И така, точно 2 години след последния ми пост, пиша "продължението" на историята. В кавички е, понеже реално абсолютно нищо не се е променило за последните 2 години.
Накратко какво се случи - няколко месеца, след като колата вече беше при новия бояджия, той ми се обади да ми каже, че е прекратил дейността с бояджийството. Разпуснал момчетата, с които работи, затворил халето и гаражите, и започнал работа в офис. Тъй като е семеен приятел, обаче, каза "аз съм ти обещал, така че ще я направя, ще е малко по-бавно, ще я работя след работа, но ще я направя". Казах му "няма проблем, важното е да стане". За съжаление, обаче, скоро след това му се появиха здравословни проблеми - закъса го с очите. Две операции по-късно, по-конкретно април месец тази година, ми се обади, и каза "Съжалявам, Иво, втората операция не беше успешна, вече почти не виждам, няма да успея да я направя." Естествено, здравето е най-важно, пък и аз на него няма как да му се сърдя, разбира се, че ми стана неприятно, но по-скоро поради факта, че вече близо 5 години тази кола стои недовършена.
Хубавото, в цялата ситуация е, че през тези две години Биляна седя в сух и проветрив гараж, далеч от атмосферните влияния. Състоянието и е абсолютно същото, в каквото я оставих там преди две години - няма нови ръжди, дори местата, на които беше започнала да уска оранжево не са се разрастнали, просто сякаш времето е спряло за нея.
И така, историята продължава. Вчера вечерта получих обаждане, че днес ще ми докарат колата. Сутринта дойдох по-рано на работа, за да и освободя място, и към 9 часа Биляна си дойде вкъщи:
Свалихме я за норматив, и веднага зае мястото си:
Най-лошото тук, е че ще стои навън. Нямам гараж, в който да я прибера. И предния път, като ми я върнаха, седя тук, и сега пак ще стои тук. Единственото, с което мога да и помогна, е да я позавия и да я я предпазя поне малко от слънцето и дъждовете:
та така... развитие в застой...:D