Топ потребители

Историята взе да заприличва малко на сапунена опера, тъй като предстои пореден обрат в развитието. За щастие този път е за добро! Тези дни нямах никакво време да работя по колата. Оказа се, че е за добро. Вчера получих обаждане Данчо, който ми каза "виж си вайбъра, пратил съм ти снимка, утре е при теб." Аз, разбира се, подсъзнателно веднага предположих какво има на снимката преди да я отворя, но когато я отворих се зарадвах като дете на шоколад - беше направил невъзможното и беше намерил каре! Днес карето вече беше на масата в офиса, редом до братчетата си. Втора употреба е, но шублерът не показа абсолютно никакво износване и никакви отклонения откъм размери, така че му предстои едно хубаво измиване и скоро трябва да е на мястото си в кутията. Тези дни ще направим и втулката, в която влиза, и вече ще съм готов за монтаж: Работата, която свърших по другото окачване, което монтирах временно не беше излишна. То ще си чака ред да отиде на другата Шкода в някакъв момент, тъй като там ме мъчи четиристепенната кутия, на дълъг път си иска пета предавка. Тъй като преди няколко дни качих на колата и мотора и кутията, сега трябваше да ги сваля. Нищо работа, за няма и 20 минути бяха долу: И така, вече сме в правилния коловоз и работата продължава по план.

днес минах 200км. Приятна за каране кола. Върви си добре на спорт и е стабилна, но подскача . Нямаме пътища. На нормал става да се кара, на комфорт е меко возенето. Разходът на гориво е скандално нисък. Салонът е топ - много удобно се седи. Тия модерни асистенти за ограничения на скорост като се ползват с автопилота само се возиш, даже ако забравиш да завиеш тя си навива сама волана и пищи, и вибрира. Готино е й като си спазва сама дистанция от предния автомобил. Спирачките прилично силни. Доволен съм на първо време от колата. Единствено спрямо старата има малка жабка на подлакътника и два телефона само един върху друг стоят в отделението пред скоростния вече бутон, не лост.

Днес си я взех. Доста приятно вози. Очаквах да е по-твърдо! Много копчета, много менюта. Трябва да я разучавам на спокойствие.

Днес покарах доста , ама да си плесна една келешлъшка снимка.

Роджър Уотърс навършва 83 години днес. "Джордж Роджър Уотърс (6 септември 1943 г.) е съосновател на Pink Floyd в Лондон през 1965 г. заедно със Сид Барет, Ричард Райт и Ник Мейсън. Уотърс постепенно се очертава като главен текстописец и концептуален лидер на Pink Floyd след напускането на Барет, като играе важна роля в изключителната поредица от албуми, които утвърждават групата сред гигантите на рока. Неговите текстове осигуряват тематичната основа на The Dark Side of the Moon, докато Wish You Were Here, Animals и особено The Wall отразяват все по-личния му подход към писането на песни. Смъртта на баща му по време на Втората световна война, отчуждението, конфликтите, социалният контрол многократно стават материал за неговото творчество. Уотърс напуска Pink Floyd през 1985 г. и установява обширна солова кариера, като по-късно прави продукции на The Dark Side of the Moon и The Wall по целия свят. През 2005 г. той се събира отново с Дейвид Гилмор, Ричард Райт и Ник Мейсън за историческото изпълнение на Pink Floyd на Live 8". Част от това събитие.

Река Дунав - нищо особено, грам интересно по нашите ширини и дълбини, Направо умряла работа, буквално и в преносен смисъл, Виж, ей тая река всички я тачат, уважават и обичат.

Селена беше марката, без "В". От Селена - Луна. Баща ми имаше такъв транзистор и после си купи и следващия модел. А с един съученик на неговия Веф слушахме от Сърбия Метронома - свежа западна музика. А Слънчев бряг си беше достъпното студентско питие. Помня му и цената - 3,80лв. Служих на четвърти километър в София и с един приятел като се уволнихме докато чакахме влака си изпихме една бутилка с шоколадови бонбони. Струваше ни цели 5 лв!

У дома почти винаги е имало куче - кога по-дребно, кога с нормални размери (да се чете: Немски дог ). От повече от 6 години си имаме един дивак - кръстоска (баща Голдън ретривър, майка Коли+Хъски). Красив и глупав .....демек си живее щастливо И винаги мъжкари......е, до днес. По едно стечение на обстоятелствата се сдобихме с второ куче - демо/микро версия на Кане Корсо - малката Фера: Прибрана от улицата в района на Арапя, обезпаразитена и с първа ваксина, младата дама е вече мома бистричанка

"Кeep Уour Passion"... съкратено ще са е

От 12.08 до 05.09 се родиха три бебета - двама майстори бъдещи и една кокона неотразима - требе си правилният аксесоар. Макар че идеята за практическото приложение на тази биба е малко по-различна.

През събoта и неделя имах едва около час да отделя на Шкодата, но го използвах да оправя развалената полуоска, която бях свалил от другата Шкода. Проблемът при нея беше топлонабитата втулка на самата полуоска - явно с годините се е преместила леко назад, и не уплътняваше хубаво, съответно не можеше да се стегне барабана и тропаше. Не се сетих да снимам двете полуоски наложени една до друга за сравнение, но ето изрязано от едната снимка какво имам предвид: Дясната е старата, ясно си личи как втулката е по-навътре. Преди две години, когато се появи този проблем на червената Шкода, директно смених целия кожух с полуоската от донорското окачване, затова сега се наложи да свърша тази работа и да събера цял комплект годни за употреба чаркове. Цялата операция е изключително лесна, избива се полуоската с лагера от кожуха, след кето се избива и самия лагер. След това следва набиване в обратен ред и за нула време новата полуоска си е в кожуха: Остана да наредя барабана с всичките му чаркове, за няма и десет минути вече бях стигнал до слагане на новите жила за ръчната: Нов цилиндър и ново жило, всичко друго е сменяно малко преди да бракувам Ръсти. От дясната страна също всичко е ново, макар да е прашно. И така, вече всичко е готово за монтаж. Днес няма да мога да отделя време да свърша тази работа, но тези дни ще ги кача и колата ще е готова да си стъпи на гумите. Остава и да навържа новите спирачни тръби, отпред трябва да монтирам конзолата с педалите и сервото. Тази кола оригинално няма серво, така че и там ще има малко играчка, но пъзелът е събран и ме чака да му отделя време. По охладителната система скоро ще пиша по-подробно докъде съм стигнал. Имам вече купена перка, доста по-мощна - 100w на първа степен и 250w на втора, остава да избера правилния термовключвател и да изградя инсталацията. Трябва да монтирам и тръбите под купето, които са от радиатора до двигателя и обратно. След това да монтирам скоростния лост за 5 степенна кутия, както и привода към кутията. Накрая остава да монтирам стартер и карбуратор, нови свещи и кабели и да паля. На приказки звучи лесно, остава само да намеря време да свърша тези задания. Стигна ли до палене, ще съм отметнал доста от важните точки и ще мога спокойна да продължа с боядисването на колата. Надявам се да е възможно най-скоро, но само времето и ангажиментите ще покажат.

Реших малко да променя плана за действие. Това толкова екзотично каре в момента ми слага такава спирачка, че не е истина. Не мога да продължа в никаква насока, докато колата е на стойки. Реших да сожа двигателя и окачването, които ми останаха от Ръсти. Половината окачване отиде преди две години на червената Шкода, така че трябва да го възстановя, за щастие имам вичко налично. Имам и една 5 степенна кутия, която съм приготвил да слагам на червената Шкода, реших да ползвам нея. Вчера след работа към 5 следобед се заех с операцията. Най-много време ми отне да изкарам всички чарколяци и да ги домъкна до колата. Някъде към 18 и 30 най-накрая започнах: Позабавих се малко, тъй като по трудния начин научих нещо ново - 5 степенната кутия за мокро окачване се нуждае от по-дълги шпилки за захват към мотора. Обикновената 4 степенна кутия, както и 5 степенната кутия за сухото окачване са с нормална дължина, но тук трябват с 10мм по-дълги шпилки. Поиграх си малко и се замотах с около 20 минути. Накрая кутията и мотора бяха събрани: Тъй като това е временно решение, не съм си играл да чистя нищо, затова ансамбълът е в такъв неприличен вид. Последва малко зор, тъй като нямах помощници, единствено една палетна количка и един крокодил, но това не е проблем, тъй като както знаем захватът е на общо 8 болта. Към 19 и 30 бях готов: И така, колата вече е с мотор и кутия. Ще ми отнеме още малко време да монтирам амортесьори с пружини, носачи и полуоски, да събера барабаните и да я пусна най-накрая от стойките. Въпреки това смятам, че това е по-добрият вариант, отколкото да седя и да чакам да се намери каре. А и в това положение - с монтиран двигател, спокойно мога да си пусна новите спирачни тръби, охладителните тръби и маркучи, радиатора с новата перка, да им направя инсталацията, а монтираната 5 степенна кутия ще ми позволи да си направя новия привод и да сложа скоростния лост. Доста дребни, но важни неща, които без мотор и окачване няма как да станат. И най-важното - вероятно ще поизгубя още някой друг час, но мисля да я подкарам най-накрая тази кола. Дори и колкото само да мога да си я движа из двора и да си я въртя да ми е на удобно за подготовката за боя, ще ми е напълно достатъчно и ще съм доволен. Все пак я имам от вече 6 години, а съм я карал само два пъти по 300 метра, което си е направо срамота. Разбира се, в момента в който се сдобия с каре, веднага ще се задействам и със сухото окачване. Междувременно ще мога и на спокойствие да събера мотора и наведнъж да ги кача комплектно. Смяната на мотор и задно окачване е само няколко часа работа, което въобще не ме притеснява. Но сега вече имам свобода да напредвам с другите точки от план-графика, което е огромен плюс.

Пускам този пост с известно закъснения, понеже напоследък се занимавам да си подкарам другата ежедневка - Джетата, и нямам никакво време за Шкодата. Преди около 3 седмици (дано не бъркам, в последните месеци времето ми се е сляло и не знам кой ден сме ) Жоро @joro-120L ми дойде на гости в цеха да пием по едно кафе. Както обеща, донесе спирачната помпа, която тепърва ще тествам и реставрирам. Освен нея дойде и с още един много ценен подарък - перфектна задна табелка "Skoda 120L": Толкова е лъскава, че не мога да я снимам като хората Ще заспи перфектно на вече красивата задница! За пореден път искам да изкажа благодарности към Жоро! Много благодаря!

Ей така като стане 1212.mp4

Има, има... Тъкмо ми дойде времето и аз да имам касетофон и съм забравил вече къде чух как свири "Юпитер 202", ролков магнетофон. Направо бях пленен! Ролковите тогава вече не бяха на мода, но само какъв звук вадеше! Тогава много обръщахме внимание на високите честоти, а те бяха ток и жица. Да, ама по същото време почнаха да внасят от ГДР Симсончета 50 cm³, които в сравнение с масовите Балканчета бяха космос. Струваха колкото магнетофона. Голямо чудене се чудих, но избрах Юпитера. И нашите ми го купиха! Как се навиха - не знам. Сигурно са решили, че с магнетофон не мога да се пребия. За комплект с оригинални колони броиха 525лв., което беше огромна сума за 1980г. Благодаря им.

Аз мога да се похваля с 20 бр. TDK SA 90. Действащи. Имам и две чисто нови, неразопаковани. Ще ги пазя. Използвам готова снимка, за да не правя специална на касетите. Иначе това ми е по-сериозната система. Вече и тя си е "ретро". А това е до компа и звукът му минава през усилвателя. С дека си правя записи от Тубата

Минало, незабравимо

@zloQQ, Коалиция за Устойчиво Развитие и Европейски Ценности.

Още една точка отметната от списъка - конзолата с педалите. Тъй като, както знаете, 79та година 120ките са без серво, трябваше да се сложи. Да, обаче също така реших да си остана с кормилната кутия и да не минавам на рейка. Което доста усложни задачата, тъй като кормилния прът минава по различен начин и козолата и педалите са различни. А конзола за серво преди 83та всички знаем колко трудно се намира. Първоначално бях решил да приспособявам друго серво, не шкодово. Оиколих няколко морги и набелязах възможни коли, така че реално не е невъзможно и може да се случи. В един момент, обаче, Коцето ми каза да не се занимавам с глупости, и че той ще ми даде правилната конзола, да не се занимавам с преравяници. И така, картинката стана ясна - конзола за сервоусилвател от Естел 1, сервоусилвател от Естел 2. Речено-сторено! Наредих трите налични конзоли на земята и започнах да си избира от коя какво ще ползвам: Съединител от конзолата на Ръсти барабар с помпата, сервото отново от Ръсти, спирачен педал от конзолата от Коцето, всичко останало от оригиналната конзола на Биляна. От трите избрах най-хубавите пружинки и започнах. Първо трябваше да се погрижа за външния вид. На Ръсти някой някога беше мазал всичко с червен грунд, явно да се пази от ръжда. Доста успешно, макар и грозно. Все пак нямаше и точка ръжда, но трябваше да сменя цвета поне на черен. Започнах да търкам: След търкането последва епоксиден грунд (той уж пази и от бъдеща корозия), след това черна боя. Същото се случи и на избраните педали: И накрая всичко събрано, сложих най-читавата и работеща стоп машинка, която беше пак от Ръсти: И така, доволен от резултата качих конзолата на колата. Всичко си дойде на място, кормилният прът се движи свободно, едалите също: Ще монтирам финално чак когато изтъркам и боядисам багажника. Ще сложа нови маркучи, също така съм приготвил и нови тръби, понеже тези вече идват къси. Ако не пасне нещо съм си взел и комплект за накрайници на тръбички, мога да си правя на воля каквито искам. Остана да купя спирачна помпа, но това ще е накрая, да мога да тествам и ако не работи да я връщам, тъй като новите са пълни боклуци. Този филм го играх с червената, и накрая там отиде помпата от Ръсти, та ще видим как ще го решавам този казус.

Преди години имаше една индийска реклама на Peugeot 206. Мисля, че открих един от използваните автомобили.

Оказа се, че не съм единствен с този надпис на таблата на регистрационния номер, че на всичко отгоре пак е Шкода!

Гледах, търсих, Питах даже Почитаемото Началство, Нямаме си Кулинарна тема. А кулинари тук имаме бол, сърцати, сръчни и талантливи, Един ме измъчи 2024 година, ама простено му е, нали си лягаше сит и доволен. Пуснах Мотивирана и Аргументирана Молба-Декларация, Почитаемото Началство я прегледа, одобри и разреши и темата е факт. От няколко дни си мисля за хрупкави кисели зеленчуци. По нощите пазар, скочих в 05:00ч. хванах ножа и.... Четири моркова, половин карфиол, половин ранна зелка, две месести червени чушки, камби няма още, два едри корнишона, три стръка целина, цяла глава чесън на дребно, захар, оцет, сол. Тава с диаметър 30 см и борд 10 см, за загрявка само. Омешах, оставих да си пуснат сокчето, така три пъти и след ден-два в буркани и в единия хладилник. Ще се радвам и на вашите рецепти, пинизи и тайнства в Света на Хапката и Пийката, Пиянските изтъпления ги пишете в "Ежедневни приказки", моля.

Възпитано, културно и търпеливо чака Ицо да му сервира вечерята, После е АТАКААА!!!

Имам си кът "Края на 70те". Лампата е модернизирана с игриво пламъче и батерия. За касетофона. Имахме такъв в онези години. Баща ми го продаде отдавна. Намерих и си го купих от сантимент.

Спря да ме мързи и се впуснах... 600 грама маслен боб в купа с 2 литра врела вода, за 40 минути, да изплуват зърната. В туй време намятах в тигана чушките, след тях картофите, морковите и бекона. Три домата пресни и две глави лук. Към лука и доматите по стара традиция добавих брашно, червен пипер, три лъжици доматено пюре, гьозум(джоджен) и мощно измешах. Боба се е сварил в първата вода, фърлям я, кипвам втора вода, мятам боба и всичко останало в тенджерата, да къкри около 40 минути. 20260920_094112.mp4 За къде без чесън... Скълцан ситно и когато спра котлона, отива в тенджерата, заедно със сока от половин лимон. От обяд досега - 4 купи опуках, да оправдая част от загавието на темата - Лакомия.

Едната заготовка - запечатан патладжан на кубчета. Плюс печени чушки, белени червени домати, копър, чесън, оцет, зехтин. Плейтваш на етажи, може и с плочка сирене.

Сещам се за един електрически проблем , който се открива доста трудно и в повечето случаи остава незабележим - нагорели контакти на бушон. В този случай бушона е здрав , но напрежението и тока са намалени поради по-високо съпротивление и след няколко преискрявания в гнездото или повишеното напрежение от генератора съответно модула на АБС -а може да стартира без грешки. Та може да проверите и предпазителите свързани с АБС модула. Успех!

Прекрасен е българският език! Например фразата: "Тук бяха български туристи", се пише само три букви.

Tatra 600 Tatraplan (1948 – 1952) Интересното при този автомобил е, че за разлика от традиционните V8, Татра 600 е с четирицилиндров боксер. Последната година от производството й е в завода на Шкода в Млада Болеслав. След войната, моделните цифри започват от 600.

Пепи, за да стане "ретро", трябва специална комисия да го оцени. Иначе всеки стар дарак ще се води ретро или исторически автомобил и ще ползва привилегии, само защото е на години. "В България и по-голямата част от Европа един автомобил се счита за „ретро“ (официално „историческо превозно средство“), когато отговаря на следните критерии: 1. Възраст: Произведен е или е регистриран за първи път преди най-малко 30 години. 2. Запазеност: Специфичният му модел вече не се произвежда. 3. Оригиналност: Автомобилът е исторически запазен, поддържан е в оригиналното си състояние и по него не са правени съществени промени в основните технически характеристики (двигател, окачване, спирачна система и т.н.). За да получи законов статут на историческо превозно средство, колата трябва да премине идентификация и да притежава сертификат за автентичност, издаден от оторизирана организация. /а там цедката е много ситна. колата трябва да изглежда, поне като моята / В София: Съгласно действащата Наредба за зоните с ниски емисии на Столична община, „историческите превозни средства“ са официално освободени от ограниченията за навлизане в „Малкия“ и „Големия ринг“. Те нямат нужда от покриване на съвременните екогрупи (от I до V), които се изискват за масовите автомобили при Годишния технически преглед".

Старухите, тук ли сте? става и за мултикукър еър фрайър

Любимата ми реклама с Йети и Xzibit:

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник Пенев първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила. — Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор. Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка. — Колко изпи? — поставил ребром въпроса Пенев. — Две бутилки — навел срамежливо глава Гецата. — По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията. Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило: — Седемстотин грама. Пенев забелил очи да смята. — Литър и четиристотин? — Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата. — От обяд до осем вечерта. — Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия! Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено: — Вода и аз няма да мога… Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата й отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен анти-алкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас: — Искам пак… Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж… P.S. Разказът е на Андрея Илиев - "Чупим рекорди всякакви". @zloQQ, това ти си ми го пуснал, преди 10 и кусур години.

Е, не и аз си бях в офиса, а колата плътно до сградата от изток и се молех да не я пребие жестоко. Едва ли щях да изляза да се правя на самурай. Тези буци щом огъват ламарините, главата ми направо ще я направят на гевгир...

Не знам дали ще го правят, ама изглежда добре

И аз си имам домашен любимец - купих си пластмасови врани от Бриколаж, за да плашат гълъбите да не ми кендзат на климатика. От тази страна пълен успех! Гълъбите вече не припарват. Обаче едната си има фен/ка. Вече два пъти идва през деня, първия път само се разходи (и пусна едно акце естествено). Втория път донесе един фъстък за почерпка. Сама си го изяде (и пусна още едно акце), щото моята не му обърна внимание. Мисля да сложа една камера да видя до къде ще стигне свалката

... особено на тия, които следва да го прилагат!