Топ потребители

Колега @sando2, малко е кофти записа, камерата е старичка, Ама ей го едногодошният кафяв Таби Бамболино в действие. От тази сутрин: 1788426094381_0.mp4

Е, не и аз си бях в офиса, а колата плътно до сградата от изток и се молех да не я пребие жестоко. Едва ли щях да изляза да се правя на самурай. Тези буци щом огъват ламарините, главата ми направо ще я направят на гевгир...

24K views · 601 reactions Top 10 viral cat video #backtoit #catlover #funnymoment #funnymemes #viral Mr cat.mp4

Аз помня, всичко, с десетилетия назад, Пък и имам история на съобщенията, плюс снимки. И аз скоро ще се присъединя към теб в Клуба на половин вековните динозаври.

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник Пенев първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила. — Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор. Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка. — Колко изпи? — поставил ребром въпроса Пенев. — Две бутилки — навел срамежливо глава Гецата. — По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията. Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило: — Седемстотин грама. Пенев забелил очи да смята. — Литър и четиристотин? — Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата. — От обяд до осем вечерта. — Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия! Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено: — Вода и аз няма да мога… Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата й отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен анти-алкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас: — Искам пак… Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж… P.S. Разказът е на Андрея Илиев - "Чупим рекорди всякакви". @zloQQ, това ти си ми го пуснал, преди 10 и кусур години.

Един приятел си купи покривало от най-дебелите (скъпите) да си пази новото БМВ. Ама като го видях то сгънато заема доста място... Да мъкна постоянно такова не ми хареса, освен това ако го използвам, после мокро къде да го сложа, как да го сгъна, пък и трябва да го суша някъде. Отделно, че в голяма градушка няма да си рискувам главата/живота да го разпъвам геройски върху автомобила. И тъй като от 1994г, от когато имам свой автомобил, само един път градушка сериозно ми помля колата, съм решил, че ще карам без никакво покривало и съм оставил всичко в божиите ръце и в тези на застрахователите.

Визира мен, ама аз съм се заринал с каски у нас, че се чудех коя да сложа и градушката приключи

В началото на Септември празнуваме Съединението на компотите с туршията (Св. Лютеница). Миряните се прибират по родните си места и затварят богоугодна зимнина, В големите покварени градове остават само бездомните кучета и езичниците. На връщане се носят пълни буркани и се пеят праведни песни във възхвала на Св. Бойко Магистралостроец. Оффтопик: Миналата година се замотах и пропуснах, Но тази година каче царска туршия, друго с Дунавска салата и колкото успея да напълня, буркани със салата Ропотамо и с кьопоолу ще си напрвя за декемврийско-януарския период, повече не се задържат.

Колегата осем години ги продава тези фланци. Иначе е упорит. Няма ли някой дискохвъргач - аматьор, да ги вземе?

По-добре тенекиите, отколкоти ти да пострадаш. Аз се чудих да излезна и да покрия колата с нещо, но размислих, беше страшно, мене каското не ме покрива

Мой колега дълго време се чудеше за една кола. Надъхах го малко и я взе, преди няма 2 седмици в Петък, а само след 3 дни, в Понеделник градушката я смазала. Октавия 3 фейсова. Има каско, ама пак си е неприятно. Моите уж оцеляха, макар че и двете бяха навън, дори жената ми се обади и се чуваше как я бомбардират в движенйе покрай гробищата. Беше се уплашила, да не се счупи стъклото. Викам майната му на стъклото, сменя се, ама тенекиите ще станат на нищо.

Историята взе да заприличва малко на сапунена опера, тъй като предстои пореден обрат в развитието. За щастие този път е за добро! Тези дни нямах никакво време да работя по колата. Оказа се, че е за добро. Вчера получих обаждане Данчо, който ми каза "виж си вайбъра, пратил съм ти снимка, утре е при теб." Аз, разбира се, подсъзнателно веднага предположих какво има на снимката преди да я отворя, но когато я отворих се зарадвах като дете на шоколад - беше направил невъзможното и беше намерил каре! Днес карето вече беше на масата в офиса, редом до братчетата си. Втора употреба е, но шублерът не показа абсолютно никакво износване и никакви отклонения откъм размери, така че му предстои едно хубаво измиване и скоро трябва да е на мястото си в кутията. Тези дни ще направим и втулката, в която влиза, и вече ще съм готов за монтаж: Работата, която свърших по другото окачване, което монтирах временно не беше излишна. То ще си чака ред да отиде на другата Шкода в някакъв момент, тъй като там ме мъчи четиристепенната кутия, на дълъг път си иска пета предавка. Тъй като преди няколко дни качих на колата и мотора и кутията, сега трябваше да ги сваля. Нищо работа, за няма и 20 минути бяха долу: И така, вече сме в правилния коловоз и работата продължава по план.