Топ потребители

Ч.Н.Г.

Добре, че има кой да ви отсрами Аз не виждам голям проблем, така или иначе ако седи в гаража без да се пипне 10 години, ще почне да се съсипва. Що да не се кара, ако внимаваш и си я пазиш

Да, Роска. Знам го това с буквите. Колите ни са 1990та г. Буквата определя. Номер на рама го приемам за пореден номер или номер по ред на производство. Тоест, колкото е по-голяма цифрата е по-късно произведена. Може да ми е грешна логика. Не знам и колко коли излизат на ден от завода. Може и тази поредност да включва всичко, което се произвежда в завода и да няма дублиране на номера. По него време се произвеждат 120, 135, 136, Фаворит... Доколкото си спомням, за всички години от 120 са произведени около милион бройки, а тук номерацията започва с 3 ... ... Моята е купена на 25.01.1990г. Това не означава, че на този ден е внесена. Докато я сглобят и изкарат от завода, после на влака за Бг.... Даже си мисля, че и моята може да е 89та г.

Разбира се, ние с Роската rsk се запознахме миналата година на Дракона и още тогава ми щракна номера за статистиката, ето го и за вас: L3806674 В Пловдив знам за още две 120ки с 5 степенни кутии, но не мога да кажа коя година точно са. Едната е бяла в не лошо състояние и живее на последната спирка на рейсовете в Смирненски, а другата е сива изоставена да се разлага от години отстрани на надлеза на асеновградско

Поздрави и ЧНГ, Десиславе! Живи и здрави и приятни моменти с любимото хоби! Всеки с приоритетите си. Според мен си взел правилно решение. Подходяща е за целта. Важното е колата да ти върши работа. А тази ще ти служи още доста време, защото е здрава, запазена ... просто няма какво да се развали. Кола с елементарна поддръжка. Вместо да се правиш на интересен, да беше си попълнил номер на рама за статистиката и да видим коя е най-новата от последните 5 степенни 120, 90та година, викам аз. Роска, аз като съм карал 120ка на сняг, ти не си бил роден. Ама сняг да видиш. Като танк е. На предния капак имаш повече, отколкото на пътя.

Благодаря за мнението! Хареса ми снимката ти, време е да покажем на градските и селските "паркетници" какво е истинска проходимост..

Движа я, но ми се иска да споделя някои неща с вас, за да взема най-правилно решение. Преди четири години заживях перманентно на село. Тук и работя. Имам гараж тук и Шкодата седеше в него. Обаче, селският живот не ми оставяше време за нея - постоянно имам друга, по-належаща работа.. ..И това неминуемо рефлектира върху нея - в един период не бях я карал около година и когато накрая се наканих, останах без спирачки. Помпа. Имах комплекти с нови, оригинални гумички. Разглобих и ги смених, но не се получи... Стоя така още половин година, преди да купя нова помпа от Симеоновско. Аайде още половин година нямаше кой да я монтира.. Сега, за работата ми - свързана е с обикаляне на селското землище - черен път с гори покрай него. Ползвах един Голф 3 за тая цел, като с него ходех и до града 3-4 пъти месечно. Голфът започна да се предава, най-вече купето, което реши съдбата му да се "прероди"... Взех "нова" кола съвсем скоро, но тя е хубавичка и не мога да я карам по черните пътища... Много мислих и реших - ще ползвам Шкодата за работа. Вместо да ми седи в гаража и да не я поглеждам, ще я карам из горите. Тя има нужните височина и проходимост за целта. Речено - сторено. Монтирах новата помпа, обезвъздуших и ... отново "в боя". Перфектна, както винаги! Сега, чувствам необходимост да споделя с вас тези неща, дали съм взел правилното решение? Ще се радвам да споделите вашите виждания! Поздрави!

Дам, отлична каишка.

Черната е за приятел. Поръчах ги от Watchgecko при разпродажба с допълнителни 30% отстъпка за поръчка на 2 броя... Невероятно качество. 68 паунда струваше едната, излязоха ни по 55 лева на човек с транспортта.

Seiko Daytona като Rolex Daytona. А иначе нормално, като са откраднали класическия дизайн.

@zloQQМай на това му казват Seytona.

Доста по-добре за джоба е преориентирането Аз пък си поръчах миналия месец ежедневка дето да не я мисля въобще. 2 дни от Япония до тук. На третия ден си го взех...

Ами то се е видяло, че веднъж годишно ще пиша в темата, така че спокойно мога да поразкажа малко какво се случи изминалата година с колата. Ще бъде сравнително дълъг фоторазказ, съжалявам, ако доскучае на някой Изминалата година и половина от предния ми пост беше доста активна за Шкодата. Имаше много каране, приятен брой посетени събития, много разходки, доста ежедневно каране, и разбира се - проблеми. Ще се опитам да карам в хронологичен ред, за да е по-прегледно. Логично, започвам с подготовката на срещата в Първенец през 2023 година. Ден по-рано си взех колата от града и се я прибрах при мен. Едно миене, и вече беше готова за среща: Вечерта направихме и една вечерна разходка из Пловдив с компания: Малко след срещата в Първенец, ми предстоеше едно от важните събития в живота - сватбата ми. Шкодата, макар да не беше младоженската кола, беше част от кортежа към сватбения автомобил. Съответно хубаво миене и подготовка, ето и една-две снимки от деня преди сватбата, и една-две от самата сватба: Тук-таме из разказа ще вкарвам и по някоя снимка от ежедневието. Измежду другите ежедневни коли Шкодата успя да навърти хубав пробег през годината, доста често си я карах и нея, макар да се бях съсредоточил върху новата си стара играчка - Голф 2, на който навъртях над 13000 км за 10 месеца. Ето и първата порция от ежедневни снимки: Не минахме и без ремонти. Единия от тях беше доста стряскащ - на прибиране към вкъщи една вечер градусите взеха сериозно да се вдигат. Живеейки в планината, това си е проблем. Успях да се прибера преди температурата да стигне 100 градуса, и веднага последва ремонт - оказа се окисляване на буксите на перката. Изкарах предницата от площадката, легнах отдолу, направих едно хубаво почистване на кабелните обувки, и всичко си дойде на мястото: Имаше и дребен проблем отзад вляво - започна да тропа, и се оказа скъсан тампон под пружината, лесен и бърз ремонт: Дойде време и за подготовката на първото по рода си събитие - Задномоторна среща 2023 г. С Коцето @malkiq направихме една опознавателна обиколка на мястото, както и на маршрута, който в последствие използвахме за автопохода, и го направихме именно със старите баби: И това пътуване не мина без дребен проблем, по едно време изчезна мощността на колата, за щастие много бързо се усетих какво става - беше се поотхлабило жилото на газта, и педала нямаше ход. Ремонт за 4 минути, и отново газ. Дойде и самата Задномоторна Среща, която беше ПРЕКРАСНА. Тук ще сложа само 2 снимки от нея, другите ги има в темата: Ще си позволя едно лирическо отклонение, което пък е доста важно за самата Шкода. Наложи се да напускам стария гараж, където колата домуваше. Колата преседя няколко месеца на открито, и в последствие реших, колкото и да не ми се иска, да я прибера в подземния гараж. Той пък се превърна в едно доста приятно местенце, защото вътре домуват 3 ретро автомобила - Шкодата, едно много готино трабантче и една перфектно реставрирана Вектра. Стелажите вече отдавна бях напълнил със шкодови части, един плакат за красота, и нещата заспаха. Със съквартиранта ми по гараж се оборудвахме с доста инструменти и аксесоари, нужни за всеки един гараж, както и с маса, столове и чаши. Гаража ни се превърна и в притегателно място за нас и себеподобните ни, и от време на време се събираме там да пием по една бира и да си полафим: Сега пак следва една малка порция ежедневни снимки, доста каране, и в онзи момент никакви ремонти: Дойде моментът и за срещата в Първенец 2024 г. Ето и няколко снимки от подготовката - хубаво миене и на Шкодата, и на голфа, та покрай тях намаза и на жената тойотата. Една снимка и от самата среща, другите са в темата: После ходихме и на месечна среща в Пловдив: И след това вече се започнаха по-сериозните проблеми. В един момент се появи стържене и някакво тропане отзад вдясно. Барабана долу, и О, чудо! Полуоската си шава свободно във всички посоки. Диагнозата е ясна - лагер. Всички знаем каква е процедурата по смяна на лагер, и да си призная - никак не ми се сваляше целия кожух на полуоската. С баща ми измислихме "мързелив" вариант да го избием отвън, без разглобяване. Направихме си специална скоба, която да заварим за самия лагер, и да се опитаме да го изкараме със скоба навън: Опита беше неуспешен. Не се разминах със свалянето, и след като приех съдбата си, окачването беше разхвърляно и вече на операционната: Новият лагер и двата семеринга седяха и тръпнеха в очакване да бъдат монтирани: И няколко часа по-късно, колата беше сглобена и в движение, даже я наградих с едно прибиране до вкъщи: Шум от лагера вече нямаше, тракането беше изчезнало, поех си дълбоко удовлетворена глътка въздух, и пак си я покарах няколко дни. Наближаваше следващото ретро събитие, което посетихме с @Rosen Raychev - ретро парада в Хисаря. Колата отново вкъщи, но този път я измих на автомивка, тъй като почти цяло лято нямахме вода, и нямаше как да я измия вкъщи: Всичко беше прекрасно, НО... след прибирането от Хисаря прибрах колата, и една седмица преди Задномоторната среща 2024 я изкарах, и тропането отзад в дясно пак се появи. Няма да лъжа, че се поизнервих, но искам, не искам, хайде пак всичко долу. За един ден 5-6 пъти свалих и качих барабана, докато открия причината. Подлагах шайби, но нищо не помогна. Иползвах жокер "ползвай си частите от другата Шкода", и имайки цял един кожух с носач и полуоска, се възползвах, сложих още един нов лагер и семеринги на окачването, и всичко отново долу, и след това сглобяване: За съжаление се беше появил и още един неприятен, но важен проблем - спирачките. Педала беше започнал да пропада, диагнозата - помпа. Покрай проблемите с полуоската, не ми беше останало време да се занимавам с този проблем, и имах буквално 3 дни до срещата, за да го отстраня. В сряда поръчах нови гумички за помпата. В четвъртък пристигнаха, и още сутринта ги смених. Тук обаче се яви следващия проблем - новите гумички бяха прекалено плътни. Буталцето на помпата блокираше, и самата помпа нямаше ход. В безизходицата зададох задание на един познат сервиз да ми намери помпа в рамките на деня, или най-късно на следващата сутрин. Речено - сторено! Помпа се намери, и беше при мен в петък в 9 и 30 сутринта: Лошото беше, че денят беше петък, а аз - на работа. Петъците обикновено са ми страшно натоварени, и нямах абсолютно никакво време да се занимавам с колата. В допълнение, трябваше и да източвам старата течност и да наливам нова, което води със себе си цялата патаклама с обезвъздушаването на системата. Съответно цялата процедура я започнах в 16 и 45, когато приключи работния ден. Имах помощници - баща ми и един колега, та поне се надявах да действаме по-бързо. Източих течността, сменихме помпата, обезвъздушихме я, и тръгнахме по колелата в дадената последователност. За късмет, обаче, още на първото колело стана беля - развивайки щуцера за обезвъздушаване, той просто ми остана в ръката. Нямаше навиване. Опитахме се да освежаваме резбите, но не успяхме да го омагьосаме, и се наложи за пореден път да свалям барабан, този път заради цилиндъра. На свален цилиндър вече спокойно си му навихме нови резби, освежихме и щуцера, и работата заспа. Разбира се, после при сглобяването се оказа, че и резбата на болта на спирачния маркуч е загинала, та и там се позабавиха нещата. Но всяко премеждие си има край, и няколко часа по-късно, вече по тъмно, след 20:00 часа, потеглихме с жената към Старозагорски Минерални Бани, където се проведе Задномоторна Среща 2024 г. Прекарахме си там повече от прекрасно, в компанията на прекрасни хора, и тук свършва разказа ми до момента. Пускам няколко снимки и от срещата, и се извинявам за дългото четиво:

Привет, за първи път от две години Не съм писал скоро в тази тема, и реших да надраскам някой ред и да споделя какво се случва с този прекрасен автомобил Общо взето само се кара. Безпроблемен е, има някои неща, които вече започват да се обаждат - рейка, лагер на съединител, и предстои в някакъв момент работа и по тях, но за момента колата си се движи безгрижно и безпроблемно. Тази седмица реших да прекарам само с нея. Миналата неделя следобеда паркирах ежедневната пластмаса, и изкарах бижуто от гаража. Дори и баничарката използвах през седмицата само в краен случай, по цял ден си обикалях със Шкодата. Като я изкарах от гаража, беше малко мръсничка и прашна. Първа спирка - бензиностанцията, да и сипя бензин и да напомпам гумите: Цял ден си я карах прашна, вечерта отидох да взимам жената от работа - накарах я да си остави колата, и няколко дни я разкарвах до работа и обратно - много ми се караше До нейната работа има автомивка, и я поизмих набързо: Започнах да си обикалям вече с удоволствие: Ето я и паркирана вечер вкъщи, на новопостроената и площадка: и една снимка пак оттам, по залез слънце: Въртях доста километри през седмицата, общо изминах около 800 км, може и малко повече, посетихме доста места: Уикенда имаше кукери в на жената селото, използвахме повода да си направим една страхотна разходка, изминахме над 150 безпроблемни километра, и изкарахме страхотен и усмихнат уикенд: Не се мина и без ремонти, за щастие, само козметични. На задна дясна врата, при отваряне на прозореца жилото се беше измъкнало от гумената шлауха, в която седи, и тропаше адски неприятно. Направо ме вбесяваше. За 10 минути проблема беше решен: Имаше и подобрения, соц тунинг малко. Сложих си "жижаната" топка за скорстния лост: Колко е красиво и готино - въпрос на вкус на мен ми харесва, най-вече самото усещане на нещо по-масивно, за разлика от фабричното малко топче. Доста по-приятно е шофирането с масивно топче в ръката. Както вече казах, цялата седмица мина абсолютно безпроблемно. От нещата, които започват да се обаждат, най-спешна е бензиновата помпа. Имам приготвена една, прилежно измита и почистена, и намерих за нея в гаража чисто ново чехосложашко платно, така че скоро предстои смяна: И така, мина една прекрасна седмица. Днес следобед смятам да я измия, и утре сутринта влиза пак в гаража