Топ потребители

Една легенда с днешна дата и от сътрудничуството ни с чехите . Шкода Мадара LIAZ 706 RT. Модела е много детайлен и ми хареса , а и зеленото ми е любимо.Макар,че като дете ги помня водоноските у нас бяха оранжеви (снимал съм едно моделче мащаб 1/87). Нещо любопитно: погледнете регистрациония номер Пловдивски. Поздрави на колегите от Пловдив!Единствено в последните букви "SK" при нашата регистрация няма "S". За справка Шкода Европа от първи брой беше със Софийска регистрация ;). Качвам повече снимки защото модела си заслужава .

Преди близо 20 години (малее как звучи само) се разхождаме с жената из квартала. Беше валяло и студено. Близо до една кофа за боклук ми се стори, че чувам тихо мяучене. Спряхме и този път бях сигурен, че не ми се е причуло. Наведох се и видях под кофата едно премръзнало бебе котараче. Без изобщо да се замисляме си го прибрахме вкъщи. Години по-късно случайно разбрах, че е породисто, съответно явно някой го беше изхвърлил, не е било родено на улицата. Кръстихме го Мишо. Ходеше толкова тихо из вкъщи, че му сложихме мини каишка на врата със звънче, да го чувам. Че няколко пъти, без да искам го подритвах. Жена ми имаше продълговати саксии с цветя на балкона, изнесени извън парапета. Видяхме, че Мишо обича да лежи в тях и да се пече на слънце. Не го беше страх, че виси от четвъртия етаж. Цветята от едната саксия ги махнахме, посадихме тревичка, от което котарака беше супер щастлив. Никога не съм го дресирал, обучавал или каквото и да е. Но си знаеше името и когато го виках, винаги идваше. А когато се прибирах от работа, винаги тичаше да ме посрещне. Беше много яко, отварям врата и малко след това го чувам по звънчето, че идва да ме посрещне. Спеше на спалнята при нас, много обичаше да се гушка. До към третата или четвъртата година обичаше да се вози в кола, след което, както повечето котки, разбрахме че вече не му е любимо. Но никога не се е сърдил или мяучил жално, както правят някои котки. Докато беше малък си слагах лявата ръка на горната част на кората на врата, той лягаше върху нея и гледаше пътя. Като поотрасна, пътуваше в скута ми. След доста години заедно с Мишо дойде момент, в който нямахме повече възможност да се грижим за него. Никога нямаше да го оставя на улицата, нямаше да го дам и на всеки. Трябваше да съм сигурен, че не само ще се грижат за него, но и ще го обичат. Та Мишо извади късмет при кофата за боклук, имаше късмет и с приятелка на жена ми, чиято майка искаше котка, живее в къща с двор. Та Мишо изживя последните си няколко години на още по-хубаво място - цял ден на двора, а вечерта или когато времето е лошо - вътре в къщата. Почина от старост. И до ден днешен съм на мнение, че това уникално животинче имаше огромен късмет, че ме срещна. Късмет имах и аз, че го намерих. И вярвам, че съм направил всичко възможно живота му да е прекрасен. За него важи с пълна сила поговорката "роди ме мамо с късмет, па ме изхвърли на смет". И по повод цвета, за който писа Ицето по-горе. Мишо беше рижав с бели лапички. Имам адски много негови снимки, пускам една от любимите ми, сега се загледах в дата й - направил съм я преди 19 години. И в момента се замислям колко много ми липсва това другарче...:

Много благодарим, Краси! Много детайлен и съразмерен модел. И цветовете са хубави. На същото шаси са и автобусите Чавдар. Тази е с голямата кабина. 3+1. Зад предните седалки трябва да има още две. В Чистотата всички бяха оранжеви и с голяма кабина, да се вози персонала.. Също и пожарните. При други там имаше легло. С малката кабина обикновено бяха самосвалите. Карал съм такава, с малка кабина и фургон. Подобрена. 4х4. Имам малко пробег. Към 1000км. Много й се кефех. Особено, като се качиш след ЗиЛ. Набира с лекота, седалката с въздух. Бързи, бавни скорости с бутон на лоста. Може и да не ръчкаш често предавки. Малко е шумна, защото моторът е в кабината. Ако не е и с добре уплътнени капаци, лятото е ад! Спомени.

Могат, при това доста лесно. В повечето случаи е само въпрос на маркировка.

Сутринта боднах новия. Първо псувах дълго, защото гедорето ми е с къс пишляк и не можех да стигна болта на прикрепящата планка за да махна стария. Пръснах кутията за въздушния филтър, вдигнах капака с все въздуховода и се напъхах под него, та я развих. Втора изненада - явно досега все съм бил с малките акумулатори, не че този не влезе във ваната, но кожуха от кече му е тесен, та го оставих да стърчи от едната страна. Не стана само с работа на място, иска и да завъртиш волана пълен ляв-пълен десен за да си обучи датчика. Чак тогава гасне лампата за волана и ESP.