Топ потребители

Историята взе да заприличва малко на сапунена опера, тъй като предстои пореден обрат в развитието. За щастие този път е за добро! Тези дни нямах никакво време да работя по колата. Оказа се, че е за добро. Вчера получих обаждане Данчо, който ми каза "виж си вайбъра, пратил съм ти снимка, утре е при теб." Аз, разбира се, подсъзнателно веднага предположих какво има на снимката преди да я отворя, но когато я отворих се зарадвах като дете на шоколад - беше направил невъзможното и беше намерил каре! Днес карето вече беше на масата в офиса, редом до братчетата си. Втора употреба е, но шублерът не показа абсолютно никакво износване и никакви отклонения откъм размери, така че му предстои едно хубаво измиване и скоро трябва да е на мястото си в кутията. Тези дни ще направим и втулката, в която влиза, и вече ще съм готов за монтаж: Работата, която свърших по другото окачване, което монтирах временно не беше излишна. То ще си чака ред да отиде на другата Шкода в някакъв момент, тъй като там ме мъчи четиристепенната кутия, на дълъг път си иска пета предавка. Тъй като преди няколко дни качих на колата и мотора и кутията, сега трябваше да ги сваля. Нищо работа, за няма и 20 минути бяха долу: И така, вече сме в правилния коловоз и работата продължава по план.

Реших малко да променя плана за действие. Това толкова екзотично каре в момента ми слага такава спирачка, че не е истина. Не мога да продължа в никаква насока, докато колата е на стойки. Реших да сожа двигателя и окачването, които ми останаха от Ръсти. Половината окачване отиде преди две години на червената Шкода, така че трябва да го възстановя, за щастие имам вичко налично. Имам и една 5 степенна кутия, която съм приготвил да слагам на червената Шкода, реших да ползвам нея. Вчера след работа към 5 следобед се заех с операцията. Най-много време ми отне да изкарам всички чарколяци и да ги домъкна до колата. Някъде към 18 и 30 най-накрая започнах: Позабавих се малко, тъй като по трудния начин научих нещо ново - 5 степенната кутия за мокро окачване се нуждае от по-дълги шпилки за захват към мотора. Обикновената 4 степенна кутия, както и 5 степенната кутия за сухото окачване са с нормална дължина, но тук трябват с 10мм по-дълги шпилки. Поиграх си малко и се замотах с около 20 минути. Накрая кутията и мотора бяха събрани: Тъй като това е временно решение, не съм си играл да чистя нищо, затова ансамбълът е в такъв неприличен вид. Последва малко зор, тъй като нямах помощници, единствено една палетна количка и един крокодил, но това не е проблем, тъй като както знаем захватът е на общо 8 болта. Към 19 и 30 бях готов: И така, колата вече е с мотор и кутия. Ще ми отнеме още малко време да монтирам амортесьори с пружини, носачи и полуоски, да събера барабаните и да я пусна най-накрая от стойките. Въпреки това смятам, че това е по-добрият вариант, отколкото да седя и да чакам да се намери каре. А и в това положение - с монтиран двигател, спокойно мога да си пусна новите спирачни тръби, охладителните тръби и маркучи, радиатора с новата перка, да им направя инсталацията, а монтираната 5 степенна кутия ще ми позволи да си направя новия привод и да сложа скоростния лост. Доста дребни, но важни неща, които без мотор и окачване няма как да станат. И най-важното - вероятно ще поизгубя още някой друг час, но мисля да я подкарам най-накрая тази кола. Дори и колкото само да мога да си я движа из двора и да си я въртя да ми е на удобно за подготовката за боя, ще ми е напълно достатъчно и ще съм доволен. Все пак я имам от вече 6 години, а съм я карал само два пъти по 300 метра, което си е направо срамота. Разбира се, в момента в който се сдобия с каре, веднага ще се задействам и със сухото окачване. Междувременно ще мога и на спокойствие да събера мотора и наведнъж да ги кача комплектно. Смяната на мотор и задно окачване е само няколко часа работа, което въобще не ме притеснява. Но сега вече имам свобода да напредвам с другите точки от план-графика, което е огромен плюс.

Да пиша ли, да не пиша ли... Много се чудих. Тайрона ще си изпълнява функциите. Асене, пожеланията ти се сбъдват! Днес ни се роди второ внуче. Ерик си има братче.

Бавно, но упорито продължавам с работата по колата. Както писах по-нагоре, захванал съм се с освежаване на задното окачване. След като самото окачване беше освежено дойде ред на скоростната кутия и каретата. По принцип идеята ми беше само да сваля каретата, да видя кое в какво състояние е и дали ще има нужда от намеса, да измия кутията, да сменя маслото и да я монтирам. Естествено, този план не се получи, даже нещата се позакучиха доста, но ще трябва да се намери решение на възникналите проблеми. Първото, което се закучи беше едното вътрешно каре - не ще и не ще да излиза от кутията: Начинът му на захват към диференциала е само една зегерка (от тези телените), която влиза в един канал на карето и се набива и избива с рязък удар. Другото каре го изкарах на ръка, но това беше като заварено. Не мърдаше и милиметър. Какво ли не пробвах - чукане, блъскане, козия крак, обратен чук, включително си правих и установка, за да захвана карето със скоба и да го издърпам - нищичко не помогна. Не искаше да мърда. Работата беше ясна - ще трябва да се отваря кутията. По никакъв начин нямах желание да правя тази операция. Признавам си, че ме беше страх, никога през живота си не ми се беше налагало да отварям скоростна кутия. Е, дойде момента и това да се случи. Като за начало прекарах няколко часа в чегъртане с отвертката, за да махна полепналата гняс по корпуса, след това доизмих с нафта: Дойде моментът, от който се страхувах. Нямаше какво да отлагам, наредих схемите, инструментите и започнах: Още след свалянето на първия капак разбрах колко правилно съм постъпил, като съм се захванал да разглобявам кутията: Тази гайка си беше така. Не съм я разивал аз, просто свалих капака и тя ме чакаше по този начин. И двете такива гайки са изяли доста удари, периферията, която трябва да ги законтря отдавна е липсвала, съответно едната се беше саморазвила и се разхождаше на спокойствие под капака на нареждача. Продължих да разглобявам и стигнах до проблем номер две - горната част на лагера на оста на пета предавка беше спукан на две места: Разглобяването продължи, в крайна сметка се оказа, че не е нещо чак толкова плашещо да отваряш скоростна кутия: И така, всичко вече беше разглобено, остана единствено диференциала, който и да исках нямаше как да сваля заради запеклото каре. Все пак свалих всичко, което можах по него, за да имам максимален достъп. Планът беше да остане само карето с единия капак на кутията, и да мисля как да го избивам отвърте навън. Стигнах до там: И тук вече видях голям зор. По абсолютно никакъв начин това каре не искаше да помръдне. С какво ли не го напъвах, блъсках, чуках - не мърда. Следващото, което успях да измисля е да го натиснем на преса. Колегата се обади на негов приятел и двамата в 9 вечерта отидохме до един сервиз да натискаме на преса. Започнахме опитите: На около 2 тона натиск отпусна втулката между карето и диференциала. Извадихме ги и вече оставаше само да изкараме втулката от карето. Направихме нова установка и започнахме отново да напъваме: Бяхме стигнали някъде около 5 тона натиск, карето продължаваше да не мърда. Майсторът каза, че не иска да напъва повече. Аз му казах "дай да натиснем още 2-3 пъти, пък каквото стане". Натиснахме, и тъкмо подминахме 7 тона натиск, когато изведнъж манометъра отпусна и стрелката се върна на 2 тона. Нямаше припукване, нямаше нищо. Просто отпусна. Оттук нататък излезе без усилия. За съжаление, състоянието на карето е доста лошо: Нямам представа какво му се е случило и защо се е стигнало до това положение. Доста е завлякло. За щастие поне другото каре е в перфектно здраве: И така, в момента този камък ме е препънал и се чудя как да изляза от ситуация. Много трудно ще намеря такова каре. Принципно ги няма като резервна част, нито тук, нито в Чехия, По параметри няма абсолютно никаква алтернатива, по чешките сайтове също няма информация за алтернативи за точно това каре. Хубавата страна на нещата е, че освен тези проблемни места цялата кутия е в прекрасно здраве. Прегледана е основно, и нищо друго не подлежи на ремонт или подмяна. Изключвам, разбира се семерингите, но те са по-скоро консуматив. След като диференциалът вече е извън кутията, спокойно можех да огледам и него: Тук до него съм сложил диференциал от обикновена скоростна кутия с обикновеното окачване. За щастие сегашният е със сменено главно предаване - от 3.9 на 4.22. Другият до него е от Шкода 100 и е още по-къс - с главно предаване 4.44. Сега би било удобно да го сменя, но вече ще стане прекалено къс. Тази идея я избих от главата си. Трябваше да се мисли по проблемните точки. Първата, и най-лесно решима - двете гайки. Може и да ги има готови, но реших да си ги направим, в момента са на фрезата и до края на деня ще са готови: Следващите две проблемни точки са доста сложни. По ред на номерата първо е лагерът на пета предавка. Изключително трудно откриваем се оказа, макар и да е продаван като резервна част. Все пак си има доста шкоди с 5 степенна кутия, дори и до ден днешен. Но пък се оказа, че няма никакви наличности никъде, включително ходих до вносителя на "ZKL" с идеята да го поръчаме. Оказа се, обаче, че ZKL въобще не го поддържат и не могат да го доставят. Започнах да търся по номер вътрешните два конусни лагера - нищо общо с наличните. Не успяхме да открием и такъв, който да пасва - тук е с по-различен конус и новите не лягат в леглото. И в един момент късмета ми се усмихна - Данчо удари едно много сериозно рамо, за което много му благодаря! Той се сети за човек, който може да има наличност и се свърза с него. Започнах да стискам палци, което даде резултат и на следващия ден лагерът седеше на масата: До него се вижда и новият семеринг отпред към двигателя, който също е доста специфичен и се намира трудно - конусен е и с посока на въртене. По магазините има подобен семеринг, но е обикновен, и след кратка дискусия с Росен, на когото наскоро му се беше наложило да търси същия семеринг, стигнахме до извода, че не трябва да се слага обикновен, а именно такъв с посока на въртене. Роската беше взел един семеринг в повече и реши да ми го подари, за което съм му много благодарен! Остана най-трудното - карето: За момента нямам решение на този въпрос, продължавам да търся изход от ситуацията. Мислех и вариант с наваряване и после на струга, но няма да стане - закалено е и при наварката цялата закалка заминава. Втулката е лесна - тези дни ще я занеса на ТВЧ да видим с каква твърдост е закалявана, после ще взема чугун, ще я изработим наново и ще я занеса на закалка. Но с карето това няма как да се случи, затова ще търся други варианти.

Роджър Уотърс навършва 83 години днес. "Джордж Роджър Уотърс (6 септември 1943 г.) е съосновател на Pink Floyd в Лондон през 1965 г. заедно със Сид Барет, Ричард Райт и Ник Мейсън. Уотърс постепенно се очертава като главен текстописец и концептуален лидер на Pink Floyd след напускането на Барет, като играе важна роля в изключителната поредица от албуми, които утвърждават групата сред гигантите на рока. Неговите текстове осигуряват тематичната основа на The Dark Side of the Moon, докато Wish You Were Here, Animals и особено The Wall отразяват все по-личния му подход към писането на песни. Смъртта на баща му по време на Втората световна война, отчуждението, конфликтите, социалният контрол многократно стават материал за неговото творчество. Уотърс напуска Pink Floyd през 1985 г. и установява обширна солова кариера, като по-късно прави продукции на The Dark Side of the Moon и The Wall по целия свят. През 2005 г. той се събира отново с Дейвид Гилмор, Ричард Райт и Ник Мейсън за историческото изпълнение на Pink Floyd на Live 8". Част от това събитие.

Река Дунав - нищо особено, грам интересно по нашите ширини и дълбини, Направо умряла работа, буквално и в преносен смисъл, Виж, ей тая река всички я тачат, уважават и обичат.

От 12.08 до 05.09 се родиха три бебета - двама майстори бъдещи и една кокона неотразима - требе си правилният аксесоар. Макар че идеята за практическото приложение на тази биба е малко по-различна.

През събoта и неделя имах едва около час да отделя на Шкодата, но го използвах да оправя развалената полуоска, която бях свалил от другата Шкода. Проблемът при нея беше топлонабитата втулка на самата полуоска - явно с годините се е преместила леко назад, и не уплътняваше хубаво, съответно не можеше да се стегне барабана и тропаше. Не се сетих да снимам двете полуоски наложени една до друга за сравнение, но ето изрязано от едната снимка какво имам предвид: Дясната е старата, ясно си личи как втулката е по-навътре. Преди две години, когато се появи този проблем на червената Шкода, директно смених целия кожух с полуоската от донорското окачване, затова сега се наложи да свърша тази работа и да събера цял комплект годни за употреба чаркове. Цялата операция е изключително лесна, избива се полуоската с лагера от кожуха, след кето се избива и самия лагер. След това следва набиване в обратен ред и за нула време новата полуоска си е в кожуха: Остана да наредя барабана с всичките му чаркове, за няма и десет минути вече бях стигнал до слагане на новите жила за ръчната: Нов цилиндър и ново жило, всичко друго е сменяно малко преди да бракувам Ръсти. От дясната страна също всичко е ново, макар да е прашно. И така, вече всичко е готово за монтаж. Днес няма да мога да отделя време да свърша тази работа, но тези дни ще ги кача и колата ще е готова да си стъпи на гумите. Остава и да навържа новите спирачни тръби, отпред трябва да монтирам конзолата с педалите и сервото. Тази кола оригинално няма серво, така че и там ще има малко играчка, но пъзелът е събран и ме чака да му отделя време. По охладителната система скоро ще пиша по-подробно докъде съм стигнал. Имам вече купена перка, доста по-мощна - 100w на първа степен и 250w на втора, остава да избера правилния термовключвател и да изградя инсталацията. Трябва да монтирам и тръбите под купето, които са от радиатора до двигателя и обратно. След това да монтирам скоростния лост за 5 степенна кутия, както и привода към кутията. Накрая остава да монтирам стартер и карбуратор, нови свещи и кабели и да паля. На приказки звучи лесно, остава само да намеря време да свърша тези задания. Стигна ли до палене, ще съм отметнал доста от важните точки и ще мога спокойна да продължа с боядисването на колата. Надявам се да е възможно най-скоро, но само времето и ангажиментите ще покажат.

Още една точка отметната от списъка - конзолата с педалите. Тъй като, както знаете, 79та година 120ките са без серво, трябваше да се сложи. Да, обаче също така реших да си остана с кормилната кутия и да не минавам на рейка. Което доста усложни задачата, тъй като кормилния прът минава по различен начин и козолата и педалите са различни. А конзола за серво преди 83та всички знаем колко трудно се намира. Първоначално бях решил да приспособявам друго серво, не шкодово. Оиколих няколко морги и набелязах възможни коли, така че реално не е невъзможно и може да се случи. В един момент, обаче, Коцето ми каза да не се занимавам с глупости, и че той ще ми даде правилната конзола, да не се занимавам с преравяници. И така, картинката стана ясна - конзола за сервоусилвател от Естел 1, сервоусилвател от Естел 2. Речено-сторено! Наредих трите налични конзоли на земята и започнах да си избира от коя какво ще ползвам: Съединител от конзолата на Ръсти барабар с помпата, сервото отново от Ръсти, спирачен педал от конзолата от Коцето, всичко останало от оригиналната конзола на Биляна. От трите избрах най-хубавите пружинки и започнах. Първо трябваше да се погрижа за външния вид. На Ръсти някой някога беше мазал всичко с червен грунд, явно да се пази от ръжда. Доста успешно, макар и грозно. Все пак нямаше и точка ръжда, но трябваше да сменя цвета поне на черен. Започнах да търкам: След търкането последва епоксиден грунд (той уж пази и от бъдеща корозия), след това черна боя. Същото се случи и на избраните педали: И накрая всичко събрано, сложих най-читавата и работеща стоп машинка, която беше пак от Ръсти: И така, доволен от резултата качих конзолата на колата. Всичко си дойде на място, кормилният прът се движи свободно, едалите също: Ще монтирам финално чак когато изтъркам и боядисам багажника. Ще сложа нови маркучи, също така съм приготвил и нови тръби, понеже тези вече идват къси. Ако не пасне нещо съм си взел и комплект за накрайници на тръбички, мога да си правя на воля каквито искам. Остана да купя спирачна помпа, но това ще е накрая, да мога да тествам и ако не работи да я връщам, тъй като новите са пълни боклуци. Този филм го играх с червената, и накрая там отиде помпата от Ръсти, та ще видим как ще го решавам този казус.

Преди години имаше една индийска реклама на Peugeot 206. Мисля, че открих един от използваните автомобили.

"Кeep Уour Passion"... съкратено ще са е

Tatra 600 Tatraplan (1948 – 1952) Интересното при този автомобил е, че за разлика от традиционните V8, Татра 600 е с четирицилиндров боксер. Последната година от производството й е в завода на Шкода в Млада Болеслав. След войната, моделните цифри започват от 600.

Пепи, за да стане "ретро", трябва специална комисия да го оцени. Иначе всеки стар дарак ще се води ретро или исторически автомобил и ще ползва привилегии, само защото е на години. "В България и по-голямата част от Европа един автомобил се счита за „ретро“ (официално „историческо превозно средство“), когато отговаря на следните критерии: 1. Възраст: Произведен е или е регистриран за първи път преди най-малко 30 години. 2. Запазеност: Специфичният му модел вече не се произвежда. 3. Оригиналност: Автомобилът е исторически запазен, поддържан е в оригиналното си състояние и по него не са правени съществени промени в основните технически характеристики (двигател, окачване, спирачна система и т.н.). За да получи законов статут на историческо превозно средство, колата трябва да премине идентификация и да притежава сертификат за автентичност, издаден от оторизирана организация. /а там цедката е много ситна. колата трябва да изглежда, поне като моята / В София: Съгласно действащата Наредба за зоните с ниски емисии на Столична община, „историческите превозни средства“ са официално освободени от ограниченията за навлизане в „Малкия“ и „Големия ринг“. Те нямат нужда от покриване на съвременните екогрупи (от I до V), които се изискват за масовите автомобили при Годишния технически преглед".

Старухите, тук ли сте? става и за мултикукър еър фрайър

Любимата ми реклама с Йети и Xzibit:

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник Пенев първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила. — Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор. Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка. — Колко изпи? — поставил ребром въпроса Пенев. — Две бутилки — навел срамежливо глава Гецата. — По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията. Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило: — Седемстотин грама. Пенев забелил очи да смята. — Литър и четиристотин? — Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата. — От обяд до осем вечерта. — Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия! Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено: — Вода и аз няма да мога… Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата й отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен анти-алкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас: — Искам пак… Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж… P.S. Разказът е на Андрея Илиев - "Чупим рекорди всякакви". @zloQQ, това ти си ми го пуснал, преди 10 и кусур години.

Е, не и аз си бях в офиса, а колата плътно до сградата от изток и се молех да не я пребие жестоко. Едва ли щях да изляза да се правя на самурай. Тези буци щом огъват ламарините, главата ми направо ще я направят на гевгир...

Не знам дали ще го правят, ама изглежда добре

И аз си имам домашен любимец - купих си пластмасови врани от Бриколаж, за да плашат гълъбите да не ми кендзат на климатика. От тази страна пълен успех! Гълъбите вече не припарват. Обаче едната си има фен/ка. Вече два пъти идва през деня, първия път само се разходи (и пусна едно акце естествено). Втория път донесе един фъстък за почерпка. Сама си го изяде (и пусна още едно акце), щото моята не му обърна внимание. Мисля да сложа една камера да видя до къде ще стигне свалката

... особено на тия, които следва да го прилагат!

Бе вие смешки не знаете ли, ми само сериозни теми захващате. "Ежедневните приказки" да не би да са в отпуска, или са с разстройство и треска след отпуската, че не ги ползвате? Цитат оттук, копи-пейст там и давайте смело, подробно и разгорещено на всякакви теми, с включени спомени, бушуващи страсти и дълбокомислени размишления. Смешките са основата, есенцията и смисълът на тази тема.

Така беше и преди това. Сега просто по-лесно се вижда. И, преди да станем демокрация, те биеха и стрижеха ... за удоволствие. Ей така, да си знаеш, че нямаш думата. Но, факт, Ганя обърка "свобода" със "свободия". И това е проблема на цялото ни ляво общество в днешно време. Защото "крайно десните" всъщност са си най-обикновени центристи, които не се съгласяват с прекалено лявата и либерална политика. Както в България, така и в Европа. Ама ... криво разбрана "свобода".

Уви, Ганя си е Ганя. Да направи нещо не го бива, ама да напише "К*р" и да "бЕга" е номер едно

Една приятна изненада от смяната на акумулатора: От доста време имам проблем след палене на колата когато не е работила повече от 30 минути - скоростната кутия не искаше да включва веднага. Палиш, местиш лоста, нищо, чакаш още малко, зелената лампа "натисни спирачката за превключване" светва, натискаш и чак тогава кутията зацепва. Е, вече няма този проблем - даваш на контакт и зелената лампа светва веднага, палиш, местил лоста и захапва моментално. Явно стария е падал под 12 волта при палене (всъщност сриваше до 9) и не е имало ток за всички системи. Вече не дава и грешка за изгорели крушки при подаване на контакт както правеше преди.

Днес беше кошмар в Словения и началото на Италия. В Словения ремонти с километри, трафик много - никакво движение. Добре, че времето беше приятно, хладно, даже по едно време стана 14*С А кошмара се създаваше от водачи които постоянно сменяха лентите и за да ги пропусне някой целия трафик спира. Как не им светна, че ако седи и се движи в една лента драмата ще бъде по малка. Накрая се наскачаха, все след мен бяха на свършването на задръстването, но това е друга тема. Общо три зареждания, като първото ми беше докато бях на паркинг в хотела. Второто в Словения, отново на станция обявена за 300kw а тя повече от 110 не вдига, но понеже винаги са по два EV и мощността е разделена между тях. Хърватска и Словения засега греда, може някъде настрани по другите станции да е по добро положението. Третото в Италия на EWIVA Зареждането на 25% започва с 165kw. Досега такава мощност на зареждане съм виждал около 10% на батерията и никога на 25%. Очаквах нещо около 140. Вчера похвалих навигацията, днес качвам снимка. На дисплея който е пред мен пък ми показва лентите и ми показва в коя да се движа, това го показва когато се движа, затова и няма снимка. Ако вляза в грешната лента ми казва да се преместя една лента наляво или надясно, зависи от ситуацията. Досега толкова добра фабрична навигация не бях виждал. Всеки казва, дано да има кар плей или андроид ауто да си пусна нещо. Аз от вчера не искам кар плей и андройд ауто за да ползвам навигация през тях. ЕДИТ: първото зареждане е на 16.08

Разхода зависи от десния крак, карам на индивидуален режим в който съм орязъл всичко освен климатика. Караш ли агресивно, безсмислено с газ спирачка и всякакви други от този сорт, и разхода надминава спокойно този на хартия. Индивидуалния режим и той ми идва в повече, искам ако може на това "еко" да направят още едно "еко". За някои тази електричка е слаба, на мен ми е в повече от достатъчно това което предлага. Това ми е от днес, тръгване на 100% от Нови Искър до Загреб. Скорост до Хърватска до ограниченията, но през повечето време 110-120км Спирки за WC много, още от Драгоман се започна с тях. Първа спирка за зареждане - Ягодина. Съчетано с кафе, сандвичи и WC. Втора спирка за зареждане след Белград на отбивката за Нова Пазова. Принципно снимките на самата станция/локация изглеждат така все едно си на някой "парк" с магазини, ресторанти... но се оказаха от другата страна на пътя и стигането до тях пеша е невъзможно. Но има готин шоурум с електрички, меки дивани и вендинг автомати, зареждането мина неусетно, като това си е към въпросната локация на която зареждаш всичко каквото поискаш. Реално втората спирка трябваше да е на Нови Сад, но ме подведоха снимките. Трета спирка Кауфланд във Винковци Хърватска . Специално отидох до тази локация защото навсякъде станциите бяха 60KW а тази я даваха 120. Но греда, 55 и повече не иска. Но там отново беше съчетано със сладолед... Четвърта спирка не трябваше да има, но средната лента на магистралата през повечето време беше ужасна и в нея не се караше спокойно. Затова се наложи да се кара малко над ограничението и близко до ограничението на ениака. Затова отново на Кауфланд в Кутина и там отново греда, реших да оставя коментар за слабото зареждане. Еми всички коментари бяха, че станцията не дава това за което е обявена, но кой да чете преди това. На всичкото отгоре дойде и една Киа която направи зареждането с 25kw и стана още по зле. Бяхме взели отново сладолед и сандвич, казах на жената, ядем и си тръгваме. Няма смисъл да зареждам един час, по добре гастербайтера да зареди, че завалията беше на 18% и с голяма батерия. Маршрута ми беше през Нови Сад, идеята е да избягам навалицата на Батровци. Като време се удължава с час и малко, както и повече километри. Границата на Бачка паланка и Илок от страна на Хърватска си бях само аз. Но като на всяка граница се моташ, там от Хърватска страна. Търсиха цигари, алкохол и какво ли не в колата. На Калотина на този пред мен само където не му взеха ДНК. То бяха отпечатъци от пръстите на някакъв малък скенер, после на един голям цялата ръка, накрая извадиха всички от колата и те по тая процедура, ужас. На първите две локации съм платил по 18 евро, но понеже не са от приложението на Шкода и затова не се виждат парите. И да не забравя, навигацията на Шкода направо ме изкефи от всякъде. Адекватна, дава много добро навигиране, както гласово така и с визуализиране на самите ленти на пътя, знаци даже виждаш по едно време. Направо не сикам да чувам за никакви други приложения, само Waze за всеки случай за полиция и някоя дупка. Защото в приложението на Шкода съм оставил само задръстванията. Средната скорост до Хърватска ми беше 92км след Нови Сад нататък падна до 80 и това е крайния резултат. 13 часа и 21 минути цялото каране от тях имам като зареждане 1 час и 44 минути заради бавните станции на Кауфланд.

Прекрасен е българският език! Например фразата: "Тук бяха български туристи", се пише само три букви.

Малко тунинг, че да си гледам нивото на маслото на таблото не ми е любимо.

Готова е! 781.135.... Само че е за бенз помпа.. Намерете ми един нов стикер, че тоя е от 2006та..

Колега @sando2, малко е кофти записа, камерата е старичка, Ама ей го едногодошният кафяв Таби Бамболино в действие. От тази сутрин: 1788426094381_0.mp4

Ивчо, по-горе, пусна само един клип на Доли Партън.... А аз от два дни, откак разбрах за кончината й, си мисля - много от музикантите с които отрастнах вече ги няма, но за никой не ми е било толкова криво колкото в момента. Знам че малко хора у нас слушат нейната музика, малко се знае за нея като човек и че е известна (сред по-възрастните, че зайците не са я и чували) предимно с големият си бюст. Аз обаче винаги съм обичал да слушам кънтри и Доли Партън винаги е била в топ листа ми. Отделно че в последните дни научих още подробности за нея като човек, които допълнително я издигат в очите ми. Оставям тук една от любимите ми нейни песни: Дано почива в мир

https://youtu.be/UaNGtgYwSsU?is=EcnmsGyoWasAqq7M

Ако смяташ, че всички са ти длъжни, значи си украинец. Ако си виновен за всичко, значи си руснак. Ако всички са ти виновни изобщо, си българин.

Не е до колата, той Сашо и на РК1, може да докара такъв разход, нищо че не разполага с ДВГ

Ице, модела не е толкова важен. Аз просто използвах този, към който имах линк. В крайна сметка идеята е, че има голям избор на камери, при това съвместими със съответния рекордер. И, при правилно конфигуриране, няма нужда от интернет, облаци и т.н., където нямаш идея кой има достъп и какво ще се случи със записите. И, предвид, че всички цени, които коментирахме, са "на дребно", ако БДЖ/община/т.н. решат да се оборудват ще получат съвсем различни цени, както и доста по-качествени камери/записвачки. Това вече се случи в София и цялата я "опасаха" с "интелигентни" камери. Което, като идея, хич не е лошо. Виж, изпълнението е ... трагедия Масово стълбовете са монтирани в средата на тротоара и са реална предпоставка за инциденти с пешеходците. И, ако имахме граждански контрол и/или работеща община, а не симлираща работа, досега тези стълбове щяха да бъдат демонтирани и заменени с такива, които отговарят на изискванията за безопасност.

Жоре, камерите отдавна имат режим за засичане на движение. Влаковете не нощуват на не ограняеми места. Т.е. слагаш камери за по 50 евро (аз позлвам дори такива за 35!), една система за още 150 евро, която работи с до 12 камери и щом почнат да "творят" системата информира охраната, а тя милиционерите. Да, за частна къща е по-трудно, но и там е възможно. Шо се отнася до "първите седем години" - "Ту партс", както казва една "легенда" От една страна е ясно, че с добро възпитание такива неща няма да се случват. От друга - дори с идеално възпитание, ако знаеш, че си безнаказан рано или късно ще се изкушиш да "преминеш чертата". Това е повече от човешко - ние сме любопитни какво ще стане. Затова и се развиваме. Но, когато нарушим закона е редно да ни санкционират. Така следващия път ще се замислим. Всъщност така работи всяка нормална държава. Нашата, за съжаление, не влиза в категорията, защото все още мисленето е милиционерско, т.е. целта не е да се спрат нарушенията, а да се ползва милицията, като репресивен апарат ... Затова и пиша "милиция", а не "полиция".

Да споделя и днешната дестинация, Верона - Виена. 687км 16.7kw/100 разход. Три зареждания от 18,19 и 21 минути. Имам общо 5 зареждания, но първото е преди тръгването до 91% а последното е да си имам ток и да не хода да търся зарядни по Виена. Реално две в Италия и едно в Австрия. Скорост в Италия 130+ Австрия по ограничението, като понякога се движехме в пакет и с 10км над ограничението. Тръгването ми е отбелязано на 47% но това е така защото трябваше да преместя до зарядната станция за да заредя, във Виена влязох на 35%