Смях в залата :-)

[Izolini]

Върви си Принца из гората, пуска по някоя стрела ей така, за кеф, по едно време стига до някакво езерце.

Абе-е-е чисто блато. В блатото - жаба. И жабата изведнъж проговорила с човешки глас:

- О, Принце, аз съм омагьосана! Целуни ме и ще се превърна в красива принцеса!

Позамислил се принца, поогледал се – няма никой. К'во пък толкова? Целунал жабето.

И жабето БАМ, се превърнало в красива принцеса! Естествено голичка, щото откъде 42 номер рокля в блатото?

Грабнал я Принца, че а отпред, а отзад, ха на Ге, ха на дудук, в общи линии, свършил работата по царски.

Седнал да си почине, в това време принцесата се посъвзела и започнала да мрънколясва:

- Ама как така, що веднага секс? Не, че се оплаквам, ама сватбата?

На Принца чак му изпаднала пурата от устата! Скочил нашия:

- К'ва сватба ма?!?

И като й изчаткал един през лицето наопаки, принцесата паднала и ... се превърнала обратно в жаба!

Погледал принца, почесал се и я прибрал в джоба си:

- Еййй, баси удобното нещу майна!!!

[Milen Dimitrov]

Дали не отиде половин резервоар докато паркира

[kokarosta]

... И в крайна сметка даже не паркира   Така е, дамските (компактните) автомобили са трудни за паркиране - нямаш видимост в тях и не са достатъчно маневрени. Да не говорим, че не може да се паркират на по-малко от поне 2 паркоместа.

[joro-120L]

рядко тъпо парче! Аз мислих, че само в Бг. карат две седмици курс и им подаряват книжките. То и в другите демократични държави било така... Важното е да им се вземат парите. Капитализъм. Вчера някакъв ей такъв негодник/19 годишен/ е убил човек нищо не подозиращ и чакайки си на автобусна спирка. Щото не знаел с колко кара и не овладял автомобила. Пък може и да е пробвал колко му е стабилна колата и след това да се похвали в някой форум. Въобще не е смешно, а трагично.

Редактирано Юли 9, 2016 от joro-120L

[diana_kraice]

Дали не отиде половин резервоар докато паркира

:fool:  ей там бус ще паркирам не тази въшка. Да не забравяме все пак, че и ние сме били такива. В началото и аз имах проблеми с успоредно паркиране  :fiu:  ама свикнах няма как.

[Izolini]

Из разговор между две секретарки:

- Толкова свикнах с косматите топки на моя шеф, че вече ям кивито без да го беля.

[sauber]

Така съм се смял...

 

[legaltk]

Някои си останаха с едното здраве + 100 000 .........

[joro-120L]

"Много го закъса българското образование!".... си мърмореше дядо Генчо, докато триеше надписа "ХОЙ" от стената си...

[Huku]

Снощи с Нора хапваме, пийваме и си приказваме. Котката Ивелина разфасова някаква хлебарка, а навън не вали. Изведнъж виждам нещо в очите на любимата. Аз втора покана не чакам – грабвам я за потничето и я замъквам като торбичка с органи в спалнята. Голям секс, братче – от триенето чак мозъкът ѝ се овъглява. Баш в най-важния момент инстинктивно искам да се подпра на масивната нощна лампа за по-голяма мощ. Обаче... вчера съм забравил да навия нова крушка и само съм махнал плафона... Фасонката стърчи гола. Токът така силно ни цапва, че очите ни изпадат на чаршафа. Нора, първоначално не разбрала за случилото се, казва, че било върховно – сякаш ток я бил ударил. Ръката ми е леко изгорена. Годеницата ми настоява да отидем до болницата. Не я искам с мен – ще има да реве, да трепери, ще се изпокара с персонала... Малко съм ядосан – смяната на крушките е женска работа, за нас мъжете са по-сложните ремонти или по-скоро тези, с които едно момиче не може да се справи за няколко месеца. Викам си такси, защото съм пил. Нора е клекнала на плочките като домашна жаба и плаче. Уверявам я, че тя е виновна, за да се успокои. Тръгвам. Бакшишът ми разправя как трябвало да му трансплантират бъбрек от тъщата, но вместо това по невнимание лекарите му отрязали половината черен дроб и го присадили на съвсем здравата донорка (същата направо се родила... съвсем нов живот – пиела по една каруца ракия за добър ден). Пристигам в спешното. На входа ме посреща някакъв почти 100-годишен чистач – той решава дали на хората им има нещо или просто са дошли ей така. Пита аз ли съм Христо. Казвам „Не”. Преглежда ме и сърдито отваря вратата. Вътре е спокойно. Миризмата на препарат за дезинфекция, цигари и евтино кафе от машина не се трае. Седя един час в празната чакалня. Най-сетне една сестра се приближава към мен: „Вие ли сте Христо?” „Не.” „Ъммм, добре.” Заминава си. Внезапно отпред с вой пристига линейка. Чувам за човек с инфаркт и как, след като го взели, минали първо през борсата, че тъкмо докарали хубави чушки. Не побрали всичко, но линейкаджията останал да пази останалата част от чувалите на място – болният карал до тук, а сега разтоварва. Доктор и докторка се задават по коридора... личи, че тъкмо са правили секс – на бретона косата ѝ е сплъстена от потта, а тоя е твърде весел:
- Здравейте, вие ли сте Христо?
- Не.
- О! Нищо. Заповядайте, влезте в кабинета. Такааа.... Изпийте това хапче... Браво... Сега ще ви се оправи кръвното.
- Нямам кръвно. Аз съм за изгорено.
- Тъй ли?! Ха-ха. Не се притеснявайте и без това лекарството беше с изтекъл срок. Моля, изчакайте навън. Между другото продавам мед... 8 лева бурканчето... ако ви трябва – чудесен е. Не щете...?! А счетоводни услуги да ви предложа?
Вися втори час. Оня с инфаркта е направил втория курс и сега му поставят други задачи. Сестрата пак идва:
- Значи не сте Христо? Сигурен?!
- Да.
- А случайно сега да сте в кома?
- Не съм.
- Аааа, вярно, тоя го изписахме – нищо му нямаше. Ампутация някаква ще желаеш ли, че имаме свободен екип на промоция? Дай една цигара. Имаме прекрасна програма за рак – мога да те вкарам срещу малка почерпка. Мхм... нямаш рак... жалко... днес не ми е ден... утре може да извадя късмет, дай, Боже. Наркотици искаш ли – една санитарка тука пише рецепти? Мъжът ми реди плочки... и дърва за зимата можем да ти уредим от едно място. 
Писва ми и си тръгвам, преди да съм набил някой. В тая държава не можеш да се изпикаеш без връзки. Нужно е да имаш подходящите познати навсякъде или много пари. Българското здравеопазване опазва единствено себе си. Вкъщи Нора ми прави компрес. Звъни се на домашния телефон. Любимата вдига: „Имате грешка.” „Кой беше, Норка?” „Не знам, търсеха някой си Христо.”

[Lachezar]

Карам си колата, насреща ми мигат за катаджии, почвам да карам съвсем леко и бавно. След 200 метра излиза катаджия и ме спира. Гася радиото, свалям стъклото, изключвам двигателя и с най-благ тон казвам:

- Добър вечер, господин полицай, направил ли съм нарушение?!?

А от задната седалка 5-годишната ми дъщеря се обажда:

- Тате, значи тоя педерас нещастен все пак те спря, нали така?!?

[yanko78]

Собственик на БМВ отива в сервиз с проблем. Приемчика го пита:

- В какво се изразява проблема?

- Като вдигна 220-230, се чува някакво "дум" из под колата.

Приемчика отговаря:

- Няма страшно, това е от колесника като се прибира

[mishoo]

Тва една доста просташка история, която вече няма давност. Работех в голяма фирма, по-точно в шоу-рума на фирмата. Всичко си вървеше по мед и масло, докато шефа не назначи една секретарка. То да беше секретарка, всичко щеше да си е точно, а то едно пиче, подивехме.... Лошо се отрази на работата, цел ден гледахме, като прецицали телета, то не беха поли с цепки, ниски талий, голи гърбове...., ами мани и другото тая порно звезда, като седнеше, земе да се криви и кълчи, та си губехме ума. А като заговори – едни мъркания, усмивки, мигли...Абе уникална беше. След работа с двама колеги сядахме в едно кръчме срещу шоу рума и в жегите помпахме бирички. Последния месец темата беше само една – Ани. Щом седнехме неусетно разговара тръгваше към нея, кой кво ще и направи, за кво става, за кво не става. То тя за всичко ставаше... Гаджето ми един ден беше при мене и вечерта ме поразпита, ква е тая вашта секретарка, от къде е, що така на кур гледа? Викам незнам, неква глупачка... Та летеше си времето във шеги и във закачки, ние се напъваме, тя държи инкяр. То беха оферти за кафета, обеди, вечери, ама тц... Изведнъж обаче филма стана друг. Един колега отиде на почивка в Турция, от там си донесе страшен сувенир.... Некво човече, статуетка от Ефес, символ на плодородието. Педя човек – лакет хуй. Та с тая дървена фигурка голям смях беше, тия турчоляци, деба как го беха изделкали, баш си уй. Голем, гладък, малко крив.... Работното време ни беше до пет часа, пиеме си бирички в кръчмето и кво да видиме – към осем Аниту излиза от шоу-рума. Ай сиктир тая кво е правила досега? Сигурно е забравила нещо и се е върнала. На другия ден звъниме в СОТа, излиза, че до осем е стояла. Влезнахаме в един сериал, седиме си вечер не говориме и тримата зяпаме, кога ще остане пак до късно. Наблюденията ни се се увенчаха с успех, четвъртък остана пак до осем. Излезнаха въпроси, що четвъртък, що по-едно и също време? Камен, тоя със сувенера ни фърли и в едни други схеми, като обяви, че в петък сутринта статуетката миришела на сапун!!?? Оборометирите на фантазийте ни влезнаха в червеното. На пръв поглед излизаше, че тая, малката мръсница остава след работа и и си играе с Ефесчо, както го бяхме кръстили... Следващия четвъртък преди да си тръгнеме душихме Ефесчо и тримата, даже му сложихме една малка чертичка със сребърен маркер. В петък, естествено бяхме час и половина по-рано на работа. И подозренията се оправдаха. Чертичката беше изтрита, е Ефесчо миришеше на сапун! До към дванайсе имитирхме търговско събрание, обсъждахме, смеехме се, от само себе си се роди пъкления план на който аз ставах основна фигура. Та плана сигурно няма да ви изненада – аз трябваше да се скрия и да видя за кво става въпрос. До изпълненито имахме една седмица, но се сбъскахме с доста трудности. Местата подходящи за прикриване, нямаха добра видимост и обратно. Другия проблем беше, че както и да съм се скрил, тя щом излезеше ще активира алармата и аз като се размърдам ще дойдат сотаджийте. Вариант беше и задния изход, но не намирахме ключ от него, по-скоро намерихме ключа, но се оказа, че е сменен патрона. Имаше и безумни предложения да ме заключат в гардеробче и да стоя цяла нощ.... Разсъждавахме логично и смятахме, че тя преди да се отдаде на Ефесчо, ще хвърли едно око насам-натам... Варианта с гардеробчетата не струваше поради факта, че отвътре не се отключва и са така разположени, че има частична видимост. Но накрая го измислихме така – отпрахме гърба на средното гардеробче и замъкнахме цялата композиция при вратата на задния изход. Така и вратата отпред щеше да е заключена . А аз имах на разположение обема на гардеробчето плюс нишата при врата, която щях да използвам за да избутам накрая гардеробите и да тичам към алармата. Местенето стана в понеделник, не си спомням под какъв предлог, пратихме Аниту за пици и тествахме. Нов проблем пролуката в горния край на вратата не вършеше работа, защото темето ми опираше в тавана и очите ми не достигаха нивото на пролуката. Камен го реши тоя проблем на другия ден, проби една дупка до ключалката и каза ебал съм го и гардероба.... Настъпи деня на мисията, към обяд обявих, че отивам на среща с клиенти и си тръгнах, отидох в къщи, преоблякох се, обух маратонки. Отидох в едно кафе зад офиса, Камен дойде с джигитален фотоапарт, махнахме всякви звуци, нагласихме настройките, аз си спрях вибрата и звука не телефона. Малко почнах да се притеснявам, но Камен ме успокои, вика кво толко, ако стане издънка ше кажеш, че е шега. Викам му добре и отидох да се изпикая, че ше има да висим бая в тая кутийка. Като се върнах Камен вика аре да ходиме, пратили са я някъде. Та ето ме в мойта килия. Малко май подранихме, към три нещо влезнах и към четри вече ме фанаха нервите. Аниту я нямаше още, Камен ми даде цигара през дупката, мушкаше филтъра, аз си дърпах и духах пак през дупката. Уговорката ни беше да се чакаме после на кръчмето..... Към четри и половина Аниту дойде, всички взеха да се разотиват. В пет и десет тя стана от компютъра, чух токчетат до входната врата, заключи и се върна. Седна на компа с гръб към мене, почна да реди пасеанси, по едно време си бръкна под блузата отзад и си разкопча сутиена, явно нещо я стягаше. През няколко минути телефона ми светеше, ония идиоти питаха кво става. Аз не си направих труда да отговарям, щото просто нищо не ставаше. Направих няколко пробни снимки – ставаха чудесни. Времето течеше и нищо не се случваше, вече бях убеден, че всичко е плод на наште фантазий и момичето убива време. Но търпението се възнагради, звънна и телефона, кратък разговор - „да, да, да, чакам те”, ебаси, дишането ми се учести, усетех потта как се стича по ребрата ми. След десет минути получих смс, една дума – „ШЕФА” . Така беше написано с главни букви. Е те са си еба пичката майчина, шефа ли идва бе? Докато се чудех дали да им искам обяснение, отговора дойде сам. Токчета прекосиха шоу-рума, вратата се отвори, затвори, заключи и вече чувах до болка познатия глас на Шефа.... Какво ли не бих дал да имам ключ от врата зад мене, да отключа и да изхвърча с двеста, в ква простотия влезнах не е истина. Прибрах фотоапарата в джоба, само тва ми треаше да снимам Шефа.... Спотаих се и се молех всичко да приключи благополучно. Гаджето ми звъня, естествено, че нямаше как да отговоря в този момент, после ми написа смс, некъв сълзлив – за нашта връзка, къде съм, що не отговарям, после още един, че ако не и отговоря ще е края. Пратих и едно сърце, не можех да цъкам повече.... Аниту направи чай на шефа, тя пи капучино или мляко, говореха си тихо, тя се смееше. Бяха седнали на ъгъла на заседателната маса, наведени един към друг, на три метра от мене.... Шефа беше към педесетака, но запазен, то от тия чайове.... По едно време нещата тръгнаха в правилна посока...... Той и дигна блузата и почна да я целува по циците... Деба и съдбата, бех се настроил за неква мастурбация да гледам, а то живо порно с Шефа, нещо не ме кефеше ситуацията, ама кво да права, като съм в тъмна кутия с една дупка, ща не ща ше гледам. То като се почна свирки-мирки, той я лиза, после легна по гръб на заседателната, а тя отгоре скача, язди като луда.... После никой не ми верваше, че не ми стана кура, ама наистина в некъв стрес бех... Помислих си по едно време да снимам, щото програмата по учебник – сменяваха стойки, ритми, пълно разнообразие.... От тук натам следват само шокови ситуаций. Аз три години работя в тая фирма, тва го казвам не за друго, ами като звънна телефона на Шефа знаех по мелодията, че е жена му...... От разговора разбрах, че ситуацията е напечена, шефа лъжеше нещо.... Потвърждение за напеченото положение дойде под формата но смс с главни букви – „ШЕФКАТА” Тука с риск да стана циничен ще кажа няколко подробности – докато той говореше по телефона хуя му падна, Аниту взе Ефесчо и отиде в тоалетната, като се върна го беше измила.... Поредния шок – шефа каза на Ани, че колата му е отпред , а жена му чака до нея и че той възнамерява да излезе през задната врата!!!!! Ани му отговори, че аз и Камен сме търсили ключ, но не сме го намерили.... Отговора му ме доведе до саморазпад – ключа бил в него!!!!! Край, просто това беше края, ако тоя тапир възнамерява да излезе през вратата, която е зад гърба ми...... Нема такава свинщина. Първи вариант - да напиша на Камен да разкара шефката. Да, но как ще кажеме на шефа, че е чисто? Не става. Втори вариант - да дърпам гардеробчетата, така че да не може да ги отмести.... Докато мислех трескаво тия двамата не си губеха времето, Аниту се разчепи на бюрото и Ефесчо се скри, после пак се почнаха.... Знаех, че е въпрос на минути всичко да се разкрие. Нов смс - явно шефката не е тъпа, заела била позиция с колата така, че да вижда и предния и задния вход. Извода е един, аз изгарям след няколко минути, а след още няколко и шефа. Решението, което взех изплува от само себе си – да кажа на шефа за опасноста, която го грози и по тоя начин да получа индулгенция за воайорството ми..... Малко се успокоих, изгледах края на филма, Аниту – викове, пъшкане, Шефа – сумтя и той, като нерез.... Изчаках ги да се облекат и усетих момента в които трябваше да действам. Почуках силно на вратата на шкафа..... Волтова дъга незнам какво е, но си представям, че ефекта от нея е някъв подобен. Шефа се изпъна, като струна с некъв гимнастически скок, а Аниту изпищя истерично, и рязко отскочи от невидимата заплаха и се удари в бюрото. В следващите секунди настана тишина, Шефа извика силно „Кой е там?”, аз се прокашлях и се предсатавих...... Въпроси, отговори, въпроси, отговори.... Аниту циври и ме гледа злобно, шефа тцъка с език, аз мълча гузно.... Както и да е моя план е в сила. А именно – от задния вход излизаме аз и Аниту, като любовници, виждаме колата на Шефката и отиваме при нея, мрънкаме некви щуротий, казваме, че шефа е с некви приятели и че просто си е оставил колата пред офиса. Изчакваме я да се разкара и звъниме на Шефа да се спасява. Речено-сторено. С шефа избутахме гардеробите, взех ключа и с Аниту излизаме...... На тия дни им се вика тройно критични..... Или за моя случай не са измислени наименования....Може би - петорно критични. Излизаме ние с Аниту хванати за ръка и до колата на шефката виждам още една кола – на гаджето ми. Тя седеше вътре с тъмни очила, които незнам за кво и бяха, като и през тях усетих оня поглед за масово поразяване.... Конете знам, че се парализират от ток, а аз се парализирах от поглед, дет се вика с поглед ме парализира. Някак си далечно чух паленето на двигателя, свиренето на гумите..... Отидохме при шефката. Айде са нов филм - „Твойта приятелка ли беше? Ама вие що не се земете? Я елате да седнеме някъде да се успокойте....” Ебаси майката, кво седане, кво успокояване. Ама при шефката нема тва-онова, завлече ни в кръчмето пред шоу-рума.... Камен и другите като ни видеха и минаха от 3D в 2D, сплескаха се.... Изнесоха се за секунди с едни погледи, като гупи. Шефката и Аниту плямпат възбудено, шефката ше черпи, поръчвам водка и отивам в кенефа. Разговор едно – „Шефе, чисто е”. Разговор две – „Мило, аз.....” - червена слушалка. Разговор три – „Камене, ква я мислихме, тя ква стана....” Връщам се на масата и поръчвам втора водка, след пет минути Шефа пристига с такси и слиза точно пред кръчмето. Шефката му разказва случката, той кима разбиращо. След малко ме дръпна навън и ми каза – „от утре си командировка, един месец, на Слънчев бряг, на разноски на фирмата, взимай си гаджето и да и се извиниш от мое име....”

[slambozi]

Яко

[diana_kraice]

Е не Mishoo уби ме, така съм се смяла че не е истина.  :banger_2:

[gesho69]

Ей това го сътворихме двама шкодаджии след неспирни закачки спрямо марката и го именувахме  - Ода за ШКОДА:

 

Седнал Митко отвънка.

Гледа,плаче и мънка.

Мъчи Фиата.Не пали.

Дали ще запали.Едва ли!

Чуди се Митко и мае

Как сега да признае

Че на Миленчо сивата Шкода

Винаги ще е на мода.

Плаче си Митко със сълзи,сополи

Отива при Миленчо и моли ли,моли

Моля те Миленчо,приятелю мой,

Да дръпнем Фиата до оня завой.

А там след завоя,по урвата стръмна,

Да бутнем Фиата и гръб да обърна.

Бутна Митко Фиата и айде да му е по в'ода

Тръгна да си търси като Миленчовата Шкода......

Ядосва се Митко,

Обхваща го бяс.

Къде да намери

Шкода в Бургас

И с паричките в джоба

Във ранни зори

По борсите тръгна

А кръвта му ври.

И .....В първата борса

Вижда една.

Сива,красива,

Колата мечта

Качва се на вътре,

А вътре разкош.

Фиат ли съм карал?

Ха!Пълен галош.

Дава парите и до тенекията ГАС

Щастлив обикаля през целия Бургас

И хвали се Митко

със новата Шкода,

Че влезе във крак

С последната мода

Редактирано Август 8, 2016 от gesho69

[sauber]

Баси Октавията, а?

 

http://9gag.com/gag/a6QKDn8?ref=fb.s

[vlazarov]

И шафиора е много луд.

[ID A]

Гледайки това се сещам за песента Говновоз...

 

Сорок лет, как под наркозом
Я работал говновозом, ой-ой-ой!
Ну ты даёшь!
Ни шофёром, ни таксистом,
А вонючим говночистом, ой-ой-ой!
За три сотенных бумажки
На ЗИЛе возил говяшки, ой-ой-ой!
И скажу вам: Шеф! Вы знали!
Ох и много ж вы насрали! Ой-ой-ой!

 

Жалко за Октавията,

Редактирано Август 11, 2016 от ID A

[Izolini]

Учителка в САЩ представя нов ученик, Такиро Сузуки от Япония. След това започва часа:

- Деца, да видим дали познавате историята. Кой е казал “Свобода или смърт!”?
Само Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал: “Държавата е народът”?
Сузуки става:
- Ейбрахам Линкълн.
- Засрамете се деца, Сузуки знае по-добре от вас американската история.
Глас от последния чин:
- Да им го натаковаме на японците!
- Кой каза това?
Сузуки:
- Ген. Маккартър, 1941 г. и Ли Якока пред акционерите на Крайслер през 1982.
Някой пак се обажда:
- Да го духаш!
- Стига, кой беше това?!
Сузуки:
- Бил Клинтън на Моника Люински, 1997 г.
Друг вика:
- Сузуки е лайно!
Сузуки отвръща:
- Валентино Роси, Гран При по мотоциклетизъм, Рио де Жанейро, 2002 г.
Класът е в истерия, учителката припада, влиза директорът:
- Егати хаоса!
Сузуки е готов:
- Симеон на преговорите за коалиция 2005 г.

[joro-120L]

 

 

[zar]

Ей това си е перфектен сюжет за комедия с тази разлика,че героите са истински и всичко е импровизацияРазсмя ме от сърцеДано после си оправил и другите бакии

П.П:Мишовата случка по-горе имам предвид

[Huku]

Един приятел ме пита:
– Ти взимал ли си Виагра?
– Какво е това?
– Еми, едни хапчета, дето като ги пиеш, после можеш да правиш секс по един час!
Кимам разбиращо.
– Един час?!... Аха-а-а, успокоителни някакви, значи.


Най-хубавото на това да имаш пенис е да го споделяш с тези, които нямат.


Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30. Не е възможно! В събота никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Рич от "Дързост и Красота". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно съботно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква:
- "Тока додиии!"

[stocher]

Женска стая в студентско общежитие. С размах в стаята влетява студентка и вика:

- Момичета, сваляйте бикините, че ни идват три момчета на гости!

Чува се кратко шумолене.

- Не тези бикини, мааа! Тези от простора свалете!!!

[stocher]

Издокарах се снощи в черно боди, черни копринени чорапи с жартиери… влиза моя *** и вика:

- О, Батман, какво има за вечеря?