Топ потребители

Да се изтупа и язе тука

Иска ми се Но все още сме далеч от возене. Реших да посъбера малко колата, за да я видя цяла. Отметнах няколко точки от списъка, като започнах със слагане на маска. Писна ми да я гледам без очи. Реших да събера и двата варианта за предница, между които се колебая и започнах с елипсовиден фар. Тъй като все още нямах всичко налично, оставих само маската. След това продължих със спойлера под бронята. Реших да премахна изцяло механизма за резервната гума, понеже не смятам да го използвам, а и беше безобразно крив. На негово място си направих една планка, която хванах към маската, а за самата планка закрепих спойлера. Получи се доста прилично, и ми хареса как застана. За финал боядисах спойлера бял: Колата вече заприлича на нещо. Този спойлер е огромна промяна в положителна насока във външния вид на това купе. Да, но не беше достатъчно. Трябваше и броня. Извадих си нейната оригинална броня и я пръснах със спрей с хром ефект. Не е перфектно, но за пробите - напълно достатъчно: Стана още по-добре. Но все още недовършено. На следващия ден се сдобих и с фарове и картинката стана още по-завършена: Резултата беше повече от впечатляващ. Но нещо все още липсваше - криви, непасващи панели в различен цвят някак си не седят добре. Дойде време да си направя новия преден капак, който бях предварително подготвил, пръснах го отново с грунд и отгоре с филер, предстои да го изтъркам финално и да го боядисам. Но не се сдържах и го монтирах. Много право застана дори без напасване. Междувременно изтърках пак калника, понеже и той вече е готов за боя, и го пръснах с акрилна боя на спрей. Ще го боядисам пак, понеже си купих пистолет за боядисване, и финално ще боядисвам с него, но за момента и така става: И както се вижда, започнах и монтаж на кръглите фарове, защото в крайна сметка мисля, че тази предница ми харесва най-много. И най-накрая стигнахме до кажи-речи завършен вид на предницата: Адски много ми харесва как изглежда по този начин. От почти 6 години тази картинка ми се върти из главата, и най-накрая успях да я видя и на живо! Страхотна надъхвация! Разбира се, вече дойде време да започна сериозната работа по колата. Още на следващия ден след пробите, нещата вече изглеждаха по следния начин: И така, от тук нататък започва веселбата. Колата в момента вече е с монтиран резервоар, запушена дупка в купето, която отрязах за да влиза 5 степенна кутия, окачването е на 90% разглобено и започвам смяна на лагери и карета, таблото е свалено, днес вече започнах и подготовката на 130 таблото. Така че забавата предстои, и вече проект "Биляна" официално не е в застой!

Привет, и за много години! Живи и здрави бъдете всички през новата година! Тази година по коледа се струпаха много почивни дни, и реших да ги оползотворя по някакъв начин. Тъй като от всички коли напоследък най-малко внимание обръщам на Биляна, реших да посветя тази почивка на нея Благодарение именно на многото почивни дни, цеха остана празен, и реших да вкарам колата вътре да работя на спокойствие. Най-малкото нямаше да има нужда да вадя и прибирам постоянно всякакви инструменти и консумативи, което сериозно яде от времето за работа. Та така, още на 23 вечерта я прибутах вътре, а на 24 сутринта отидох да си подготвя всичко нужно за работа: Разбира се, музикалния фон е задължителен за приятна и ползотворна работа! Започнаха се тежките празници, напълнихме няколко пъти сериозно търбусите, и още на 26-ти вече бях изперкал, не ми се седеше вкъщи и нямах търпение за работа. Плана беше много лесен за съставяне, и труден за изпълнение - Всички останали заварки трябваше да се изрежат, презаварят и обработят. За съжаление, не съм правил много снимки. Работата беше доста, през 90% от времето бях сам, и честно казано изобщо не съм се сещал да снимам, слушах си музика и си бачках, и ми беше кеф и въобще не ми е дошло на ум да щракам. Все пак имам снимки на някои ключови моменти, и ще споделя всичките направени снимки Първо започнах от вече презаварения ляв калник, там го бях и поизшкурил, но си го изтърках и започнах наново. Имаше и една голяма вдлъбнатина, която се беше получила от свиване на метала при първото заваряване, което за съжаление не успях да оправя, когато презаварявах веждата, но този роблем го реших по най-лесния начин - заварих от вътрешната страна на калника една шина, която да го държи в правилната линия: След това изтърках и презаварих левия праг, ръждопреобразувател, епоксиден грунд, и зпочнах да китосвам. Това е и първото по-масивно китосване, което някога съм правил: Хубавото е, че се постарах със заварките, да не стърчат много. Предните заварки, които махнах, надстърчаха на места над 6-7мм от самата ламарина, и щеше да отиде адски много кит, търкане, и честно казано не ми харесваше този вариант. След намесата ми кита е доста малко, изравняването се получи сравнително лесно: Между другото оправих и задния капак, понеже беше скъсан точно на пантата, заварих го на скъсаните места, също така заварих и една шина от вътрешната страна, която да държи тежестта и да не му позволява пак да се пречупва. От дясната страна също вече беше готов калника, искаше довършително доизправяне, а на праговете им се случи същото, каквото се случи и на левите - търкане на старите заварки, заваряване наново, и изравняване: Последва яко търкане, пръскане на контрола, пак китосване, пак търкане, пръскане, китосване, търкане... и така няколко пъти, докато останах доволен от резултата. Накрая пръснах обработените места отново с епоксиден грунд, и две ръце филер: Дотук са описани всичките дни от 26 декември до 3 януари, като изключим 30-ти, че трябваше едно прасенце да бутнем, и 31-ви вечерта. Доста рабта си беше, останах без ръце, сума ти шкурки отидоха. Разбира се, не се мина и без грешки, като най-аматьорската грешка допуснах на 3ти януари, при нанасянето на последния слой кит на левия калник. Трябваше да ида на 4-ти сутринта, да го доизтъркам, и да се приключва. Да, ама не... Оказа се, че съм направил супер аматьорска грешка и съм сложил много малко втвърдител в кита. На 4-ти сутринта той си беше мек, като пластелин. Отне ми около час и половина да го остраня със шпатулката, после изтърках наново калника, и нанесох нов слой кит. Това се случи до обяд някъде, намазах го и оставих да съхне. Седнах да хапна, след което изкарах колата навън да съхне на слънце, времето беше хубаво. После прекарах към 3 часа да чистя мизерията след себе си в цеха, тъй като на следващата сутрин започвахме работа и всичко трябваше да е чисто и спретнато, и готово за работния процес. Докато чистих, кита успя да стегне и беше готов за търкане. Междувременно си наредих трите налични ретро класически таратайки една до друга и ги наснимах, при това с усмивка на уста, защото в момента само Биляна не е в движение, което си е сериозен напредък Щракнах ги и ви ги показвам: И така, остана ми най-сладкото - да довърша последния детайл, да го пръсна отгоре с епоксиден грунд, и накрая една ръка филер. Само една ръка, понеже филера свърши. И така, дойде време за крайния резултат. Стана доста добре, имайки предвид, че за абсолютно първи път правя подобни неща. Не е перфектно, има какво още да се желае откъм качество, но съм доволен от резултата. Още в началото, когато реших аз да си я правя, реших да не съм перфекционист и да я направя колкото мога. Е, оказах се, че мога, може би ако го направя отново ще стане много по-добре, но и от сегашния резултат съм доволен. В крайна сметка важно е колата да стане. Пък в последствие ако много ме дразни нещо, ще повтарям, вече знам как По левия калник има още малко работа, не съм успял да изпъна линията на ръбчето както трябва, но това ще го довърша вече при финалната подготовка за боя. Ето и две снимки на готовата на този етап Биляна:

Бавно, но упорито продължавам с работата по колата. Както писах по-нагоре, захванал съм се с освежаване на задното окачване. След като самото окачване беше освежено дойде ред на скоростната кутия и каретата. По принцип идеята ми беше само да сваля каретата, да видя кое в какво състояние е и дали ще има нужда от намеса, да измия кутията, да сменя маслото и да я монтирам. Естествено, този план не се получи, даже нещата се позакучиха доста, но ще трябва да се намери решение на възникналите проблеми. Първото, което се закучи беше едното вътрешно каре - не ще и не ще да излиза от кутията: Начинът му на захват към диференциала е само една зегерка (от тези телените), която влиза в един канал на карето и се набива и избива с рязък удар. Другото каре го изкарах на ръка, но това беше като заварено. Не мърдаше и милиметър. Какво ли не пробвах - чукане, блъскане, козия крак, обратен чук, включително си правих и установка, за да захвана карето със скоба и да го издърпам - нищичко не помогна. Не искаше да мърда. Работата беше ясна - ще трябва да се отваря кутията. По никакъв начин нямах желание да правя тази операция. Признавам си, че ме беше страх, никога през живота си не ми се беше налагало да отварям скоростна кутия. Е, дойде момента и това да се случи. Като за начало прекарах няколко часа в чегъртане с отвертката, за да махна полепналата гняс по корпуса, след това доизмих с нафта: Дойде моментът, от който се страхувах. Нямаше какво да отлагам, наредих схемите, инструментите и започнах: Още след свалянето на първия капак разбрах колко правилно съм постъпил, като съм се захванал да разглобявам кутията: Тази гайка си беше така. Не съм я разивал аз, просто свалих капака и тя ме чакаше по този начин. И двете такива гайки са изяли доста удари, периферията, която трябва да ги законтря отдавна е липсвала, съответно едната се беше саморазвила и се разхождаше на спокойствие под капака на нареждача. Продължих да разглобявам и стигнах до проблем номер две - горната част на лагера на оста на пета предавка беше спукан на две места: Разглобяването продължи, в крайна сметка се оказа, че не е нещо чак толкова плашещо да отваряш скоростна кутия: И така, всичко вече беше разглобено, остана единствено диференциала, който и да исках нямаше как да сваля заради запеклото каре. Все пак свалих всичко, което можах по него, за да имам максимален достъп. Планът беше да остане само карето с единия капак на кутията, и да мисля как да го избивам отвърте навън. Стигнах до там: И тук вече видях голям зор. По абсолютно никакъв начин това каре не искаше да помръдне. С какво ли не го напъвах, блъсках, чуках - не мърда. Следващото, което успях да измисля е да го натиснем на преса. Колегата се обади на негов приятел и двамата в 9 вечерта отидохме до един сервиз да натискаме на преса. Започнахме опитите: На около 2 тона натиск отпусна втулката между карето и диференциала. Извадихме ги и вече оставаше само да изкараме втулката от карето. Направихме нова установка и започнахме отново да напъваме: Бяхме стигнали някъде около 5 тона натиск, карето продължаваше да не мърда. Майсторът каза, че не иска да напъва повече. Аз му казах "дай да натиснем още 2-3 пъти, пък каквото стане". Натиснахме, и тъкмо подминахме 7 тона натиск, когато изведнъж манометъра отпусна и стрелката се върна на 2 тона. Нямаше припукване, нямаше нищо. Просто отпусна. Оттук нататък излезе без усилия. За съжаление, състоянието на карето е доста лошо: Нямам представа какво му се е случило и защо се е стигнало до това положение. Доста е завлякло. За щастие поне другото каре е в перфектно здраве: И така, в момента този камък ме е препънал и се чудя как да изляза от ситуация. Много трудно ще намеря такова каре. Принципно ги няма като резервна част, нито тук, нито в Чехия, По параметри няма абсолютно никаква алтернатива, по чешките сайтове също няма информация за алтернативи за точно това каре. Хубавата страна на нещата е, че освен тези проблемни места цялата кутия е в прекрасно здраве. Прегледана е основно, и нищо друго не подлежи на ремонт или подмяна. Изключвам, разбира се семерингите, но те са по-скоро консуматив. След като диференциалът вече е извън кутията, спокойно можех да огледам и него: Тук до него съм сложил диференциал от обикновена скоростна кутия с обикновеното окачване. За щастие сегашният е със сменено главно предаване - от 3.9 на 4.22. Другият до него е от Шкода 100 и е още по-къс - с главно предаване 4.44. Сега би било удобно да го сменя, но вече ще стане прекалено къс. Тази идея я избих от главата си. Трябваше да се мисли по проблемните точки. Първата, и най-лесно решима - двете гайки. Може и да ги има готови, но реших да си ги направим, в момента са на фрезата и до края на деня ще са готови: Следващите две проблемни точки са доста сложни. По ред на номерата първо е лагерът на пета предавка. Изключително трудно откриваем се оказа, макар и да е продаван като резервна част. Все пак си има доста шкоди с 5 степенна кутия, дори и до ден днешен. Но пък се оказа, че няма никакви наличности никъде, включително ходих до вносителя на "ZKL" с идеята да го поръчаме. Оказа се, обаче, че ZKL въобще не го поддържат и не могат да го доставят. Започнах да търся по номер вътрешните два конусни лагера - нищо общо с наличните. Не успяхме да открием и такъв, който да пасва - тук е с по-различен конус и новите не лягат в леглото. И в един момент късмета ми се усмихна - Данчо удари едно много сериозно рамо, за което много му благодаря! Той се сети за човек, който може да има наличност и се свърза с него. Започнах да стискам палци, което даде резултат и на следващия ден лагерът седеше на масата: До него се вижда и новият семеринг отпред към двигателя, който също е доста специфичен и се намира трудно - конусен е и с посока на въртене. По магазините има подобен семеринг, но е обикновен, и след кратка дискусия с Росен, на когото наскоро му се беше наложило да търси същия семеринг, стигнахме до извода, че не трябва да се слага обикновен, а именно такъв с посока на въртене. Роската беше взел един семеринг в повече и реши да ми го подари, за което съм му много благодарен! Остана най-трудното - карето: За момента нямам решение на този въпрос, продължавам да търся изход от ситуацията. Мислех и вариант с наваряване и после на струга, но няма да стане - закалено е и при наварката цялата закалка заминава. Втулката е лесна - тези дни ще я занеса на ТВЧ да видим с каква твърдост е закалявана, после ще взема чугун, ще я изработим наново и ще я занеса на закалка. Но с карето това няма как да се случи, затова ще търся други варианти.

Между другото съм се захванал сериозно и по други точки от план-графика, скоро ще има и там по-сериозно развитие. В прецес на освежаване на задното окачане съм, също така перката с дифузьора от Фелиция са готови:

Уважаеми колеги, приятели, собственици и фенове на марката Шкода, За 20-та поредна година екипа на Шкода клуб България ви кани на традиционния и ежегоден Национален Шкода събор. Мероприятието ще се проведе на 20 юни 2026г. в географския център на България, а именно в местността Узана, предлагаща отлични условия за сбирка на открито, барбекю, място за паркиране колите и сладки приказки сред природата. За вашето удобство, закуска, вечеря и нощувки ще се погрижат любезните ни домакини от хотел "Географски Център". Денят ще прекараме на поляната в игри, лежерно обсъжане на любимата марка с или без (безалкохолна) бира, саморъчно приготвени кебабчета, кюфтета и мръвки. Носете си барбекю и дървени въглища. Поляната е специално подготвена за барбекю, но консумативите са грижа на всеки. И, докато се наслаждавате на аромата на скара, ще може да разгледате интересни коли от любимата марка и да се запознаете с нови фенове. Заповядайте с цялото семейство, децата ще могат да играят на воля сред спокойствието на природата и чистия въздух. Вземете със себе си топки, федербал, но най-вече, доброто настроение. Дата: 20 юни 2026г., както обикновенно някои от нас ще са на линия още от 19ти. Място на провеждане: Местност Узана, хотел Географски Център Начален час на събитието: 10:30ч. За хората, които не са посещавали наше мероприятие, могат да разгледат снимки от предходни събори, например от Национален Шкода събор 2024г. Темата ще бъде допълнена на по-късен етап с повече детайли за мероприятието, както и с друга интересна и полезна информация. Настаняване в хотел "Географски Център". Телефон за връзка +359879 990 011. След звързване с хотела и уточняване на стаите и дните ще ви изпратят мейл с данни за плащане на капарото от 50%. Заповядайте на един изпълнен с много приятни емоции и настроение уикенд. Очакваме ви! За заявки за номера на стикери, моля изполвайте специално създадената ТЕМА. PS: Ето и няколко снимки от предишни събития, които ще ви помогнат да усетите настроението на тези събирания!

Oпааааа!

Новости при Шкодичко вече няма изгорял лак на капака и тавана,и задните калници не са надрани сега остава да се оправят и вратите и малко черен лак и фолио по фасадата

То, няма ко да кажеш за тази Убава песен ..... Eric Clapton - Wonderful Tonight [Official Live].mp4

Напоследък малко поизгубих засилката, която бях набрал по работата с колата, но няма как - работата и животът не ме питат дали искам да ми оставят време да си работя по Шкодата. Миналата седмица свърших нещо малко, но важно - свалих предния ляв калник, за щастие под него открих същото, каквото и навсякъде другаде по колата - здраво, недокоснато от корозия купе: След това го поизтърках малко без да се старая и минах голата ламарина с ръждопреобразувател: След което го пръснах две ръце грунд, колкото да не е на гола ламарина и да го гледам как ръждясва: Този калник не е в добро здраве. Не е оригинален и е от някаква по-тънка ламарина, боядисван е някога в годините без подготовка и боята му се люпи. Освен това е и крив, и то точно горе на ръбчето, където за лаик като мен ще е предизвикателство. Отзад е оставен на голо и е доста поръждясал. Все още ръждата не е пробила до отпред, но това е само въпрос на време. Истината е, че много искам да го сменя, но само за оригинален, който е в добро здраве. Много трудна задача е това, трудно се намира, особено в добро здраве. В краен случай ако не успея да намеря друг, искам не искам ще стискам зъби, ще се помъча и ще направя този. За момента само съм го защитил, да не ръждясва излишно, докато търся друг. Другото, което успях да свърша тези дни не е нещо от първа необходимост, нито е в листа с приоритети, но реших да се позанимая с нещо по-леко и приятно от ламарини и окачвания. Реших да възстановя таблото и да му монтирам мултимедия. Тъй като таблото вече беше разглобено на части, се заех с търкане на металната основа. Отне ми известно време, но светна цялата, след което направих всичко по стандартния ред - ръждопреобразувател, епоксиден грунд, боя. Не съм снимал нищо от боядисването, но още докато всичко беше на грунд започнах да мисля как и къде да монтирам мултимедия, за да стои максимално изчистено и ненатрапчиво. Разбира се, това няма как да се постигне на 100%, имайки предвид, че главният герой тук е кола от 70-те, а таблото е от 80-те - тогава мултимедии и екрани не са били на мода. Винаги, каквото и да направя мултимедията ще стои не на място, затова трябваше да реша как да я монтирам максимално изчистено. Също така реших да не ползвам някакви огромни 8-9-10 инчови екрани, няма чак такава нужда да се прекалява. Мултимедия 1din с малко по-голям екран ще ми е напълно достатъчна. Хем да върви навигацията, хем камерата ще се вижда достатъчно добре, хем ще има нужният блутуут. Бонус е, че конкретната медия поддържа и 360 градусова камера, което е хубаво да го има като опция за в бъдеще Както всички знаем, Шкода 105/120 оригинално нямат място на таблото за радио. Таблото, което аз ще ползвам е от Шкода 130/135/136. Там си има предвидено място за радио, и е подходящо за монтаж на такъв тип мултимедия - 1din с екран извън габарита на радиото, а и би станало много лесно. Да, обаче при такъв вариант има един огромен недостатък - позицията. Радиото е предвидено да е в най-долната част на таблото, под пепелника и контролите за парното, и малко над скоростния лост. За нормално радио мястото е супер, но за медия - в никакъв случай не е. Медията, навигацията, камерата лично според мен трябва да са максимално на нивото на очите, за да може водачът да не се разконцентрира, когато поглежда натам. Аз лично съм карал кола с медия ниско долу, и освен, че е неприятно, е и много опасно. Не бих го допуснал, дори и ако трябва да пренебрегна донякъде цялостната визия на таблото. Взех медията и започнах да пробвам. Мястото се намери много лесно - там, където са по принцип копчетата за аварийните и превключвателя за парното - пасваше до милиметър и направо щеше да заспи: Разбира се, трябваше да се измисля и някаква адаптерна рамка, а бутоните, които трябва да седят там щяха да отидат на мястото на радиото, където също щеше да е нужна рамка. Но всяко нещо с времето си. Хванах ъглошлайфа и медията се намести там буквално за минути. Веднага налагане и тестове, за да преценя харесва ли ми: Стана доста приятно. Хареса ми, най-вече, че ще е удобно за работа, на нивото на уредите в таблото е и не разваля кой знае колко линията. Предният панел идваше точно в същата равнина с долния панел, нагоре леко надстърча от ръбчето, но пак е в цялостния габарит и не стърчи над самото табло. Бих казал приличен резултат за монтаж на нещо от 21 век в кола от 70-те. Следващата стъпка беше да боядисам ламарината. Пак нямам снимки от този етап, но той не е кой знае колко интересен. Черна боя за основа и отгоре две ръце структурна черна боя, понеже на това табло има видими места - въздуховодите поед прозореца и не ми се иска докато карам да ме заслепява. А и структурата наподобява пластмасите, които седят на мястото на тези въздуховоди при оригиналното табло. Следващата стъпка беше да измисля как да монтирам копчетата за парно и аварийки. Както казах, на мястото на радиото има предостатъчно пространство. Реших там да бъдат и копчетата за ел. стъклата. Някой ден там ще е и копчето за климатика, но като дойде този момент просто ще си направя нов панел с повече отвори. Тук стъпките са няколко. Първата е мисленето как да стане. Втората е чертане: Третата е 3д принтирането, след което вече можем да пипнем с ръце готовия детайл: След това следва боядисване ,което отново съм спестил като снимки, и накрая - пробен монтаж: Тук е важно да отбележа, че това не е финалното събиране на таблото. Самият панел ще бъде изпечатан от по-здрав материал и по-прецизно изработен, тук съм го пуснал набързо за пробата. Също така и металният панел ще е друг - имам по прав и по-добре боядисан, но ще го сложа накрая. И така, дойде ред на рамката за медията. Реших да е нещо по-семпло, и започнах да я мисля. Тук нещата се случиха в същата последователност като панела за копчетата - мислене, чертане, 3д принтиране, налагане, боя и проби: Както се вижда съм събрал вече цялото табло. Направих си и лайстна от неръждавейка, която изтърках с абразив за по-приятен финален вид. Също така сложих и едно табло с хром рингове, за да видя как ще седи цялостно. Това не е истинското табло, което ще е на колата, истинското си е с оборотомер, но не ми е в цеха, а седи вкъщи прибрано дълбоко в един шкаф. Оставаше да сложа таблото в колата. Имах обаче още една запланувана стъпка преди това - исках да сменя волана. Оригиналният волан на тази Шкода е бакелитов, и от 1979-та досега външната му част се е понапукала сериозно. Предният собственик го е увил в един кожен калъф, но на мен лично въобще не ми харесва. Ето как изглежда: Повече от ясно е, че няма как да остана с него. Някога напред във времето колата ще се сдобие с някакъв стилен ретро волан, но все още не съм си избистрил в главата какъв точно бих искал да е. За момента реших да сложа отново оригинален шкодов волан, но за модел Шкода 120 GLS. Той също не е нещо особено, не ми е в никакъв случай любимият волан за тези модели, но е една идея по-стилен и подходящ. А и просто нямаше как да сложа таблото в колата със стария волан. Ето го и новият, който ще е в колата временно: И остана черешката на тортата в този пост - до сложа таблото в колата и да видя дали реално ще ми хареса. Речено-сторено: Ами да, допадна ми. Мисля, че успях да изпълня заданието, което си бях поставил. Стана доста прилично, не се набива прекалено на очи и доколкото е възможно следва линията на таблото. Панелът с копчетата също стана много добре. Цялостната визия ще е прекрасна, когато е събран интериора - с мокети, седалки и кори за вратите.

Аз се изкефих на макс и забравих да снимам. Все пак направих няколко снимки де. Децата, и не само се позабавляваха на полянката Естествено пропуснах да снимам барбекюто и хората около него Но пък успях да снимам някои от гостите на събора За съжаление, сърничката не се вижда никак добре

Най-накрая половин свободен ден ….

Ами... Ей я следващата Октавия

Не знам дали на някой ще му хареса , много се надявам , поздравявам всички с тази песен и особенно с Dio , много харесвам поне веднъж на няколко дни да си припомням детството , радвам се че съм възпитаван с такъв тип музика…душевен оргазъм след дълъг работен ден или като за добро утро събота и неделя .

Малко снимки от отпуската - Каламици, Ситония и с. Полковник Серафимово в Родопите.

Вчера не работих по Биляна, обърнах внимание малко на условията си за работа, като си направих импровизирана сянка. Доста работа ме чака, а жегите тепърва предстоят, така че от сега се подсигурих за топлите летни месеци. Днес също нямах много време, затова обърнах внимание на 130-ковото табло. То си беше в доста занемарено състояние, седяло е бая години навън. Ето как изглеждаше като го взимах: Гумените части от таблото чак бяха хванали мъх. Както и да е, днес го разглобих, и установих, че положението не е чак толкова зле. Даже си е екстра, ръждичките са лесно поправими. Измих с една мека четка и само с вода без никакви препарати гумените части, и те почти изцяло светнаха. Още едно хубаво миене и ще станат супер. Металната основа и металните части искат едно хубаво търкане и нова боя. И те ще светнат, смятам да ги боядисам черен мат със структура, не искам да лъскат и да се набиват на очи. Горния панел ще си го изработя от неръждавейка, като така ще имам възможност да си наредя каквото и както си искам по него. Средния панел е възможно също да го направя от неръждавейка. Тези детайли ще са по-нататък, като стане ясно какво допълнително оборудване ще има в колата. Ето така изглеждат в момента нещата: Другият малък, но важен напредък е с окачването. Цялото сухо окачване вече е разглобено, днес съм поръчал нови лагери и семеринги. Предстои ми да изчистя хубаво каретата, да проверя стават ли, не стават ли, с какви луфтове са, и след това ако се налага да започна издирването на техни заместители. Следващата стъпка по окачването ще е чистенето му, като ще видя най-голям зор с барабаните, вътре всичко е мармалад... показвам една снимка как беше: хем е страшно, хем не е. Тавите ще се изчистят, а всичко друго седи в една кутийка вече от доста време и си чака реда:

Докато аплодираме модерната посредственост, истинският талант напуска държавата В България има едно странно и болезнено противоречие. Когато някоя певица, естравагантна личност или напълно илюзорна икона се появи на сцена, социалните мрежи избухват. Телевизиите правят извънредни включвания. Коментари. Сензации. Скандали. Клюки. Анализи на рокли, устни, връзки, драми и гледания. Но когато българско дете спечели златен медал от международна олимпиада по математика, физика, информатика или астрономия — настъпва тишина. Тишина, която крещи. Държава с гениални деца се държи така, сякаш интелектът е скучен, а посредствеността е национален спорт. И после се чудим защо младите заминават. Защо България изостава. Защо обществото ни все по-трудно различава стойност от шум. Истината е проста и жестока: Ние не възнаграждаваме знанието. Ние възнаграждаваме зрелището. Децата виждат всичко. Те виждат кого обществото превръща в звезда. Виждат, че ученикът, който е спал по 4 часа, решавал е сложни задачи и е представял България пред света, получава няколко сухи публикации и едно „браво“. А човек без особена култура, без принос към науката, образованието или развитието на обществото, получава милиони гледания, реклами, интервюта и обществено обожание. Това не е просто културен проблем. Това е цивилизационен проблем. Защото една нация върви натам, накъдето сочат нейните идоли. Истинската сила на една държава не е в нощните клубове Нито една държава не е станала велика заради силикон, скандали и евтини песни. Светът се движи от инженери. От учени. От програмисти. От лекари. От изобретатели. От хора, които могат да мислят. Микрочиповете не се създават в дискотеките. Изкуственият интелект не се ражда в риалити формати. Космическите технологии не се правят с автотюн. САЩ, Китай, Япония, Южна Корея — тези държави инвестират милиарди в талантливите си деца. Те превръщат младите гении в национална гордост. А ние? Ние често оставяме олимпиадниците сами да събират пари за пътувания. Сами да се борят. Сами да оцелеят. После същите тези деца заминават за MIT, Cambridge, Stanford или ETH Zurich… и никога не се връщат. И кой е виновен? Не само политиците. Цялото общество. Народ, който превръща посредствеността в култ, започва да се страхува от интелекта Това е най-опасната част. Когато едно общество спре да уважава знанието, то постепенно започва да мрази хората, които мислят. Умният започва да бъде наричан „зубър“. Интелигентният — „надут“. Четящият — „скучен“. Мислещият — „странен“. А шумният, простоватият и скандалният стават “интересни”. Така деградацията не идва изведнъж. Тя идва с аплодисменти. Най-голямото богатство на България никога не е било в земята — а в мозъците България е създала учени, изобретатели, програмисти, математици и инженери на световно ниво въпреки бедността, хаоса и липсата на подкрепа. Представете си само за миг какво би станало, ако тези деца получаваха: / национално уважение; / медийно внимание; / истински награди; / модерни лаборатории; / подкрепа от бизнеса; / държавни инвестиции; / обществен престиж. Представете си ако посрещахме олимпиадниците на летището така, както се посрещат музикални звезди. Ако телевизиите излъчваха интервюта с млади учени в праймтайм. Ако един медал по физика носеше повече слава от скандал в TikTok. Тогава България нямаше да бъде държава, която “оцелява”. Щеше да бъде държава, която води. Трагедия не е в издигането на посредствения илюзорен култ. Истинската трагедия е приоритетът. Музиката сама по себе си не е враг. Развлеченията не са проблемът. Проблемът е, когато те заемат мястото на ценностите. Когато човек, който не може да каже две смислени изречения, влияе повече на младите от учител, учен или създател. Когато алгоритмите възнаграждават скандала, а обществото доброволно коленичи пред него. Тогава деградацията става модерна. България има нужда от нови герои Не от поредния “вайръл” персонаж. А от: . млади учени; . създатели; . инженери; . предприемачи; . хора с визия; . хора с дисциплина; . хора, които изграждат бъдеще, вместо да продават илюзии. На едно дете трябва да му стане ясно още рано: Да бъдеш умен е престижно. Да бъдеш способен е модерно. Да създаваш стойност е велико. Ако България започне да боготвори знанието, светът ще усети удара Защото българският талант е реален. Проблемът никога не е бил липсата на потенциал. Проблемът е липсата на култ към потенциала. Имаме деца, които печелят олимпиади срещу държави с десетки пъти по-големи бюджети. Имаме млади хора, които създават софтуер на световно ниво още преди да завършат училище. Имаме умове, които могат да променят индустрии. Но вместо да ги издигнем като пример, обществото често ги оставя в сянката на евтината сензация. И после питаме защо държавата буксува. Една нация умира първо духовно Не икономически. Не демографски. Първо умира духовно — когато спре да различава стойностното от шумното. Когато героите ѝ станат кухи. Когато интелектът стане неудобен. Когато знанието стане “неактуално”. Тогава започва разпадът. Но има и добра новина. Това може да се промени. В момента, в който започнем да даваме сцена на истинските умове. В момента, в който започнем да уважаваме дисциплината повече от евтината популярност. В момента, в който направим знанието отново престижно. 𝐀𝐧𝐨𝐧𝐲𝐦𝐨𝐮𝐬 𝐁𝐆

Независимо от метереологичната прогноза за съботния ден, времето определено беше с нас. Радвахме се на слънчево и приятно пролетно време. Позакапа леко чак след като бяхме седнали на масите. Като гост на това традиционно мероприятие искам да благодаря на нашите домакини от ресторант Малкия Явор, които се бяха погрижили хем да сме седнали навън, хем да не ни вали. Страхотна организация от тяхна страна! Разбира се, благодаря и на тези от вас, които дойдоха, да се видим, да си побъбрим и да хапнем от вкусотиите на Малкия Явор. За хората, които заради преваляванията не дойдаха - ами изпуснахте, беше много приятна и топла среща. Но пък всички си знаем - догодина пак сме там. Много снимки направих и нямам възможност да пусна всички тук, във форума. Но пък се надявам чрез тези, които публикувам, да съм успял да хавана готиното настроение от срещата.

9 години и 120К някъде търкалям колата. Едновременно за кеф и за работа. Работния кон и верния другар накратко. Абсолютно безпроблемно време имахме заедно! Нямах идея да я продавам, дори вече 16 годишна, но... Човек не знае, какво му предстои Преди месец някъде, човека, който взе предишната ми Шкода. Трябваше му кола, поради спирането на сърцето на зелената L&K. Звънна да ми каже, че иска да я купи ако я продавам случайно и след 2 минути си стиснахме ръцете. Два дни по-късно му я прехвърлих и директно в подкара към Турция - маршрут по който минава на всеки 2 седмици. Случи колата на стопанин. Хем ще я кара, така, както дизела обича, хем ще се грижи добре за нея. Вече я е обслужил даже - вчера се чухме. Ангренаж и всичко съпътстващо + масла и филтри навсякъде. Аз в последната година-две съвсем намалих карането ѝ. С 5 километра сутрин и толкова следобед - направо ми беше мъка да я "убивам". И я карах по няколко дни в седмицата, да не се застои много. Само градско. Почти никакво извънградско/магистрала. Та...останах без кола за момента, но съм набелязал няколко. Не бързам въобще да купувам нещо, нямам и нужда. Но все пак ми се ще да не разчитам само на чужди коли при нужда. Със сигурност няма да взема нещо различно от Шкода! Даже съм си набелязал няколко. Но няма да е дизел със сигурност, заради малкото километри, които минавам. Загледах електрическите шкоди и да си призная - съблазняват, деееб@. Нова кола обаче, за има-няма 500 км на месец е абсолютна финансова грешка (според мен). Иначе Elroq-a е мноооого джазов. Гледах и Eniaq, 2-3 годишни, но нещо не ми допадна някак. Дори не знам защо... И Тесла ей така, за цвят пробвах. Липсата на сервиз тук ме спира - признавам си. Иначе може би щях да съм в гей парада вече Та, в листата са ми 2 бензинови Октавия. Супърб-и 2 също. Чакам да ми остане малко повече свободно време и да видя параходите, че Октавите ги знам. Та, да видим с какво ще се обзаведа. Клоня към Октавия, че Супърба ме притесняват да не дойде голям на половинката ми (ако реши да шофира). И на изпроводяк на чудесния дизелов vRS, извозвал джуджето вкъщи от ден 1 - малко кадри

Здравейте, колеги и приятели! Започваме новата 2026-та година със станалата от години традиция среща в с. Първенец, обл. Пловдив. За паркиране на автомобилите и сладка приказка около тях на разположение отново ще имаме голяма поляна. А за обяд са готови да ни посрещнат за пореден път нашите любезни домакини от ресторант Малкия Явор. С наближаването на пролетта искренно се надяваме времето да е с нас и да си изкараме един страхотен съботен ден на шарена сянка. За хората, които до сега не са ни посещавали на тази среща, бихме искали да обърнем внимание, че паркинга и ресторанта са далеч от пътя, няма трафик, което гарантира не само спокойствието на всички ни, но и дава възможност на децата да тичат и играят на воля. Затова заповядайте с цялото семейство, доведете и приятели! Дата: 04 април 2026г. (събота). Локация: с. Първенец, област Пловдив. Ресторант: Малкия Явор. Начален час на срещата: 12:00ч. Точна локация на ресторанта и паркинга - клинки тук. Заповядайте да прекараме заедно един приятен съботен ден сред природата, в компанията на приятни и усмихнати хора, измежду много и интересни Шкоди. Както всяка година, така и тази, екипът на ресторант "Малкия Явор" ще се погрижи за вкусната храна с прекрасно обслужване и достъпни цени. Като бонус, детската площадка ще е точно до паркинга, за да търчат малчуганите на воля. Както всяка година, така и тази ще има организирани тръгвания от различни локации, за което ще пишем на по-късен етап. Ако обичате пътуване в колона, със сигурност ще останете доволни. За тези от Вас, които не са присъствали до момента, а и за присъствалите, прилагаме снимки от последните няколко срещи, за да се потопите в атмосферата и да си припомните настроението на събитието: Традизионно гости в Пловдив 2025г. Традиционно гости в Пловдив 2024г. Традиционно гости в Пловдив 2023г. Традиционно гости в Пловдив 2022г. Традиционно гости в Пловдив 2021г. Традиционно гости в Пловдив 2020г. Зареждаме усмивките от сега и Ви очакваме на 4ти април! До скоро!

Време е и аз да кача нещо в този форум - догодина повече снимки

Ето няколко снимки и от мен! Мисля, че се получи супер среща, въпреки очакванията за времето. Поздравления за всички, които присъстваха! Другата година пак и с повечко коли.

Включвам се с един лек ъпдейт. През един слънчев летен ден, ми попадна обява за джанти, от модела, който си търсех. Целта ми бяха фабрични размери с офсет 46 или по-малък. Разликата в случая е, че ЕТ-то е 41, защото джантите са оригинални от Супърб (за Октавия има същия модел с ЕТ46). Вчера реших, че имам малко време и успях да ги сложа с новите зимни гуми, за които писах в друга тема. Те бяха предварително монтирани и балансирани. В сравнение с 18-ките с летните гуми, не стоят, чак толкова добре, но опредлено застанаха много по-добре от предишните, които дойдоха в комплект с колата. След смяната не съм карал колата въобще, така че нямам наблюдения относно гуми, джанти и поведение. Тепърва ще събирам впечатления.

R. I. P., Ace!

Заповядайте още едно:

На 26.05.2025 г. -Iron Maiden ще имат концерт в София. Там съм.

Включвам се с един по-съществен ъпдейт. За рождения си ден получих подарък от брат ми - камера за заден ход - оригинална с пръскалка за измиване. Един ден се хванах и поразглобих тук-там, прекарах кабелите до медията (в жабката). За прехода от капака(вратата) към купето си взех оригинално гофре от ЕТ, защото при мен всички комуникации минаваха само в лявото. Мисля, че само автомобили с ел. амортисьори имат второ гофре в дясно, а аз нямам такива и вкарах кабелите в него. Помогнах си с малко информация от briskoda относно пиновете за свързване. С камерата си имаше разклонител за водата с ~25 см. маркуч - явно за модел при който пръскалката за задното стъкло е в оста на моторчето за задната чистачка (мисля че парт номера беше за Супърб 3), а при мен пръскалката е горе в третия стоп. Е купих си 2 метра маркуч и захраних системата. Пръскам на задното стъкло - мие се и камерата. Предполагам така е и при фабричното изпълнение. Взех си маса от купето, а захранването почти фабрично от таблото под волана, защото в гнездото от което трябваше да го захраня си има бушон с доста консуматори и го захраних от отделен предпазител. Лесното мина, остана да кодираме. Тук се включи и брат ми и камерата заработи! Не е просто видео сигнал, има си и CAN комуникация, показва си радуса на завиване при въртене на волана, има си и стълбицата за близост. Все още не я използвам много активно - имам предвид, че не и обръщам особено внимание, въпрос на свикване, но за в гаража особено не ми е необходима. Е навън на някое късо място за паркиране си ми върши чудесна работа. Надявам се и жената да я оцени. Като заключение мога да кажа, че съм доволен от новата придобивка! Заедно с кодирането на камерата, използвах момента да намаля интензитета на дневните LED светлини - нещо което планирах отдавна. От 100% ги намалих да светят на 65%, което е съвсем леко забележимо и то на тъмно. При включени къси светлини пробвах да ги изключа изцяло - 0%, но тогава ми излезе грешка на таблото и се принудих да ги пусна отново. Мисля че стандартно бяха на 35%, сега са на 30% и няма грешка. Надявам се да по този начин да ги запазя за по-дълго, че като гледам доста често се разминавам с Октавии и Супърби с по един или 2 изгорели светловода и едва мъждукащи в жълто светлини, а самия ремонт не е лесен и евтин, защото трябва да се сваля стъклото, което си е тънък момент. Монтажа на камерата за заден ход, беше съпроводен с монтаж на още 2 камери, а именно видеорегистратор. Нарочно ги направих заедно, защото не ми се искаше да разглобявам корите по няколко пъти. Задната камера я позиционирах точно в средата на стъклото горе, а предната застана много добре зад огледалото и от позицията на водача изобщо не се вижда и не дразни с присъствието си. Единствено може би трябва да и променя чувствителността на шоковия сензор, защото с нашите "прекрасни" пътища постоянно ми заключва файлове като инцидентни събития. Видеорегистратора е 70mai Dash Cam 4K A810 предна и задна камера. Не е евтин, но след като през годините съм изпробвал и използвал различни марки и модели, реших да вдигна нивото и не съжалявам. Междувременно подмених цялото интериорно осветление с LED. Самите крушки бих казал, че не са по-силни от обикновените, просто светят бяло и нямат проблем с димирането на осветлението в краката. Не съм ги подбирал специално, евтини бяха.

Както вече споделих в "Ежедневни приказки" четири месеца карам с грешен регистрационен номер на електронната винетка (вместо СВ е писано СА). Служител на БГ тол ме спря в събота на втория тунел преди Перник , за да ми каже , че нямам винетка. Извадих си касовия бон от 19.04.2025 и тогава лъсна грешката. Човека ми обясни процедурата по корекция на винетката и ме успокои , че в рамките на календарна година могат да ме снимат три пъти , а аз вече съм си изчерпил лимита. Днес отидох до БГ тол (в сградата на НИСИ на бул.Никола Петков N86) в Деловодството (първия етаж , вляво до стаята на охраната) , където две каки търкат две бюра и където подадох заявление по образец за промяна на рег.N във винетката , снимаха касовия бон и талона на колата , след което до три работни дни се извършва корекцията , издават бележка с входящия номер на заявлението ако се наложи да пътувам и пак ме спрат екипи на БГ тол и най-важното - след корекцията на винетката , наложените глоби падат автоматично (ако са в срока на действие на винетката).

Доколкото разбрах историята е продължила с безпроблемно пътуване до сервиза. Казах на баща ми да вземе и двете ми гарнитури и да сложат по-добрата по преценка на Ицо. Ремонтът е извършен успешно и човекът се е прибрал безаварийно обратно до София, макар и по нощите. На следващият ден се чухме и уговорихме да се видим на живо, понеже не се бях сетил, че той беше с третата бежова 120ка в колоната от първата задномоторна среща. Не дойде с шкодичката, явно му е дошло в повече. След сигурно час мохабет се разделихме с нова уговорка за следващата седмица да снабдим бабата с още някоя друга дреболия. В крайна сметка това е целта на форума - кой както и с каквото може да се подкрепяме!

Пропуснал съм 2 снимки, че са от телефона. Още не сме се събрали всички, но поне част от гостите са в кадъра. Имаше още хора на поляната, които чакахме да се присъединят, Иво @ID A и Иво @smirn0ff също още не бяха кацнали. Ама за който закъснява няма снимка

И аз да се отчета

Еииии така става по празниците

Не е много подходяща, в настоящия контекст, но си остава най-разпознаваемата му песен. Едва ли ще ми се разсърди.

Почина легендарният музикант Крис Риа

Да сложиме и тез момци тука Radiohead - Creep.mp4