Топ потребители

Уважаеми колеги, приятели, собственици и фенове на марката Шкода, За 20-та поредна година екипа на Шкода клуб България ви кани на традиционния и ежегоден Национален Шкода събор. Мероприятието ще се проведе на 20 юни 2026г. в географския център на България, а именно в местността Узана, предлагаща отлични условия за сбирка на открито, барбекю, място за паркиране колите и сладки приказки сред природата. За вашето удобство, закуска, вечеря и нощувки ще се погрижат любезните ни домакини от хотел "Географски Център". Денят ще прекараме на поляната в игри, лежерно обсъжане на любимата марка с или без (безалкохолна) бира, саморъчно приготвени кебабчета, кюфтета и мръвки. Носете си барбекю и дървени въглища. Поляната е специално подготвена за барбекю, но консумативите са грижа на всеки. И, докато се наслаждавате на аромата на скара, ще може да разгледате интересни коли от любимата марка и да се запознаете с нови фенове. Заповядайте с цялото семейство, децата ще могат да играят на воля сред спокойствието на природата и чистия въздух. Вземете със себе си топки, федербал, но най-вече, доброто настроение. Дата: 20 юни 2026г., както обикновенно някои от нас ще са на линия още от 19ти. Място на провеждане: Местност Узана, хотел Географски Център Начален час на събитието: 10:30ч. За хората, които не са посещавали наше мероприятие, могат да разгледат снимки от предходни събори, например от Национален Шкода събор 2024г. Темата ще бъде допълнена на по-късен етап с повече детайли за мероприятието, както и с друга интересна и полезна информация. Настаняване в хотел "Географски Център". Телефон за връзка +359879 990 011. След звързване с хотела и уточняване на стаите и дните ще ви изпратят мейл с данни за плащане на капарото от 50%. Заповядайте на един изпълнен с много приятни емоции и настроение уикенд. Очакваме ви! PS: Ето и няколко снимки от предишни събития, които ще ви помогнат да усетите настроението на тези събирания!

Гена, тая гума, освен, че очевидно отдавна не е гума, а пластмаса, нищо и няма! Ей така ми бяха зимните гуми, а са пресни-пресни спрямо твоите (4 и 1/2 години):

По-горе писах за тази и късмет , че днес още си беше там не знам дали и колко личи напукването по външните блокчета (на телефона (това са по-добрите - левите) това са десните .. с мокра кърпа толкоз.

В техн. литература, която съм чел, такъв термин изобщо при автомобилите не съм срещнал. Може би са стари издания и не са актуални вече. Техническото наименование е Сервоусилвател на спирачките. Самият термин казва какво му е предназначението. С по-лек натиск върху педала се постига по-голям спирачет ефект. Старите автомобили бяха без серво. Не се кахъри. И аз не го знам. Не ми се е и налагало да се занимавам с него. Ако нещо стане, има сервиз. Знам, че стои между педала и спирачната помпа и трябва да вземе вакуум отнякъде. При автомобилите без серво, педалът действа директно на спирачната помпа и там такова втвърдяване не може да се получи.

Така е де, няма как да го отречем и да си сменим нрава след тез години живот и практика. Шанса обича да посещава подготвенните хора. Не знам дали се лъжа но май уестингхауса беше сервото за спирачките. Бегло погледнах схемата на сервото за спирачки и цялата схема, но не можах да се вдълбоча. Разбрах че няма логика в теорията която съм писал по горе. Искаше ми се да е така.

Готов съм винаги за разговор. Напротив. Като разучиш всичко, няма да си толкова внимателен/притеснен. Ще можеш да оценяваш и риска. Така че, има полза. Със спирачният педал шега не бива. Отговорно е. Подсказва различни неща, но трябва да знаеш от какво са предизвикани. Грешка. В по-задно положение са. Прибрани или върнати в крайно положение. Може ли малко разяснения. Как се държи системата с нови накладки? Каква е разликата със старите. Уестингхауса - моля за превод на български. Благодаря.

Аз затова исках снимка. Разпадането е различно. При меки гуми стои, като протрито или като стъргано с ренде. При другото разпадане е все едно си ги рязал парчетата с нож. Освен това, при каране с меки гуми повече се износва външната част на протектора и от двете страни. Тоест, имаме и неравномерно износване. Карането с меки гуми също е вероятност и не я изключвам, но мисля, и предвид профила на гумата, 2.2 е добре за Фабия.

Докато аплодираме модерната посредственост, истинският талант напуска държавата В България има едно странно и болезнено противоречие. Когато някоя певица, естравагантна личност или напълно илюзорна икона се появи на сцена, социалните мрежи избухват. Телевизиите правят извънредни включвания. Коментари. Сензации. Скандали. Клюки. Анализи на рокли, устни, връзки, драми и гледания. Но когато българско дете спечели златен медал от международна олимпиада по математика, физика, информатика или астрономия — настъпва тишина. Тишина, която крещи. Държава с гениални деца се държи така, сякаш интелектът е скучен, а посредствеността е национален спорт. И после се чудим защо младите заминават. Защо България изостава. Защо обществото ни все по-трудно различава стойност от шум. Истината е проста и жестока: Ние не възнаграждаваме знанието. Ние възнаграждаваме зрелището. Децата виждат всичко. Те виждат кого обществото превръща в звезда. Виждат, че ученикът, който е спал по 4 часа, решавал е сложни задачи и е представял България пред света, получава няколко сухи публикации и едно „браво“. А човек без особена култура, без принос към науката, образованието или развитието на обществото, получава милиони гледания, реклами, интервюта и обществено обожание. Това не е просто културен проблем. Това е цивилизационен проблем. Защото една нация върви натам, накъдето сочат нейните идоли. Истинската сила на една държава не е в нощните клубове Нито една държава не е станала велика заради силикон, скандали и евтини песни. Светът се движи от инженери. От учени. От програмисти. От лекари. От изобретатели. От хора, които могат да мислят. Микрочиповете не се създават в дискотеките. Изкуственият интелект не се ражда в риалити формати. Космическите технологии не се правят с автотюн. САЩ, Китай, Япония, Южна Корея — тези държави инвестират милиарди в талантливите си деца. Те превръщат младите гении в национална гордост. А ние? Ние често оставяме олимпиадниците сами да събират пари за пътувания. Сами да се борят. Сами да оцелеят. После същите тези деца заминават за MIT, Cambridge, Stanford или ETH Zurich… и никога не се връщат. И кой е виновен? Не само политиците. Цялото общество. Народ, който превръща посредствеността в култ, започва да се страхува от интелекта Това е най-опасната част. Когато едно общество спре да уважава знанието, то постепенно започва да мрази хората, които мислят. Умният започва да бъде наричан „зубър“. Интелигентният — „надут“. Четящият — „скучен“. Мислещият — „странен“. А шумният, простоватият и скандалният стават “интересни”. Така деградацията не идва изведнъж. Тя идва с аплодисменти. Най-голямото богатство на България никога не е било в земята — а в мозъците България е създала учени, изобретатели, програмисти, математици и инженери на световно ниво въпреки бедността, хаоса и липсата на подкрепа. Представете си само за миг какво би станало, ако тези деца получаваха: / национално уважение; / медийно внимание; / истински награди; / модерни лаборатории; / подкрепа от бизнеса; / държавни инвестиции; / обществен престиж. Представете си ако посрещахме олимпиадниците на летището така, както се посрещат музикални звезди. Ако телевизиите излъчваха интервюта с млади учени в праймтайм. Ако един медал по физика носеше повече слава от скандал в TikTok. Тогава България нямаше да бъде държава, която “оцелява”. Щеше да бъде държава, която води. Трагедия не е в издигането на посредствения илюзорен култ. Истинската трагедия е приоритетът. Музиката сама по себе си не е враг. Развлеченията не са проблемът. Проблемът е, когато те заемат мястото на ценностите. Когато човек, който не може да каже две смислени изречения, влияе повече на младите от учител, учен или създател. Когато алгоритмите възнаграждават скандала, а обществото доброволно коленичи пред него. Тогава деградацията става модерна. България има нужда от нови герои Не от поредния “вайръл” персонаж. А от: . млади учени; . създатели; . инженери; . предприемачи; . хора с визия; . хора с дисциплина; . хора, които изграждат бъдеще, вместо да продават илюзии. На едно дете трябва да му стане ясно още рано: Да бъдеш умен е престижно. Да бъдеш способен е модерно. Да създаваш стойност е велико. Ако България започне да боготвори знанието, светът ще усети удара Защото българският талант е реален. Проблемът никога не е бил липсата на потенциал. Проблемът е липсата на култ към потенциала. Имаме деца, които печелят олимпиади срещу държави с десетки пъти по-големи бюджети. Имаме млади хора, които създават софтуер на световно ниво още преди да завършат училище. Имаме умове, които могат да променят индустрии. Но вместо да ги издигнем като пример, обществото често ги оставя в сянката на евтината сензация. И после питаме защо държавата буксува. Една нация умира първо духовно Не икономически. Не демографски. Първо умира духовно — когато спре да различава стойностното от шумното. Когато героите ѝ станат кухи. Когато интелектът стане неудобен. Когато знанието стане “неактуално”. Тогава започва разпадът. Но има и добра новина. Това може да се промени. В момента, в който започнем да даваме сцена на истинските умове. В момента, в който започнем да уважаваме дисциплината повече от евтината популярност. В момента, в който направим знанието отново престижно. 𝐀𝐧𝐨𝐧𝐲𝐦𝐨𝐮𝐬 𝐁𝐆

Гена, по всичко което пишеш за мен проблема е прекалено мека гума. Да, имаш TPMS, но това не значи, че налягането е правилното. Освен препоръката на производителя на МПС-то е редно да видиш и тази производителя на гумите. Като гледам за твоя размер дават минимум 2.2 BAR, аз лично бих ги карал на поне 2.3, но не повече от 2.4. Причината - ти караш предимно градско, а и на извънградско с доста ниски скорости. Т.е. нямаш достатъчно загряване на гумата за да се вдигне налягането до реално необходимото на гумата за да "прилепне" правилно на пътя.