дясно на мен видях, че тръгва с мръсна газ. И аз натиснах клаксона здраво и настъпих вътре, за да сложа Ивекото между говедото на червено и нея. Просто колата до мен беше някакво малко нисанче, а летящия на червено беше с БМВ 5ица , щеше да я убие на място.

Днес отстраних проблема от пътуването. Честно казано не беше мръднало нищо... Играх му една заварка... И събрах всичко с нов палец капачка и кабели...

Ами то се е видяло, че веднъж годишно ще пиша в темата, така че спокойно мога да поразкажа малко какво се случи изминалата година с колата. Ще бъде сравнително дълъг фоторазказ, съжалявам, ако доскучае на някой Изминалата година и половина от предния ми пост беше доста активна за Шкодата. Имаше много каране, приятен брой посетени събития, много разходки, доста ежедневно каране, и разбира се - проблеми. Ще се опитам да карам в хронологичен ред, за да е по-прегледно. Логично, започвам с подготовката на срещата в Първенец през 2023 година. Ден по-рано си взех колата от града и се я прибрах при мен. Едно миене, и вече беше готова за среща: Вечерта направихме и една вечерна разходка из Пловдив с компания: Малко след срещата в Първенец, ми предстоеше едно от важните събития в живота - сватбата ми. Шкодата, макар да не беше младоженската кола, беше част от кортежа към сватбения автомобил. Съответно хубаво миене и подготовка, ето и една-две снимки от деня преди сватбата, и една-две от самата сватба: Тук-таме из разказа ще вкарвам и по някоя снимка от ежедневието. Измежду другите ежедневни коли Шкодата успя да навърти хубав пробег през годината, доста често си я карах и нея, макар да се бях съсредоточил върху новата си стара играчка - Голф 2, на който навъртях над 13000 км за 10 месеца. Ето и първата порция от ежедневни снимки: Не минахме и без ремонти. Единия от тях беше доста стряскащ - на прибиране към вкъщи една вечер градусите взеха сериозно да се вдигат. Живеейки в планината, това си е проблем. Успях да се прибера преди температурата да стигне 100 градуса, и веднага последва ремонт - оказа се окисляване на буксите на перката. Изкарах предницата от площадката, легнах отдолу, направих едно хубаво почистване на кабелните обувки, и всичко си дойде на мястото: Имаше и дребен проблем отзад вляво - започна да тропа, и се оказа скъсан тампон под пружината, лесен и бърз ремонт: Дойде време и за подготовката на първото по рода си събитие - Задномоторна среща 2023 г. С Коцето @malkiq направихме една опознавателна обиколка на мястото, както и на маршрута, който в последствие използвахме за автопохода, и го направихме именно със старите баби: И това пътуване не мина без дребен проблем, по едно време изчезна мощността на колата, за щастие много бързо се усетих какво става - беше се поотхлабило жилото на газта, и педала нямаше ход. Ремонт за 4 минути, и отново газ. Дойде и самата Задномоторна Среща, която беше ПРЕКРАСНА. Тук ще сложа само 2 снимки от нея, другите ги има в темата: Ще си позволя едно лирическо отклонение, което пък е доста важно за самата Шкода. Наложи се да напускам стария гараж, където колата домуваше. Колата преседя няколко месеца на открито, и в последствие реших, колкото и да не ми се иска, да я прибера в подземния гараж. Той пък се превърна в едно доста приятно местенце, защото вътре домуват 3 ретро автомобила - Шкодата, едно много готино трабантче и една перфектно реставрирана Вектра. Стелажите вече отдавна бях напълнил със шкодови части, един плакат за красота, и нещата заспаха. Със съквартиранта ми по гараж се оборудвахме с доста инструменти и аксесоари, нужни за всеки един гараж, както и с маса, столове и чаши. Гаража ни се превърна и в притегателно място за нас и себеподобните ни, и от време на време се събираме там да пием по една бира и да си полафим: Сега пак следва една малка порция ежедневни снимки, доста каране, и в онзи момент никакви ремонти: Дойде моментът и за срещата в Първенец 2024 г. Ето и няколко снимки от подготовката - хубаво миене и на Шкодата, и на голфа, та покрай тях намаза и на жената тойотата. Една снимка и от самата среща, другите са в темата: После ходихме и на месечна среща в Пловдив: И след това вече се започнаха по-сериозните проблеми. В един момент се появи стържене и някакво тропане отзад вдясно. Барабана долу, и О, чудо! Полуоската си шава свободно във всички посоки. Диагнозата е ясна - лагер. Всички знаем каква е процедурата по смяна на лагер, и да си призная - никак не ми се сваляше целия кожух на полуоската. С баща ми измислихме "мързелив" вариант да го избием отвън, без разглобяване. Направихме си специална скоба, която да заварим за самия лагер, и да се опитаме да го изкараме със скоба навън: Опита беше неуспешен. Не се разминах със свалянето, и след като приех съдбата си, окачването беше разхвърляно и вече на операционната: Новият лагер и двата семеринга седяха и тръпнеха в очакване да бъдат монтирани: И няколко часа по-късно, колата беше сглобена и в движение, даже я наградих с едно прибиране до вкъщи: Шум от лагера вече нямаше, тракането беше изчезнало, поех си дълбоко удовлетворена глътка въздух, и пак си я покарах няколко дни. Наближаваше следващото ретро събитие, което посетихме с @Rosen Raychev - ретро парада в Хисаря. Колата отново вкъщи, но този път я измих на автомивка, тъй като почти цяло лято нямахме вода, и нямаше как да я измия вкъщи: Всичко беше прекрасно, НО... след прибирането от Хисаря прибрах колата, и една седмица преди Задномоторната среща 2024 я изкарах, и тропането отзад в дясно пак се появи. Няма да лъжа, че се поизнервих, но искам, не искам, хайде пак всичко долу. За един ден 5-6 пъти свалих и качих барабана, докато открия причината. Подлагах шайби, но нищо не помогна. Иползвах жокер "ползвай си частите от другата Шкода", и имайки цял един кожух с носач и полуоска, се възползвах, сложих още един нов лагер и семеринги на окачването, и всичко отново долу, и след това сглобяване: За съжаление се беше появил и още един неприятен, но важен проблем - спирачките. Педала беше започнал да пропада, диагнозата - помпа. Покрай проблемите с полуоската, не ми беше останало време да се занимавам с този проблем, и имах буквално 3 дни до срещата, за да го отстраня. В сряда поръчах нови гумички за помпата. В четвъртък пристигнаха, и още сутринта ги смених. Тук обаче се яви следващия проблем - новите гумички бяха прекалено плътни. Буталцето на помпата блокираше, и самата помпа нямаше ход. В безизходицата зададох задание на един познат сервиз да ми намери помпа в рамките на деня, или най-късно на следващата сутрин. Речено - сторено! Помпа се намери, и беше при мен в петък в 9 и 30 сутринта: Лошото беше, че денят беше петък, а аз - на работа. Петъците обикновено са ми страшно натоварени, и нямах абсолютно никакво време да се занимавам с колата. В допълнение, трябваше и да източвам старата течност и да наливам нова, което води със себе си цялата патаклама с обезвъздушаването на системата. Съответно цялата процедура я започнах в 16 и 45, когато приключи работния ден. Имах помощници - баща ми и един колега, та поне се надявах да действаме по-бързо. Източих течността, сменихме помпата, обезвъздушихме я, и тръгнахме по колелата в дадената последователност. За късмет, обаче, още на първото колело стана беля - развивайки щуцера за обезвъздушаване, той просто ми остана в ръката. Нямаше навиване. Опитахме се да освежаваме резбите, но не успяхме да го омагьосаме, и се наложи за пореден път да свалям барабан, този път заради цилиндъра. На свален цилиндър вече спокойно си му навихме нови резби, освежихме и щуцера, и работата заспа. Разбира се, после при сглобяването се оказа, че и резбата на болта на спирачния маркуч е загинала, та и там се позабавиха нещата. Но всяко премеждие си има край, и няколко часа по-късно, вече по тъмно, след 20:00 часа, потеглихме с жената към Старозагорски Минерални Бани, където се проведе Задномоторна Среща 2024 г. Прекарахме си там повече от прекрасно, в компанията на прекрасни хора, и тук свършва разказа ми до момента. Пускам няколко снимки и от срещата, и се извинявам за дългото четиво:

Цък И понеже не знам дали всеки може да го види, прилагам скрйн шот. Няма даден телефон за връзка, но предполагам може да се издири човека чрез търсачката.

Един демонстрационен клип на новите "Екстри" AQMUK_AbOj39yS-Ix497CEyXbBjifQz_kNbYHA0PrcGFjbYhjacD6NATqbh19jETe-6hSFeqmY3vIDoIJ0wEL-U4.mp4

Дълъг пост!!! Почваме още от май месец. Не се разминахме без балове! Имаме си и почти точно копие в мащаб. Започва се с работата, след като налепих фолио на колонките, реших да сменя и уплътненията на стъклата, с такива от новия модел, които излизат от колонката. Решението го взех защото ми писна да шуми вятъра през стъклата. Ето каква е разликата. Стари: Нови: Стари: Нови: Така и така бях разглобил вратите освежих и дръжките. Както и колонките между стъклата. След това се заех със задните седалки. металната им част беше силно изкривена ръждива, на места скъсана и липсваха пантички. Иво @smirn0ff ми подари един добър салон. Разтапицирах го, почистих металната основа и я боядисах След това ги сглобих. След като поскръцването от седалките изчезна се повозихме доста активно. Един ден разглобявайки един Фиат Купе си харесах бутони за ел. стъкла и се сетих, че миналата година бях купил машинки за ел. стъкла от Роската @Rosen Raychev. Взех бутоните и почнах да си играя с машинките. Взех от Данчо @roodnb врати за експерименти и разглобих един 120 механизъм и моторче за фелиция. Изрязах излишния материал от стойката и заварих шпилки на новите 120 размери. Запоих кабели съобразени с цветовете на заводската инсталация. Залях с топъл силикон. Боядисах стойката. Сглобих всичко заедно. И го монтирах във вратата Стана доста заводско, но се оказа, че бутоните нямат ревърс и последва жокер "Помощ от приятел" Обадих се на Гената @The Best Forman той ми обяснява 30 мин по телефона как да го навържа и на края ме попита "не ме разбра нали". След моя положителен отговор Гената дойде и навърза едни релета с едни кабели и стана още по не разбираемо за мен. Помолих го да ми направи схема на свързване защото така на бързо навързано не ми харесва, въпреки че работи и той ми начерта... До колкото ме познавате, дали разбрах кво ми чертае... На следващия ден горд от себе си, че напълно сам съм разбрал кой кабел къде ходи, начертах разбираема от мен схема и я пратих на Гената. Той каза, че съм *** и тва не е схема, а рисунка... Въпреки всичко, по тази рисунка успях да си направя едно инпровизирано модулче в кутия от секретни болтове. Като също съобразих цветовете с тези на заводската инсталация. След като всичко беше нагласено и работеше "на тезгяха" дойде време да се помисли как ще се вкара в колата. Освен че исках да направя ел. стъкла имаше и доста проблеми наследени от бивши собственици. Инсталацията беше паяжинообразна, без път и посока в живота. Принудителното включване на перката беше изведено по този начин. Кабелите на колоните във вратите, бяха по този начин. Самите говорители бяха вързани директно за кората, която естествено провисваше и си чупеше щипките при всяко отваряне. Бутоните за газовата бяха навити на инсталацията лично от мен, при първите въпроси зададени от хората с новите БМВта и Кодиаци, за да не се вижда, че има газ. И така събота сутрин вкарах колата в халето на Данчо @roodnb и разглобяването започна. Наложи се да сваля и 4те врати за да вкарам кабелите за централно заключване, ел. стъкла и колони в "гофрета" за целта продупчих колонките и вратите. На финала инсталацията изглеждаше така. 1.Направи се нов сноп за бутоните на газовата които се скриха в жабката. 2.Бутона за нощна лампа беше заменен от оригинален ключ за фарове качен на таблото (клавиша ще се подмени с такъв за парно без нагревател) 3.Евгени @The Best Forman монтира автоматични дневни светлини в късите работещи на 30% 4.Подмених цялата инсталация на озвучаването, като се монтираха филтри на високите и сериозни кабели за всички говорители. 5. Монтира се новата инсталация за ел. стъклата с псевдо модулчето от релета. 6. Пусна се инсталация за допълнително осветление в краката при отваряне на врата. 7. Пусна се инсталация и се монтира централно заключване. Освен кабеляците, монтирах говорителите на вратата а не на кората. Сложих изолация на пода. И след това започнах монтажа на всичко на обратно. Бутоните за ел. стъклата скрих в пепелника, като им изработих подходяща стойка. Реших да се сменя Кенулда със Сони, заради повечето опции. Сонито има CD сMP3, Bluetooth, Handsfree, AUX, USB и тн и тн Винаги много ме е дразнело как виси под таблото... За това си поиграх да го скрия. След това, монтирах плафоните за в краката. И за финал редукторен стартер. И за финал сглобих целия интериор и боядисах всичко което издаваше че е била жълта... (тва по тавана не е "звездно небе" а мухи!!!) Мислех че колата е готова за път, излъсках я и натоварих багажа на Задномоторна среща 2024. В последния момент се наложи да пропусна срещата и звъннах на Данчо @roodnb да я вземе и да пътува с нея, поне той да си направи кефа... То голям кеф... звънна ми че на 18тия километър от магистралата колата е огаснала в движение. Отидох да помагам, но се оказа, че съм безсилен и издърпахме колата до бензиностанция на 21вия километър. След кат проверих всички кабели, гориво и тн. установих, че няма искра. Набедих комутатора и звъннах на Гената @The Best Forman, и той дойде доста бързо с комутатор в ръка... Гмурна се да го сменя... Но без успех, колата не запали и с "новия" комутатор... Не след дълго открихме виновника... Щифта на зъбното колело на привода на делкото беше се извадил и всичко се беше разпаднало. С 300 зора изкарахме всичко от при веригата и почнахме да мислим как да си изработим щифт на пътя... ползвахме Т20 Зпалихме я някак и тръгнахме към София... Но не за дълго, колата отново угасна в движение... Помислих си, че всичко се е разлетяло пак, но се оказа че не сме защипали добре дистрибуторната капачка и тя беше станала на парчета... Закърпихме положението и потеглихме отново... И така приключението завърши в два през нощта, отново на двора. За сега съм и сърдит и не я поглеждам вече 2ри ден!!!

Съмнявам се в техниката ти на управление на автомобила. Преди време спомена, че вземаш завоите с натиснат съединител. Ти си за автомат. Не знаеш какво да правиш с педалите и скоростния лост. Убеден съм в това, дори и без да си ме возил.

Само веднъж съм правил тестдрайв на Йети на лек офроуд и магистрала. Мога да кажа само добри думи. Не съм съгласен, че е паркетник. С хубави гуми и нормален шофьор може да отиде (и да се върне) навсякъде, където ходят 95% от хората. Останалото е са хардкор бруталии. Ако ще минаваш Ком-Емине няма да ти свърши работа... както и всеки един джиБ за 100к лв. Като се казва офроуд трябва да се уточнава. Истинските ентусиасти вземат нещо от рода на Дифендър, който сам по себе си е нечовешка машина и все пак го разкостват и препрявят изцяло за да им върши работа. Е за ТАКЪВ офроуд Йети не става. Но да идеш по черен път, в гората на излет, за риба и т.н. няма никакъв проблем. За сметка на това пътното му поведение е уникално добро. Аз лично не намерих никаква разлика с Октавията ми. Тоест Йети е автомобил, който ти дава всички УДОБСТВА на леката кола + ВЪЗМОЖНОСТИ да отбиеш малко от асфалата и да се разходиш без да прекаляваш. Реално колко от вас ходят на офроуд с лебедки и всичкото необходимо оборудване и колко ходят на разходки из природата с някоя мадама? Йети 140к.с. DSG с панорамен покрив и готина компания на дясната седалка :smt017