Топ потребители

Реших малко да променя плана за действие. Това толкова екзотично каре в момента ми слага такава спирачка, че не е истина. Не мога да продължа в никаква насока, докато колата е на стойки. Реших да сожа двигателя и окачването, които ми останаха от Ръсти. Половината окачване отиде преди две години на червената Шкода, така че трябва да го възстановя, за щастие имам вичко налично. Имам и една 5 степенна кутия, която съм приготвил да слагам на червената Шкода, реших да ползвам нея. Вчера след работа към 5 следобед се заех с операцията. Най-много време ми отне да изкарам всички чарколяци и да ги домъкна до колата. Някъде към 18 и 30 най-накрая започнах: Позабавих се малко, тъй като по трудния начин научих нещо ново - 5 степенната кутия за мокро окачване се нуждае от по-дълги шпилки за захват към мотора. Обикновената 4 степенна кутия, както и 5 степенната кутия за сухото окачване са с нормална дължина, но тук трябват с 10мм по-дълги шпилки. Поиграх си малко и се замотах с около 20 минути. Накрая кутията и мотора бяха събрани: Тъй като това е временно решение, не съм си играл да чистя нищо, затова ансамбълът е в такъв неприличен вид. Последва малко зор, тъй като нямах помощници, единствено една палетна количка и един крокодил, но това не е проблем, тъй като както знаем захватът е на общо 8 болта. Към 19 и 30 бях готов: И така, колата вече е с мотор и кутия. Ще ми отнеме още малко време да монтирам амортесьори с пружини, носачи и полуоски, да събера барабаните и да я пусна най-накрая от стойките. Въпреки това смятам, че това е по-добрият вариант, отколкото да седя и да чакам да се намери каре. А и в това положение - с монтиран двигател, спокойно мога да си пусна новите спирачни тръби, охладителните тръби и маркучи, радиатора с новата перка, да им направя инсталацията, а монтираната 5 степенна кутия ще ми позволи да си направя новия привод и да сложа скоростния лост. Доста дребни, но важни неща, които без мотор и окачване няма как да станат. И най-важното - вероятно ще поизгубя още някой друг час, но мисля да я подкарам най-накрая тази кола. Дори и колкото само да мога да си я движа из двора и да си я въртя да ми е на удобно за подготовката за боя, ще ми е напълно достатъчно и ще съм доволен. Все пак я имам от вече 6 години, а съм я карал само два пъти по 300 метра, което си е направо срамота. Разбира се, в момента в който се сдобия с каре, веднага ще се задействам и със сухото окачване. Междувременно ще мога и на спокойствие да събера мотора и наведнъж да ги кача комплектно. Смяната на мотор и задно окачване е само няколко часа работа, което въобще не ме притеснява. Но сега вече имам свобода да напредвам с другите точки от план-графика, което е огромен плюс.

Да пиша ли, да не пиша ли... Много се чудих. Тайрона ще си изпълнява функциите. Асене, пожеланията ти се сбъдват! Днес ни се роди второ внуче. Ерик си има братче.

Бавно, но упорито продължавам с работата по колата. Както писах по-нагоре, захванал съм се с освежаване на задното окачване. След като самото окачване беше освежено дойде ред на скоростната кутия и каретата. По принцип идеята ми беше само да сваля каретата, да видя кое в какво състояние е и дали ще има нужда от намеса, да измия кутията, да сменя маслото и да я монтирам. Естествено, този план не се получи, даже нещата се позакучиха доста, но ще трябва да се намери решение на възникналите проблеми. Първото, което се закучи беше едното вътрешно каре - не ще и не ще да излиза от кутията: Начинът му на захват към диференциала е само една зегерка (от тези телените), която влиза в един канал на карето и се набива и избива с рязък удар. Другото каре го изкарах на ръка, но това беше като заварено. Не мърдаше и милиметър. Какво ли не пробвах - чукане, блъскане, козия крак, обратен чук, включително си правих и установка, за да захвана карето със скоба и да го издърпам - нищичко не помогна. Не искаше да мърда. Работата беше ясна - ще трябва да се отваря кутията. По никакъв начин нямах желание да правя тази операция. Признавам си, че ме беше страх, никога през живота си не ми се беше налагало да отварям скоростна кутия. Е, дойде момента и това да се случи. Като за начало прекарах няколко часа в чегъртане с отвертката, за да махна полепналата гняс по корпуса, след това доизмих с нафта: Дойде моментът, от който се страхувах. Нямаше какво да отлагам, наредих схемите, инструментите и започнах: Още след свалянето на първия капак разбрах колко правилно съм постъпил, като съм се захванал да разглобявам кутията: Тази гайка си беше така. Не съм я разивал аз, просто свалих капака и тя ме чакаше по този начин. И двете такива гайки са изяли доста удари, периферията, която трябва да ги законтря отдавна е липсвала, съответно едната се беше саморазвила и се разхождаше на спокойствие под капака на нареждача. Продължих да разглобявам и стигнах до проблем номер две - горната част на лагера на оста на пета предавка беше спукан на две места: Разглобяването продължи, в крайна сметка се оказа, че не е нещо чак толкова плашещо да отваряш скоростна кутия: И така, всичко вече беше разглобено, остана единствено диференциала, който и да исках нямаше как да сваля заради запеклото каре. Все пак свалих всичко, което можах по него, за да имам максимален достъп. Планът беше да остане само карето с единия капак на кутията, и да мисля как да го избивам отвърте навън. Стигнах до там: И тук вече видях голям зор. По абсолютно никакъв начин това каре не искаше да помръдне. С какво ли не го напъвах, блъсках, чуках - не мърда. Следващото, което успях да измисля е да го натиснем на преса. Колегата се обади на негов приятел и двамата в 9 вечерта отидохме до един сервиз да натискаме на преса. Започнахме опитите: На около 2 тона натиск отпусна втулката между карето и диференциала. Извадихме ги и вече оставаше само да изкараме втулката от карето. Направихме нова установка и започнахме отново да напъваме: Бяхме стигнали някъде около 5 тона натиск, карето продължаваше да не мърда. Майсторът каза, че не иска да напъва повече. Аз му казах "дай да натиснем още 2-3 пъти, пък каквото стане". Натиснахме, и тъкмо подминахме 7 тона натиск, когато изведнъж манометъра отпусна и стрелката се върна на 2 тона. Нямаше припукване, нямаше нищо. Просто отпусна. Оттук нататък излезе без усилия. За съжаление, състоянието на карето е доста лошо: Нямам представа какво му се е случило и защо се е стигнало до това положение. Доста е завлякло. За щастие поне другото каре е в перфектно здраве: И така, в момента този камък ме е препънал и се чудя как да изляза от ситуация. Много трудно ще намеря такова каре. Принципно ги няма като резервна част, нито тук, нито в Чехия, По параметри няма абсолютно никаква алтернатива, по чешките сайтове също няма информация за алтернативи за точно това каре. Хубавата страна на нещата е, че освен тези проблемни места цялата кутия е в прекрасно здраве. Прегледана е основно, и нищо друго не подлежи на ремонт или подмяна. Изключвам, разбира се семерингите, но те са по-скоро консуматив. След като диференциалът вече е извън кутията, спокойно можех да огледам и него: Тук до него съм сложил диференциал от обикновена скоростна кутия с обикновеното окачване. За щастие сегашният е със сменено главно предаване - от 3.9 на 4.22. Другият до него е от Шкода 100 и е още по-къс - с главно предаване 4.44. Сега би било удобно да го сменя, но вече ще стане прекалено къс. Тази идея я избих от главата си. Трябваше да се мисли по проблемните точки. Първата, и най-лесно решима - двете гайки. Може и да ги има готови, но реших да си ги направим, в момента са на фрезата и до края на деня ще са готови: Следващите две проблемни точки са доста сложни. По ред на номерата първо е лагерът на пета предавка. Изключително трудно откриваем се оказа, макар и да е продаван като резервна част. Все пак си има доста шкоди с 5 степенна кутия, дори и до ден днешен. Но пък се оказа, че няма никакви наличности никъде, включително ходих до вносителя на "ZKL" с идеята да го поръчаме. Оказа се, обаче, че ZKL въобще не го поддържат и не могат да го доставят. Започнах да търся по номер вътрешните два конусни лагера - нищо общо с наличните. Не успяхме да открием и такъв, който да пасва - тук е с по-различен конус и новите не лягат в леглото. И в един момент късмета ми се усмихна - Данчо удари едно много сериозно рамо, за което много му благодаря! Той се сети за човек, който може да има наличност и се свърза с него. Започнах да стискам палци, което даде резултат и на следващия ден лагерът седеше на масата: До него се вижда и новият семеринг отпред към двигателя, който също е доста специфичен и се намира трудно - конусен е и с посока на въртене. По магазините има подобен семеринг, но е обикновен, и след кратка дискусия с Росен, на когото наскоро му се беше наложило да търси същия семеринг, стигнахме до извода, че не трябва да се слага обикновен, а именно такъв с посока на въртене. Роската беше взел един семеринг в повече и реши да ми го подари, за което съм му много благодарен! Остана най-трудното - карето: За момента нямам решение на този въпрос, продължавам да търся изход от ситуацията. Мислех и вариант с наваряване и после на струга, но няма да стане - закалено е и при наварката цялата закалка заминава. Втулката е лесна - тези дни ще я занеса на ТВЧ да видим с каква твърдост е закалявана, после ще взема чугун, ще я изработим наново и ще я занеса на закалка. Но с карето това няма как да се случи, затова ще търся други варианти.

Между другото съм се захванал сериозно и по други точки от план-графика, скоро ще има и там по-сериозно развитие. В прецес на освежаване на задното окачане съм, също така перката с дифузьора от Фелиция са готови:

Малко снимки от отпуската - Каламици, Ситония и с. Полковник Серафимово в Родопите.

През събoта и неделя имах едва около час да отделя на Шкодата, но го използвах да оправя развалената полуоска, която бях свалил от другата Шкода. Проблемът при нея беше топлонабитата втулка на самата полуоска - явно с годините се е преместила леко назад, и не уплътняваше хубаво, съответно не можеше да се стегне барабана и тропаше. Не се сетих да снимам двете полуоски наложени една до друга за сравнение, но ето изрязано от едната снимка какво имам предвид: Дясната е старата, ясно си личи как втулката е по-навътре. Преди две години, когато се появи този проблем на червената Шкода, директно смених целия кожух с полуоската от донорското окачване, затова сега се наложи да свърша тази работа и да събера цял комплект годни за употреба чаркове. Цялата операция е изключително лесна, избива се полуоската с лагера от кожуха, след кето се избива и самия лагер. След това следва набиване в обратен ред и за нула време новата полуоска си е в кожуха: Остана да наредя барабана с всичките му чаркове, за няма и десет минути вече бях стигнал до слагане на новите жила за ръчната: Нов цилиндър и ново жило, всичко друго е сменяно малко преди да бракувам Ръсти. От дясната страна също всичко е ново, макар да е прашно. И така, вече всичко е готово за монтаж. Днес няма да мога да отделя време да свърша тази работа, но тези дни ще ги кача и колата ще е готова да си стъпи на гумите. Остава и да навържа новите спирачни тръби, отпред трябва да монтирам конзолата с педалите и сервото. Тази кола оригинално няма серво, така че и там ще има малко играчка, но пъзелът е събран и ме чака да му отделя време. По охладителната система скоро ще пиша по-подробно докъде съм стигнал. Имам вече купена перка, доста по-мощна - 100w на първа степен и 250w на втора, остава да избера правилния термовключвател и да изградя инсталацията. Трябва да монтирам и тръбите под купето, които са от радиатора до двигателя и обратно. След това да монтирам скоростния лост за 5 степенна кутия, както и привода към кутията. Накрая остава да монтирам стартер и карбуратор, нови свещи и кабели и да паля. На приказки звучи лесно, остава само да намеря време да свърша тези задания. Стигна ли до палене, ще съм отметнал доста от важните точки и ще мога спокойна да продължа с боядисването на колата. Надявам се да е възможно най-скоро, но само времето и ангажиментите ще покажат.

Аз пак ще отговоря с редовното - ако се прибера навреме в Пловдив, с най-голямо удоволствие ще дойда! Този уикенд ще съм само на 2 часа от града, и ако си тръгнем в 12, когато ще ни изритат от хотела, направо ще цъфна. Пък и съм извадил 105-цата още миналата седмица и си карам нея, та ще се домъкна с хубав автомобил

С огромни благодарности към Ицето - @Izolini, баба Биляна вече си има оригинален преден ляв калник! Калникът е нов, никога не е монтиран на кола и е в доста добро състояние. Предстои да го изтъркам, намажа с ръждопреобразувател, и сед това да го затворя с грунд и филер и да си чака реда за боя. Разбира се, направих си кефа и си го докарах до Биляна с другата бабушкера - нека и тя да свърши малко работа, стига само си е седяла и кротувала в гаража...

Ввдъж като си горял, вече проверяваш предварително. 97fcb9da3a8d4402f01b0175bfc99e17.mp4

И аз си имам домашен любимец - купих си пластмасови врани от Бриколаж, за да плашат гълъбите да не ми кендзат на климатика. От тази страна пълен успех! Гълъбите вече не припарват. Обаче едната си има фен/ка. Вече два пъти идва през деня, първия път само се разходи (и пусна едно акце естествено). Втория път донесе един фъстък за почерпка. Сама си го изяде (и пусна още едно акце), щото моята не му обърна внимание. Мисля да сложа една камера да видя до къде ще стигне свалката

Бе вие смешки не знаете ли, ми само сериозни теми захващате. "Ежедневните приказки" да не би да са в отпуска, или са с разстройство и треска след отпуската, че не ги ползвате? Цитат оттук, копи-пейст там и давайте смело, подробно и разгорещено на всякакви теми, с включени спомени, бушуващи страсти и дълбокомислени размишления. Смешките са основата, есенцията и смисълът на тази тема.

Уви, Ганя си е Ганя. Да направи нещо не го бива, ама да напише "К*р" и да "бЕга" е номер едно

Една приятна изненада от смяната на акумулатора: От доста време имам проблем след палене на колата когато не е работила повече от 30 минути - скоростната кутия не искаше да включва веднага. Палиш, местиш лоста, нищо, чакаш още малко, зелената лампа "натисни спирачката за превключване" светва, натискаш и чак тогава кутията зацепва. Е, вече няма този проблем - даваш на контакт и зелената лампа светва веднага, палиш, местил лоста и захапва моментално. Явно стария е падал под 12 волта при палене (всъщност сриваше до 9) и не е имало ток за всички системи. Вече не дава и грешка за изгорели крушки при подаване на контакт както правеше преди.

Днес беше кошмар в Словения и началото на Италия. В Словения ремонти с километри, трафик много - никакво движение. Добре, че времето беше приятно, хладно, даже по едно време стана 14*С А кошмара се създаваше от водачи които постоянно сменяха лентите и за да ги пропусне някой целия трафик спира. Как не им светна, че ако седи и се движи в една лента драмата ще бъде по малка. Накрая се наскачаха, все след мен бяха на свършването на задръстването, но това е друга тема. Общо три зареждания, като първото ми беше докато бях на паркинг в хотела. Второто в Словения, отново на станция обявена за 300kw а тя повече от 110 не вдига, но понеже винаги са по два EV и мощността е разделена между тях. Хърватска и Словения засега греда, може някъде настрани по другите станции да е по добро положението. Третото в Италия на EWIVA Зареждането на 25% започва с 165kw. Досега такава мощност на зареждане съм виждал около 10% на батерията и никога на 25%. Очаквах нещо около 140. Вчера похвалих навигацията, днес качвам снимка. На дисплея който е пред мен пък ми показва лентите и ми показва в коя да се движа, това го показва когато се движа, затова и няма снимка. Ако вляза в грешната лента ми казва да се преместя една лента наляво или надясно, зависи от ситуацията. Досега толкова добра фабрична навигация не бях виждал. Всеки казва, дано да има кар плей или андроид ауто да си пусна нещо. Аз от вчера не искам кар плей и андройд ауто за да ползвам навигация през тях. ЕДИТ: първото зареждане е на 16.08

Разхода зависи от десния крак, карам на индивидуален режим в който съм орязъл всичко освен климатика. Караш ли агресивно, безсмислено с газ спирачка и всякакви други от този сорт, и разхода надминава спокойно този на хартия. Индивидуалния режим и той ми идва в повече, искам ако може на това "еко" да направят още едно "еко". За някои тази електричка е слаба, на мен ми е в повече от достатъчно това което предлага. Това ми е от днес, тръгване на 100% от Нови Искър до Загреб. Скорост до Хърватска до ограниченията, но през повечето време 110-120км Спирки за WC много, още от Драгоман се започна с тях. Първа спирка за зареждане - Ягодина. Съчетано с кафе, сандвичи и WC. Втора спирка за зареждане след Белград на отбивката за Нова Пазова. Принципно снимките на самата станция/локация изглеждат така все едно си на някой "парк" с магазини, ресторанти... но се оказаха от другата страна на пътя и стигането до тях пеша е невъзможно. Но има готин шоурум с електрички, меки дивани и вендинг автомати, зареждането мина неусетно, като това си е към въпросната локация на която зареждаш всичко каквото поискаш. Реално втората спирка трябваше да е на Нови Сад, но ме подведоха снимките. Трета спирка Кауфланд във Винковци Хърватска . Специално отидох до тази локация защото навсякъде станциите бяха 60KW а тази я даваха 120. Но греда, 55 и повече не иска. Но там отново беше съчетано със сладолед... Четвърта спирка не трябваше да има, но средната лента на магистралата през повечето време беше ужасна и в нея не се караше спокойно. Затова се наложи да се кара малко над ограничението и близко до ограничението на ениака. Затова отново на Кауфланд в Кутина и там отново греда, реших да оставя коментар за слабото зареждане. Еми всички коментари бяха, че станцията не дава това за което е обявена, но кой да чете преди това. На всичкото отгоре дойде и една Киа която направи зареждането с 25kw и стана още по зле. Бяхме взели отново сладолед и сандвич, казах на жената, ядем и си тръгваме. Няма смисъл да зареждам един час, по добре гастербайтера да зареди, че завалията беше на 18% и с голяма батерия. Маршрута ми беше през Нови Сад, идеята е да избягам навалицата на Батровци. Като време се удължава с час и малко, както и повече километри. Границата на Бачка паланка и Илок от страна на Хърватска си бях само аз. Но като на всяка граница се моташ, там от Хърватска страна. Търсиха цигари, алкохол и какво ли не в колата. На Калотина на този пред мен само където не му взеха ДНК. То бяха отпечатъци от пръстите на някакъв малък скенер, после на един голям цялата ръка, накрая извадиха всички от колата и те по тая процедура, ужас. На първите две локации съм платил по 18 евро, но понеже не са от приложението на Шкода и затова не се виждат парите. И да не забравя, навигацията на Шкода направо ме изкефи от всякъде. Адекватна, дава много добро навигиране, както гласово така и с визуализиране на самите ленти на пътя, знаци даже виждаш по едно време. Направо не сикам да чувам за никакви други приложения, само Waze за всеки случай за полиция и някоя дупка. Защото в приложението на Шкода съм оставил само задръстванията. Средната скорост до Хърватска ми беше 92км след Нови Сад нататък падна до 80 и това е крайния резултат. 13 часа и 21 минути цялото каране от тях имам като зареждане 1 час и 44 минути заради бавните станции на Кауфланд.

Да споделя малко статистика от както съм я направил. Утре вечер тръгвам малко по Европа и съм решил да направя отново някаква статистика със снимки или кратки видеа, Тръгване (час, километраж, % на батерията...) пристигане на зарядна станция, време за зареждане.... Пък да видим какво ще направя. Известно време карах с по ниско налягане в гумите, плюса е, че возията става много по добра и някак усещам повече сцепление. Но минуса е на лице, завишен разход. Тия гуми само да ги изтъркам и ги хвърлям, всеки казва, че е по добре с обикновена гума от колкото за EV. Тези за EV са много твърди и с това налягане от 2.7 до 3.3 бара е направо като брояч на камъчетата по пътя. С обикновена гума возенето си става нормално и приятно, най вероятно ще има сътресение в разхода, но май не е и някаква драма. Днес като ги направих на от 2.2 на 3 бара и волана стана перце и все едно и направих ремап.

Забравих да напиша, че като изключим внезапен дефект в акумулатора, си напълно прав. Аз, освен, че чувам и усещам как пали колата, съм си боднал в запалката двоен USB за зареждане на разни джаджи. Нископрофилен е, че не ме кефи да стърчи и има екранче, което ми показва волтажа в запалката. Чрез него следя какво е актуалното напрежение. Когато показва около 13.5V, знам, че акумулатора е зареден. Качи ли на около 14V разчитам, че колата ще зарежда. Видя ли стойности около 14.5V (с AGM акумулатор съм), когато се сетя и при първа възможност вадя зарядното от шкафа.

Честит Рожден ден на Гениaлният Виртуоз, Талантливия Факир, Певецът със Завладяващият глас, Палецът на струната и Лентата на Лудата Прическа, Двигателят на Dire Straits, Мистър Mark Knopfler.

Преди близо 20 години (малее как звучи само) се разхождаме с жената из квартала. Беше валяло и студено. Близо до една кофа за боклук ми се стори, че чувам тихо мяучене. Спряхме и този път бях сигурен, че не ми се е причуло. Наведох се и видях под кофата едно премръзнало бебе котараче. Без изобщо да се замисляме си го прибрахме вкъщи. Години по-късно случайно разбрах, че е породисто, съответно явно някой го беше изхвърлил, не е било родено на улицата. Кръстихме го Мишо. Ходеше толкова тихо из вкъщи, че му сложихме мини каишка на врата със звънче, да го чувам. Че няколко пъти, без да искам го подритвах. Жена ми имаше продълговати саксии с цветя на балкона, изнесени извън парапета. Видяхме, че Мишо обича да лежи в тях и да се пече на слънце. Не го беше страх, че виси от четвъртия етаж. Цветята от едната саксия ги махнахме, посадихме тревичка, от което котарака беше супер щастлив. Никога не съм го дресирал, обучавал или каквото и да е. Но си знаеше името и когато го виках, винаги идваше. А когато се прибирах от работа, винаги тичаше да ме посрещне. Беше много яко, отварям врата и малко след това го чувам по звънчето, че идва да ме посрещне. Спеше на спалнята при нас, много обичаше да се гушка. До към третата или четвъртата година обичаше да се вози в кола, след което, както повечето котки, разбрахме че вече не му е любимо. Но никога не се е сърдил или мяучил жално, както правят някои котки. Докато беше малък си слагах лявата ръка на горната част на кората на врата, той лягаше върху нея и гледаше пътя. Като поотрасна, пътуваше в скута ми. След доста години заедно с Мишо дойде момент, в който нямахме повече възможност да се грижим за него. Никога нямаше да го оставя на улицата, нямаше да го дам и на всеки. Трябваше да съм сигурен, че не само ще се грижат за него, но и ще го обичат. Та Мишо извади късмет при кофата за боклук, имаше късмет и с приятелка на жена ми, чиято майка искаше котка, живее в къща с двор. Та Мишо изживя последните си няколко години на още по-хубаво място - цял ден на двора, а вечерта или когато времето е лошо - вътре в къщата. Почина от старост. И до ден днешен съм на мнение, че това уникално животинче имаше огромен късмет, че ме срещна. Късмет имах и аз, че го намерих. И вярвам, че съм направил всичко възможно живота му да е прекрасен. За него важи с пълна сила поговорката "роди ме мамо с късмет, па ме изхвърли на смет". И по повод цвета, за който писа Ицето по-горе. Мишо беше рижав с бели лапички. Имам адски много негови снимки, пускам една от любимите ми, сега се загледах в дата й - направил съм я преди 19 години. И в момента се замислям колко много ми липсва това другарче...:

Една легенда с днешна дата и от сътрудничуството ни с чехите . Шкода Мадара LIAZ 706 RT. Модела е много детайлен и ми хареса , а и зеленото ми е любимо.Макар,че като дете ги помня водоноските у нас бяха оранжеви (снимал съм едно моделче мащаб 1/87). Нещо любопитно: погледнете регистрациония номер Пловдивски. Поздрави на колегите от Пловдив!Единствено в последните букви "SK" при нашата регистрация няма "S". За справка Шкода Европа от първи брой беше със Софийска регистрация ;). Качвам повече снимки защото модела си заслужава .

79ba5971d8c9f0e22c2f110e46c1202d.mp4

Бизнесмен отишъл за риба ... и хванал златната рибка. - Моля те пусни ме и ще ти изпълня едно желание - казала рибката с човешки глас. - Аз всичко си имам - казал бизнесменът. Коли, яхти, имения, деца, две бивши жени и току що се ожених за нова 20 годишна мадама. Какво мога още да поискам? - Помисли за нещо, което мога да направя за теб - казала рибката. - Добре.... можеш ли да направиш така, че с новата ми жена да свършваме заедно? - Готово. Иди при жена си и ще се увериш сам. Човека се качил на джипа и газ към София. По пътя свършил три пъти.

... особено на тия, които следва да го прилагат!

Малко статистика от днешното пътуване, Нови Искър - Гърция. Четири човека, багаж много. Багажника пълен догоре и на задната седалка имаше още. На тунелите преди да започне спускането към Перник разхода беше 25kw. Колата се усещаше, че е тежка, не в ускорението ами просто като поведение на пътя и разхода го доказваше. Минавал съм го доста пъти натам този маршрут и повече от 18 нагоре не съм виждал. След това вече започна да се нормализира средния разход. Скорост малко над ограничението до Симитли, дефилето и Кресна се мина с макс. 70км защото си имаше трафик. След Кресна скоростта беше 10+ отгоре на ограничението до Кулата. На Кулата спрях да заредя ( там 98% спират) има си нещо психологическо с Гърция и тока. Зареждане за 20 минути и продължих, преди няколко дни тези с ДВГ-тата (не тук) вече се чудят какво да кажат (хейтят) и затова няма да пиша, че сме ходили до WC, кафе.... за тези 20 минути. Нищо, че и тези с ДВГ-тата правеха същото и не се различавахме по нищо. Преди малко това казвах на жената, тези киловати които изхарчих днес можеше да са около 40. Или зареждам в нас на 100% карам нормално, може би една идея под ограничението и стигам до Гърция за няма и 3 евро на море. Тук отново зареждам за "3 евро" и се прибираме, макар, че на обратно няма да се върна с една пълна батерия и ще трябва да заредя някъде на обществена станция. Като цяло шкодата се представи отлично, след Кресна задминах един Хюндай и един Ениак 80 и те спряха да заредят, една Г-класа също се нареди и някаква Киа. Като цяло както казва един "няма значение колко ти е голяма батерия, всички спираме на едно и също място да зареждаме". А този с гегата е по добре от гега ДВГ, с тази минава повече километри.

Благодаря, Ице за хубавите пожелания, както само ти умееш! И двете деца ще имат и българско гражданство. По първи впечатления, пожеланията ти се сбъдват. Кротък, спи си, не плаче, хапва си и си му личи. 4,200 кг. 53 см. Секцио. И с първото беше така.

Айде продължава СПАто на Шкодичко днес пране и лъскане на салона ( то затова в София Валя) миналата седмица нов ангренажен и пистов комплект! Другия месец масло на ДСГ и подгревни свещи добре си е гледан той

Аз, да споделя малко инфо... относно skoda-parts.com, въпреки че темата е за https://www.kopacek.com/skoda-tuning-parts Поръчах си крик, манивела за него, ключ за джантите, врътка за закрепянето на джантата към пода на багажника и стиропор, за да окомплектовам всичко в него и да го метна в резервната гума + 2 тампона за багажника. Всичко пристигна за 3 дни с DHL. Цената беше доста ниска дори с транспорта. Около 80 евро някъде. Та, добра алтернатива е този сайт - имайте го в предвид.

Ако смяташ, че всички са ти длъжни, значи си украинец. Ако си виновен за всичко, значи си руснак. Ако всички са ти виновни изобщо, си българин.

Мерси! Онзи ден забравих да снимам и първата Шкода, която купих на сина ми, а именно този "Фаворит", не е в перфектен вид, защото доста си играе с нея, но няма грешка на здравина:

Така беше и преди това. Сега просто по-лесно се вижда. И, преди да станем демокрация, те биеха и стрижеха ... за удоволствие. Ей така, да си знаеш, че нямаш думата. Но, факт, Ганя обърка "свобода" със "свободия". И това е проблема на цялото ни ляво общество в днешно време. Защото "крайно десните" всъщност са си най-обикновени центристи, които не се съгласяват с прекалено лявата и либерална политика. Както в България, така и в Европа. Ама ... криво разбрана "свобода".

Ице, модела не е толкова важен. Аз просто използвах този, към който имах линк. В крайна сметка идеята е, че има голям избор на камери, при това съвместими със съответния рекордер. И, при правилно конфигуриране, няма нужда от интернет, облаци и т.н., където нямаш идея кой има достъп и какво ще се случи със записите. И, предвид, че всички цени, които коментирахме, са "на дребно", ако БДЖ/община/т.н. решат да се оборудват ще получат съвсем различни цени, както и доста по-качествени камери/записвачки. Това вече се случи в София и цялата я "опасаха" с "интелигентни" камери. Което, като идея, хич не е лошо. Виж, изпълнението е ... трагедия Масово стълбовете са монтирани в средата на тротоара и са реална предпоставка за инциденти с пешеходците. И, ако имахме граждански контрол и/или работеща община, а не симлираща работа, досега тези стълбове щяха да бъдат демонтирани и заменени с такива, които отговарят на изискванията за безопасност.

Да споделя и днешната дестинация, Верона - Виена. 687км 16.7kw/100 разход. Три зареждания от 18,19 и 21 минути. Имам общо 5 зареждания, но първото е преди тръгването до 91% а последното е да си имам ток и да не хода да търся зарядни по Виена. Реално две в Италия и едно в Австрия. Скорост в Италия 130+ Австрия по ограничението, като понякога се движехме в пакет и с 10км над ограничението. Тръгването ми е отбелязано на 47% но това е така защото трябваше да преместя до зарядната станция за да заредя, във Виена влязох на 35%

Отиваш при Жорката @JORDITO и спираш с този гаден навик Модула, който поставя, не лъже колата по температура, което е най-добрия вариант. Освен това не губиш старт-стоп функцията, винаги можеш да си я активираш или деактивираш перманентно, когато ти е кеф.

Да, този от моя линк. Но беше последния в цялата им мрежа. Ти с 2.0 не трябва ли да си с по-голям стартов ток? И защо си мислех, че всички О3 са със старт-стоп? Нямаше как да стигна до магазина, освен с даване на ток от нещо друго, а не ми се занимаваше. Освен това тези са си чист магазин, няма кой да го смени, но за сметка на това си ми пишат гаранцията без никакви допълнителни условия.

Идната неделя ще има ли събиранка?

Айде малко реклама