Škoda 120L - Проект "Биляна"

[__smirnoff__]

Привет, колеги и съфорумци!

 

Продължавам с разказа в картинки, и този път постът ми ще е по-различен и няма да е от серията "купе нямаме, заигравки имаме". Този път купе имаме.

 

Такааа, по стечение на обстоятелствата, за добро или за лошо, колата си е отново при мен. Недовършена. Точно в дъждовния сезон.

 

Преди около 20 дни получавам обаждане от бояджията. "Иво, идвай си взимай колата, че си местя халето. Десетина дни ще е при теб, че аз няма къде да я държа, и ще е навън." Всичко хубаво, ама така изненадващо, и аз няма къде да я държа. То и не изненадващо да беше, пак нямам къде да я държа, но това е друг въпрос. И още по-друг въпрос е защо се стига до това положение, една година не е пипано по колата, можеше да се довърши 5 пъти до сега, ама както и да е. Преглъщам явната си нервност и моменталното си избухване, и отивам пеша с акумулатор в едната ръка и туба бензин в другата при тенекиджията. Казвам си "каквото е - това е, избор няма", и започвам да "преговарям" поне да я напръска  нещо, да не я изкарваме на голи необработени ламарини и кит, защото едно е на сухо и проветриво вътре при него, друго е навън под дъжда. Пръска я той с някаква химия и някакъв спрей, и вика "готов си, не я мисли". Трудна работа да не я мисля, да не кажа невъзможна, ама както и да е... Слагам акумулатора, намествам тубата с бензин до мотора, за да влиза директно маркуча от помпата, и започвам да паля. Бам-бум, колата запали, ама гасне:

 

 

малко настройка и игра с карбуратора и вече имаме празен ход:

 

 

и 10 минути по-късно "щастливият" собственик изминава 500-те метра от единия двор в другия с автомобила си:

 

 

Дотук добре, ако изобщо можем да вмъкнем думата "добре" в ситуацията. Колата си е при мен, и е паркирана на предвиденото и място:

 

 

Абсолютно веднага предприех действия по покриването и. Може би не минаха и 15 минути, откакто я завих с найлон, и заваля мъжката:

 

 

По стечение на обстоятелствата, шатрата ми не беше в мен и нямаше как да я използвам на момента. Първата нощ я изкарахме само на найлони. На следващият ден още сутринта я разпънах и картинката се промени:

 

 

Да, обаче това, че е покрита не ме успокои. Колата беше накичена вече с новите панели, и реших да ги сваля. Свалих си и фаровете, и клата остана с минимално количество открити детайли, и вече се поуспокоих, че съм направил всичко възможно, за да я запазя. 

 

 

И една бонус снимка, която направих по повод деня на детето. Всеки от нас носи детето в себе си

 

 

Продължавам в следващ пост

Редактирано Юни 14, 2022 от __smirnoff__

[m_g]

Бояджиите са особено племе, и на снимка да ги видиш, пак са за бой. Няма човек, който е правил коли, да не е страдал. Ето и на мене ми предстои да се захващам с Нисата и не ми се почва. Според мен разумен вариант е да наемеш сухо паркомясто някъде. Така навънка кола на кит не е никак добра идея. И евентуално друг майстор, ако тоя не се хване да я боядиса.

 

Сега като ти е под ръка и разтурена, не знам дали сме го коментирали, ще ти препоръчам да свалиш водния радиатор и да подготвиш нов или стария измит + да сложиш една усилена перка с дифузор от Фелиция Mpi. Шестлопатната перка с подходящ термодатчик върши чудесна работа. Ще трябва да поизкривиш щангата на ключалката за резервната гума. Малко тегаво идва с дифузора, опира, ама тая дърпалка я я дръпнеш, я не. Гума не се пука чак толкова често.

 

Също така нищо не ти пречи да зачистиш и обработиш, ако има някаква корозия останала по подкалниците и гредите. На хубаво изчистено и обработено за преобразувател (аз съм фен на Вюрт) - киселинен грунд, акрилен грунд и върху него уплътнител за заварки на шевовете. Отгоре пак акрилен и върху него някакво подподово покритие и може и още един слой боя, за да е в цвета на колата. Това всичкото с четката става без проблем. Бяла боя става дори и най-елементарния емайл лак.

Другият вариант е епоксиден грунд и нагоре уплътнител, подподово, и отгоре боя.

Никой бояджия няма да се старае, обработи си я ти, както ти е на двора и я скрий някъде на закрито и сухо след това.

 

 

Редактирано Юни 14, 2022 от m_g

[__smirnoff__]

Та така, взех си колата, поне временно. Дали ще я вземе майстора да я довършва - божа работа. Но каквото е - това е.

 

Положението е ясно - прее*ан съм, и имах два възможни варианта за действие - де седя и да мрънкам, да псувам, да се дразня, и да хейтя, или пък да се стегна, и да извлека максимума от ситуацията, в която попаднах. Не го мислих много, и взех решение какво ще правя.

 

Ако трябва да действаме по учебник - цялостно, за проекта, първо трябва да се изчисти механичната част, защото по колата има доста промени. След това е купето, и чак накрая интериори и заигравки. В началото не потръгнаха така нещата, бояджията я взе почти веднага, след като я купих. Нямах време за подготовка по другата част, a и освен това нямах нужните неща - сухото окачване беше само мечта. Съответно в така развилата се ситуация, реших, че ми се отваря перфектния прозорец да действам и да сменя окачването, за да си дойде колата на правилната стойка и да се напаснат калниците по гумите - точно както трябва да е.

 

Речено-сторено. Тук вече дойдоха следващите проблеми

проблем 1 - нямам условия за работа - нито подемник, нито канал. Само 2-3 крика и стойки

проблем 2 - времето. Ако все пак бояджията удържи на думата си, за 10 дни колата трябва да е готова. Имайки предвид проблем 1, няма да е лесно...

 

Заех се с организирането на нещата. Време за работа - понеделник след работа (след 16 и 30), и четвъртък след работа (пак след 16 и 30). За предницата нямах нужда от много помощ, и щях да се справя сам. Тя беше готова още същата вечер (понеделник). По-подробно и със снимки - след малко Задницата беше сложна. Трябваше да се свали всичко - мотор, скорости, старото окачване, резервоара, след това да се изреже кутията за акумулатора, после да се изреже тунела, после да се сглоби на земята двигателя със скоростите и сухото окачване, и накрая цялото това нещо да се качи и монтира към купето. 

 

Започвам подред. Понеделник в 16:37 вече бях строен пред колата. Не валеше, затова реших да работя навън. Подпуках я. Тук единственото, което трябваше да направя, е да сменя пружините с по-ниските. Държа да отбележа, че има разлика в дължините на пружините между естел 1 и естел 2. Аз използвах пружини от естел 2, намалени с две витки и половина.

 

Започнах с огледи по окачването. Имайки впредвид, че колата е седяла 15 години в гаража, без да се кара, очаквах всичко да е леш. С огромна изненада обаче открих, че положението никак, ама никак не е зле. Всичко по окачването е сменяно с чисто ново. Ето малко снимки за да се добие представа:

 

 

да, дори амортесьорите са сменяни. Колкото и да са нови, вероятно и аз ще ги сменя, разбира се. 

 

Ето ги и старите и новите пружини:

 

 

И вече с монтирани фланци и джанти:

 

 

На тези снимки все още не е раздвижена колата, не си е дошла на позата. Но дори и тук си личи, че застават абсолютно перфектно, точно както съм го мислил.  Доволен съм дотук.

 

Следващото действие беше да подготвя отзад покрай мотора - да разкача тръби, маркучи и кабели, както и всички пречещи кори, за да сме готови за четвъртъка, когато организирах двама приятели да идват да помагат. Задействах се с чистенето и разглабянето:

 

 

Бях набрал добра засилка, и още по светло, някъде към 19, 19 и 30 нещата изглеждаха по този начин:

 

 

като за сам човек останах доволен от свършеното. Ето и една бонус снимка, малко "арт" от серията скрап/лъскачка. На всичкото бързане с Биляна, успоредно правех и другата Шкода, подготвях я за събора - масла, филтри, регулиране на клапани, центровка на запалването, настройка на карба, и доооста работа по спирачките:

 

 

Така доволен от свършената дотук работа, завих колата и се прибрах. 

 

С нетърпение вече чаках да дойде четвъртъка, за да подкараме и задницата. Дойде денят, и в 16 и 20 двама от тримата действащи лица вече бяхме на линия. Натумри се небето, и реших, че ще работим вътре в цеха. Супер, ще я вкараме на ход, но тук има уловка - вкараме ли колата, задължително в 7:00 на следващия ден тя трябва да е на гуми извън цеха - все пак се работи там. Искам, не искам, това е положението - навън няма как да стане с тези дъждове. 

 

В последвалите процеси няма много снимки. Искаше ми се да снимам, но просто не остана време. Работата беше много, закучваха се нещата, и снимки почти нямаше. Започвам с обясненията.

 

Вкарахме колата вътре на сухо. Отново 3-4 минути, след като я прибрахме, заваля. Точно навреме. Понеже беше преди края на работното време, изчакахме момчетата да свършат,и започнахме. Имам снимки от началото на процеса:

 

 

Последваха дълги часове работа. Свалянето беше сравнително лесно, закучи се само резервоара - и двата болта се скъсаха, и се наложи разпробиване и прокарване на нови резби. Излишно е да казвам колко "приятно" се извършва тази операция с главата надолу на тясно пространство  Както и да е, преминахме нататък. Кутията за акумулатора не я рязахме - директно я отделихме от купето, тя е на пункшвайц, с чук и голяма отвертка работата отне към 25 минути. Дойде сложната част - рязането на моста. Мерене, чудене, телефонни жокери и предварително подготвени снимки от нета, и започнах:

 

 

До тук добре. Дойде сложното - дебелата стена на гредата. Отне ми около 30 минути мъки, едно изпускане на шлайфа, и сигурно 1000 майки, за да стигна до извода, че с ъглошлайфа няма да го бъде. Извадих плазмата, и всичко приключи за 2 минути:

 

 

Така, плазмата не е най-финния начин за рязане на метал. Виждате какъв резултат даде, но поне оттук нататък с ламелния диск нещата се наредиха много бързо - изшлайфах гредата за 5 минути, че и я пръснах, да не ръждясва:

 

 

Не е много право, но е достатъчно за да влиза свободно пет степенната суха скоростна кутия. Ще уточня, че тази дупка ще се затвори с ламарина, но ще е по-нататък - така или иначе в последствие ще си свалям всичко за реновация.

 

Докато аз се мъчех с дупката, двамата ми приятели трябваше да съберат мотора със скоростите и окачването:

 

 

Готови да влизат в купето.

 

Ето и нагледно промените, които направих - сухото окачване е с доста по-дълги пружини. Реших да не ги режа, а да монтирам стандартна пружина от мокро окачване. Тъй като сухото е с по-високи пружини, съответно и хода на амортесьора е по-голям. Различни са и тампоните в ботуша. След консултации с добри форумни колеги, се стигна до заключението, че с пружина от мокро и тампон от сухо, височината на колата ще дойде горе-долу точно колкото искам:

 

 

И тук вече снимките свършват. Продължавам само на разкази.

 

Нещата се случиха, и монтирахме всичко. Монтажът приключи някъде към 2 и 30 сутринта - оставаше само да сложим фланците и гумите, и да я пуснем на гуми.  Да, ама не - барабаните се оказаха запекли. Греда! Освежаването на резбите на шпилките ни отне още малко време, и вече беше 3 сутринта, просто сложихме нейните си гуми, подпряхме я на два палета, и с палетнаха количка я изкарахме навън. 

 

На следващия ден снимах резултата:

 

 

Петъка мина, и дойде събора. Уикенда нямаше как да работя по колата, затова оставих за понеделника. Бояджията не се обади да я взима, поне засега, та имах време спокойно да си довърша започнатото.

 

Барабаните не се дадоха без бой. Накладките бяха залепнали, общо взето всичко вътре е мармалад. Ще трябва да се сменя всичко с ново. За да не съм голословен, ето малко ръждиви снимки и археология:

 

 

И номер на барабана, ако на някой му е нужен:

 

 

Ок, ръжда много, но пък за сметка на това се движат леко и гладко. Единия лагер леко хрупа, но така или иначе всички ще бъдат сменени. Дойде най-дългоочакваният момент - да я пускам на гуми. Сложих фланците и джантите:

 

 

и хайде вече на земята! Движи се изключително леко, сам си я бутам без проблеми. Изкарах я нашироко да видя стойката:

 

 

Останах изключително доволен! Все още изгледжа малко висока, но да не забравяме, че в момента е абсолютно гола вътре, нищо не тежи. Сложих по 60 кг тежест да видя как седи (качи се колегата на калника) и се успокоих, че като я наредя, ще си дойдат нещата на мястото:

 

 

Вероятно ще иска и още малко сваляне надолу, но това ще е в последствие. За сега целта е изпълнена - дойде си на стойката, по която да се довършат издувките на калниците.

 

 

Изключително съм щастлив, понеже многото ми мислене, смятане и натъкмяване е дало перфектен резултат - гумите седят прекрасно, не стърчи, смея да кажа, че става по-добре, отколкото на Ръсти. Наклона на задните гуми също е точно както си го представях. Ето и нагледно:

 

 

И за завършек, хем да приключа километричното мнение, хем и от мерак - за 5 минути понаредих разни неща по предницата да я видя как ще изглежда. Това, което се получи, толкова много ме надъха, че не е истина! Все повече се убеждавам, че ще стане една много красива и изчистена кола! Нямам никакво търпение да я видя завършена! А и вече съм една ОГРОМНА крачка напред към целта!

 

Ето какво се получава:

 

 

Очарован съм от стойката и визията, която ще изкара! Има още адски много работа, но последната снимка ме мотивира безкрайно много, и нямам търпение да се случи!

Поздрави, 

Ивайло

 

 

[__smirnoff__]

Преди 4 часа, m_g написа:

Бояджиите са особено племе, и на снимка да ги видиш, пак са за бой. Няма човек, който е правил коли, да не е страдал. Ето и на мене ми предстои да се захващам с Нисата и не ми се почва. Според мен разумен вариант е да наемеш сухо паркомясто някъде. Така навънка кола на кит не е никак добра идея. И евентуално друг майстор, ако тоя не се хване да я боядиса.

 

Сега като ти е под ръка и разтурена, не знам дали сме го коментирали, ще ти препоръчам да свалиш водния радиатор и да подготвиш нов или стария измит + да сложиш една усилена перка с дифузор от Фелиция Mpi. Шестлопатната перка с подходящ термодатчик върши чудесна работа. Ще трябва да поизкривиш щангата на ключалката за резервната гума. Малко тегаво идва с дифузора, опира, ама тая дърпалка я я дръпнеш, я не. Гума не се пука чак толкова често.

 

Също така нищо не ти пречи да зачистиш и обработиш, ако има някаква корозия останала по подкалниците и гредите. На хубаво изчистено и обработено за преобразувател (аз съм фен на Вюрт) - киселинен грунд, акрилен грунд и върху него уплътнител за заварки на шевовете. Отгоре пак акрилен и върху него някакво подподово покритие и може и още един слой боя, за да е в цвета на колата. Това всичкото с четката става без проблем. Бяла боя става дори и най-елементарния емайл лак.

Другият вариант е епоксиден грунд и нагоре уплътнител, подподово, и отгоре боя.

Никой бояджия няма да се старае, обработи си я ти, както ти е на двора и я скрий някъде на закрито и сухо след това.

 

 

ще се заиграя и с радиатора, утре пристига нов, но все още няма да пипам там, защото имам идеи за доста по-голяма промяна в онази насока. В процес на мислене е, сега е удобно да гледаме какво и как и да правим проекти за бъдеща работа. Имам много информация за събиране още, затова ще задържа нещата засега. Иначе е удобно за работа, и с минимални промени на стената към багажника е възможно да монтирам втори радиатор. Но ако остане този - задължително промивка. Онзи ден като свалях скоростите източих водата - бистра вода, почти без ръжда, което много ме учуди - тръбите са в изключително добро здраве. Поредното доказателство, че колата е била много гледана.

 

Благодаря за насоката за перка от фелиция МПи! Перката е една от чуденките, и ще обърна внимание на тази!

[Logrus]

Определено става интересна и знам, че няма да остане така, но без броня даже ми седи по-агресивна.

Колко място има за радиатор и перка? Говоря и за размери на радиатора и за дебелина с перката? Питам, защото нещо ми хрумна и искам да ударя една мерка преди да ти кажа. 

[__smirnoff__]

преди 3 минути, Logrus написа:

Определено става интересна и знам, че няма да остане така, но без броня даже ми седи по-агресивна.

Колко място има за радиатор и перка? Говоря и за размери на радиатора и за дебелина с перката? Питам, защото нещо ми хрумна и искам да ударя една мерка преди да ти кажа. 

грубо около 40мм може да шава назад радиатора с перката, ако му се осигури тунел за големия маркуч, в момента той ограничава. Така ще има място за втори радиатор, и при правилен подбор - двустепенна перка

 

и на мен ми харесва без броня, но като наредя хром елементите навсякъде, ще си я търси, сигурен съм   

[Logrus]

Ми виж си Вайбъра като имаш време  

[m_g]

Сега си говорихме и с Данчо, той в момента работи по темата за усилено охлаждане.

Перката от Фелиция е с 6 лопатки и по-мощен електромотор. Освен това дифузорът обхваща целия радиатор.

 

Като дебелина целия комплект е малко по-дебел от този с 4-лопатен вентилатор. Две уши са разликата в закрепването, две съвпадат. Трябва новите уши да не са много стърчащи, защото иначе дифузора няма да влезе в нишата.

Другата особеност е, че поне на стария модел каросерия, не остава място за оригиналния куплунг на вентилатора. Аз сложих две кабелни обувки и нямат вадене.

 

Естествено, използвах нов радиатор тип Софика модел след 80г. с пластмасови казанчета и алуминиева пита. Дори на книга е с по-голямо топлоотдаване, а фактически същия го слагат и на Фаворит и Фелиция с по 68 коня и повишено налягане и температура в системата.

Аз лично не съм фен на високите температури и сложих термодатчик с по-ниска температура на включване. Идеята е като вдигне 85 градуса и отвори напълно термостата, да запали и перката и да се охлажда.

При експлоатация - газил съм я лятото, охлажда се. Чисто по емпиричен път, духа много повече от старото вентилаторче.

 

Според мен не е добра идея да се кълца челна стена и да се слага по-голям радиатор, ако отзад се мъдри шкодов мотор.

 

 

 

[Logrus]

преди 34 минути, m_g написа:

Според мен не е добра идея да се кълца челна стена и да се слага по-голям радиатор, ако отзад се мъдри шкодов мотор.

Може би за коли, като твоята, които се карат и зимата, а и не ги пържиш на писта - при Данчо, Малкият и Ивчо нещата са по-инакви. Не че имам много богат опит със задномоторки, но 105-ицата ни имаше гадният навик да прегрява лятото като я назориш повечко, така че за бегачките подобреното охлаждане ще е сериозен +. 
Това което ми е интересно е, дали и на 105-120 може да се направи допълнителен щит (като този който Коце измайстори на 110-ката ) и без да се реже колата отпред, само със загуба на малко багажник, да се мине на по-голям радиатор с по-добри вентилатори?

[roodnb]

Преди 1 час, Logrus написа:

Може би за коли, като твоята, които се карат и зимата, а и не ги пържиш на писта - при Данчо, Малкият и Ивчо нещата са по-инакви. Не че имам много богат опит със задномоторки, но 105-ицата ни имаше гадният навик да прегрява лятото като я назориш повечко, така че за бегачките подобреното охлаждане ще е сериозен +. 
Това което ми е интересно е, дали и на 105-120 може да се направи допълнителен щит (като този който Коце измайстори на 110-ката ) и без да се реже колата отпред, само със загуба на малко багажник, да се мине на по-голям радиатор с по-добри вентилатори?

Аааа да да , чакай го Данчо да кара с 300. 130-ката я готвя за бавно и ниско возене , но поради факта че заради греенето главата си отива , за това ще мъча по-добро охлаждане

[__smirnoff__]

Охлаждането е само едната посока, в която мисля. Всъщност всички сме наясно, че при изрядна охладителна система на нашите коли, проблем с греенето няма. Но това не означава, че не трябва да се презапасим. Ако подобря охлаждането с една идея, ще съм много по-спокоен и доволен. Пък и Чавдар има право - колата ще е градска, но аз не съм от кротките шофьори Кротко карам само червената Шкода  

Другата насока, в която разсъждавам, е монтирането на климатик. Не е съвсем невъзможно, просто ще е доста по-сложно, отколкото на кола с преден двигател. Неизвестните все още са прекалено много, и затова не смея да кажа, че ще стане. Може и да не стане, но поне ще се опитам да го измисля. А и не го мисля само аз, много хора са подложени на редовен тормоз от моя страна да го мислим, и всъщност реално го мислим. Днес например бях след работа при един майстор, който много уважавам и ценя, навремето той ми монтира климатик на Толедото. С него надълго и нашироко обсъждахме всеки аспект на климатичната система, и как бихме могли да интегрираме такава в задномоторна Шкода. Отговорът е - има как, но неизвестните продължават да са много. Надявам се това да не се окаже прекалено голям залък за моята уста, но това само времето ще го покаже. 

 

Само да доуточня - нямам намерение да режа гредите отпред. Ако се наложи мога да изместя по някакъв начин стената към багажника. Точно това разнищвах днес - как да стане с минимални, или дори без никакви преправяния. Ще има много мислене по въпроса занапред, със сигурност

[fulcrum]

Строшихме я от каране, сега навирам и на нея перка и дифузор от 1,3/1,6 Мпи

[fulcrum]

Иво, да си отрежеш планките от стария вентилатор да си ги напаснеш и прекапеш с телопдаващото на новия дифузор от Мпи то. 

[__smirnoff__]

Преди няколко дни, ако трябва да съм честен, малко се стреснах от тази гледка:

 

 

И макар да знам, че не е нещо страшно, и че всичко е поправимо, реших да не чакам до момента, когато ще стигна до рециклиране на барабаните, и веднага поръчах каквото има налично. Общо взето почти всичко е налице, две от планките липсват, но в случай, че не могат да се използват старите, ще си произведа нови. А и в склада освен целите мостове, имам и няколко барабана по палетите, както и от разните мазета и гаражи, от които съм получавал подаръци, та със сигурност имам поне по два комплекта от всичко. Но предпочитам да не правя компромиси, и каквото има ново - слагам ново. 

 

Ето ги и новите благинки вече на бюрото ми:

 

[__smirnoff__]

Привет, колеги, пак съм аз

 

Правя поредно включване по темата със следващия възел, който претърпя ремонт и подобрение. Става въпрос за механизма на скоростния лост.

 

Както всички задномоторни потребители, така и аз, рано или късно се сблъсквам с проблема "тракащ скоростен лост". Проблемът се явява поради износване или чупене на пластмасовите втулки между оста, задвижваща привода, и самата стойка на механизма. На червената Шкода ми трака от известно време, и е много неприятно. И затова тук, при Биляна, реших да се справя със ситуацията още преди монтажа на механизма. 

 

Втулки отдавна няма по магазините, затова единствения вариант е да си ги произведем сами.

 

Другото, което някои от вас може би знаят, е че механизмът за 5 скоростна кутия е различен от този за 4 скорости. Има разлики в стойката, има допълнителна планка, монтажът му е огледален, освен това е дистанциран от купето поради различния ход. Съответно и втулките оригинално са измислени по друг начин, и разучавайки в дълбочина нещата, стигнах до извода, че не са по-добре измислени, а напротив - по чупливи и ненадеждни са. 

 

Прилагам две снимки, за да се добие някаква представа какв точно говоря.

Първата е на четири степенен механизъм (това свалих от Биляна, омазано е в грес, предният собственик явно е бил много предпазлив и е прекалил с мазането):

 

виждат се втулките, както и скобите, които ги държат. Вижда се, че от едната страна втулките са по-дълги.

 

Втората снимка е на пет степенен механизъм с оригинални втулки:

 

тук няма планки, втулката е от този тип:

 

набива се, и се разширява. По-тънка пластмаса, по-чуплива, освен това при износване директно се изхлузва от оста. Съответно много рядко вече може да се намери петстепенен механизъм със здрави втулки. 

Взех решението да се произведат втулки от по-здравия тип, както и скобички за ограничаването им от изпадане. 

 

И тук имах право на избор - можех да ги произведа на 3д принтера, даже щеше да стане елементарно, и много бързо. Реших да не рискувам, и ги произведохме на струга от полиацетал. Месинг/бронз в случая не е подходящ, точно заради тракането. Полиацетала е мек, обира вибрации и шум, в същото време е много издръжлив на триене.

 

 

На чертежа се вижда и планката за закрепване, която изрязах на лазер от 1мм неръждаема ламарина:

 

 

Последното нещо, което остана да произведа, беше дистанциращата планка. Както споменах, поради по-дългия лост, целият механизъм трябва да се изнесе нагоре с 8мм, за да може оста и привода да са в една равнина, съответно да работят по-гладко. Това не е задължително, но в крайна сметка държа да правим нещата по правилния начин. Планката реших да изработя на 3д принтера. Смятам, че материалът е достатъчно здрав, за да издържи макар и лекото натоварване. Отпечатах я на 100% плътност, и стана много здраво. Ето процесът:

 

 

Съответно оставих дупките малко по-широки, за да имаме право на грешка:

 

 

И така, вече имаме пълен комплект за смяна на втулки на механизъм за пет степенна скоростна кутия:

 

 

Направих два комплекта от всичко, описано по-горе, един за мен, и един за Данчо @roodnb, който се надявам скоро също да се похвали с монтаж

 

Остана самият монтаж, който е елементарен:

 

 

Разбира се, оставил съм дупките на планките по-широки, за да не опират при движението на оста:

 

 

Всичко е сглобено, оста се движи и в двете посоки без усилие, върти се във втулката без усилие, общо взето съм много доволен от крайния резултат. 

Остава да се монтира към купето и да се върже с привода.

 

 

 

 

[roodnb]

Нямам търпение другата седмица да сглобя и моя , че горе долу само той остана от пъзела ми

 

станали са брутално добри , да не кажа , че ако се разчуе , ще има бая хора желаещи 

[SKODA 105 RS]

Преди 4 часа, roodnb написа:

ще има бая хора желаещи 

Аз се записвам за 2 комплекта планки и втулки!

 

Иво, чак сега, след това подробно описание разбрах за къде са било тези "ламаринки" Всичко се е получило ОЕМ+, както винаги! Поздрави за идеята и за реализацията!

[joro-120L]

Преди 17 часа, SKODA 105 RS написа:

Аз се записвам за 2 комплекта планки и втулки!

 

За моята недей да предвиждаш. Преди време/в темата пише/ ги смених с нови оригинални втулки от магазина. Механизмът е обслужен. Поне докато е кола няма да има проблеми там.

 

@__smirnoff__  Чудесна работа, Иво. И въображението работи. При този начин на изпълнение трябва да има някакъв ограничител - планките. И само моторно масло там. Никакви греси. Дано материала на втулките да е маслоустойчив.

[SKODA 105 RS]

Преди 7 часа, joro-120L написа:

За моята недей да предвиждаш.

Жорка, харесва ми посоката, в която мислиш!

[__smirnoff__]

Днес се навършват 2 години, откакто притежавам Биляна. 

 

Мислех да и духам свещички, но също така отбелязваме и 15 месеца застой, така че ще пропусна. Нямам думи да изразя разочарованието си от несериозността на племето на бояджиите. 

 

Но въпреки всичко, аз си я тача, и си я харесвам, и си чакам момента да я подпукам след боя 

 

Ето я как си седи тъжно вече почти 5 месеца пред прозореца ми, след като бояджията ми я върна уж за малко:

 

 

[joro-120L]

преди 45 минути, __smirnoff__ написа:

Ето я как си седи тъжно вече почти 5 месеца пред прозореца ми, след като бояджията ми я върна уж за малко:

 

Значи, продължаваме да търсим бояджии. Така ли да го разбирам?

Да споделя - с Иво ходихме при бат Данчо от с. Брестник края на август. Евентуално той да продължи проекта. За тези които не знаят, той боядиса моята, на Петър 1000МВ, на Иво червената и на Боре Шкодата. Изглеждаше недобре, отслабнал, но работеше. Каза, че ще я вземе към края на септември и ще я направи, но след това влезе в болница. Началото на октомври пак се чух с него и все още беше в болница. Нека Господ да му даде сили и да се оправи. Не съм се чувал с него оттогава.

Иво, мога да проверя на още две места. Само казваш.

[__smirnoff__]

преди 5 минути, joro-120L написа:

 

Значи, продължаваме да търсим бояджии. Така ли да го разбирам?

 

Иво, мога да проверя на още две места. Само казваш.

 

Продължаваме, да. Ще ти звънна тези дни да обсъдим. 

[__smirnoff__]

Здравейте, приятели!

 

Мина цяла година, откакто колата се върна от бояджията. Уж за малко, но опасенията ми се оказаха вярни - човека ме окачи на пирона, и ме остави да се спасявам. 

Огромно приключение се оказа намирането на тенекиджия/бояджия, който да пожелае да се занимава с вече започната кола. Тук е момента да благодая на всички,които ми помогнаха в избора и намирането на майстор. Голямо приключение беше, никой не иска да я бара тази кола.

 

Развиха се благополучно нещата, и се намери желаещ да я работи. Далече е от Пловдив, на около 80 км, но това в случая никак не е важно. Важното е, че колата вече е при него и лека-полека работата започва.

 

Няма да изпадам в подробности за приключенията по намирането на майстор, а направо ще разкажа за закарването и до гаража.

 

Разбира се, и тук имаше спънки, но всичко приключи благополучно. Реших да не наемам пътна помощ, а сам да си я закарам. Нужни ми бяха три неща - кола с теглич, платформа, и "Е" категория.

Първата точка я отметнах сравнително лесно - имам голф 2, за който реших, че ще е влачещата кола. Беше и там леко приключение с намирането на теглич - оказа се трудна работа, в крайна сметка не успях да намеря и да си купя, а монтирах един временно, за да си свърша работата.

Втора точка също не мина по вода. В Пловдив се оказа трудно наемаето на платформа - нямаше свободни. Единствената свободна беше на един зверски неточен и несериозен човек, заради който загубих цял ден на себе си, и на момчето, което взех с мен да кара, понеже нямам категория. Много нерви, 6 часа чакане за самата платформа, празни обещания, както и да е, отказах се от него. Преглътнах загубения ден, и продължих търсенето. Една седмица по-късно чрез приятел намерих друга платформа, за щастие там спънки нямаше.

Трета точка - категория "Е". Проблема все още не е решен,тепърва ще карам курс. За щастие имам добър приятел, който ми угажда на акъла и ме вози

 

Така, към същността на нещата - една вечер след работа закачихме платформата и я прибрахме в цеха. През деня бях изкарал шкодата да е готова да се качва:

 

 

Ето и малко от проблемите, създадени от двугодишното чакане и прецакването от първия бояджия:

 

 

така, прибрахме се привечер с голфа в цеха, и натоварихме колата:

 

 

 

На следващия ден работхме до обяд, тъй като и двамата нямахме възможност за втори ден отпуска. Към 12 тръгнахме, ето и малко снимки по пътя:

 

 

Бяхме на абсолютния лимит на товароносимост на голфа - по документи му дават 2700 кг, ние бяхме някъде към 2600. Машинката се справи без проблеми, единствено карахме малко по-бавно, 60-70 км/ч, по карловския път догонихме и някакъв военен конвой, който се движише с 30-40, и карахме още по-бавно. Странното беше, че другите шофьори освиркваха и псуваха нас, а не военните пред нас, но все тая

 

След  сравнително дълго пътуване, най-накрая пристигнахме:

 

 

Свалихме колата, и вече е в новия си временен дом:

 

 

и така, за момента това е положението. Надявамсе скоро да има още какво да кажа по развитието на проекта