Jump to content

skoda-club-bulgariaskoda-auto.bgskoda-auto.bgskoda-auto.bgskoda-auto.bgpepino-racing.comtraxxas

Смях в залата :-)


orange!

Recommended Posts

Двама възрастни селянина седят на пейка и си спомнят младежките години. Единият казва:

- Знаеш ли какво си мисля, когато гледам ей онова поле?

- Не, за какво?

- За това, че там за първи път правих с*кс.

- Сериозно?

- Съвсем. Марийка се казваше. Беше толкова романтично.

- Вярно ли, бе? Я разкажи!

- Всичко беше идеално, но ни видя майка и.

- Стига, бе! Шегуваш се.

- Не се шегувам. Абсолютно сериозно ти казвам.

- И какво каза тя, когато ви видя?

- Бееееееееееее.....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Звъни се на вратата:

- Кой е?
- Майстора на дограми!

- При нас вече дойде майстор.
- Знам! Я съм същия, паднах....

Редактирано от joro-120L
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

тая новина е по-скоро за тази тема:

http://tvnova.mk/vesti/makedonija/foto-video-tepachka-vo-sobranieto-povreden-i-liderot-na-sdsm-zaev/

 

най-великото заглавие, което съм чел някога

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наскоро ми казаха този виц:

 

Как се познава пернишкият гей?

Отговор: ...от дискотеката излиза с алуминиев винкел!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

Първи ден в индианското племе - един от племето се изгуби, всички го търсихме, намерихме го и всички го е.ахме. Втори ден - дъщерята на вожда се изгуби, всички я търсихме, намерихме я и всички я е.ахме. Трети ден - много лош ден..., аз се изгубих.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Има една опера от Маскани, по кръстословиците я пишат...

IMG_20170505_080615_HDR.jpg

Ице, виж го:

http://batchavo.bg

 

Близо до мен е...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Венци, не е толкова трагично, колкото си мислех - реших че е поръчков за собственика.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Венци, не е толкова трагично, колкото си мислех - реших че е поръчков за собственика.

Това е един от най - реномираните сервизи за скъпи коли. Или поне така го водят. Често минавам оттам. Доста лъскави возила ремонтират.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Усетих, хаха... Иначе, бат Чаво “дава“ доста участия по всякакви по-лъскави изложения и драг състезания на писта.

 

Последно преди седмица на изложението по случай 10г топ гиър в ринг мола, имаше доста негови играчки.

Редактирано от shaft
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

Вчера се насрах. Буквално. В центъра.
Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… абе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. Задникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (задникът) без мое съгласие, участва в конкурса “ Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията.Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на задника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено!Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5 – 6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша задника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на задника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деееба! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“ Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайното на задника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “ Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите й.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето…аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си задник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на лайна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане.
И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага :
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по – удобно, че май дълго ще чакаме. – а през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо. – а през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по – тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте… – и започна да циври .
– Абе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от задника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя / в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от задника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие…. хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте… – и продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, задника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прееба окончателно.
– Ама Вие… Вие…- сумти пак тя
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам- явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2 – 3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак.
Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите й са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето.
И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в лайна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк!
Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“. Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам.
Реших да не губя време. Изтрих си задника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата й бутам гащите, да не й е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето защо мъже не могат да пишат съвети в списанията

ПРОБЛЕМ:

Скъпи Джон,
Надявам се, че ще можеш да ми помогнеш.
Миналия ден тръгнах за работа, а мъжът ми остана да гледа ТВ вкъщи.
Около километър и половина след като потеглих, колата ми аварира насред улицата.
Върнах се пеша до дома, за да помоля мъжа ми да ми помогне.
Когато се прибрах, не повярвах на очите си.
Той беше в спалнята с дъщерята на съседите!
Аз съм на 32г., мъжът ми е на 34г. а момичето е на 19г.!
Женени сме от 10години! Когато поисках обяснение от него, той ми призна, че с момичето имат връзка от 6 месеца.
Имам нужда от твоята помощ. Какво да правя?
Шийла

ОТГОВОР:

Скъпа Шийла,
Ако колата блокира след като е карана кратко разтояние,
това може да се дължи на редица проблеми с двигателя.
Започни с проверка на тръбопровода за горивото.
Ако е чист, провери вакуумните тръби и маркучите на всмукателния колектор,
както и кабелита за замасяване.
Ако не е нито едно от тези неща,
тогава има проблем със самата горивна помпа,
която дава ниско налягане на инжекторите.
Надявам се, че това ще помогне.
Джон

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

Семейство - баща, майка и син - на цирк. На арената излиза дресиран кон. Синът пита майката:

- А какво му виси на кончето между краката?

Майката се чуди какво да отговори...

- Нищо не е това.

Бащата намига на сина си:

- Виждаш ли как съм я разглезил...

______________________________________________

 

Тя много харесваше грубите ръце, космите по цялото тяло и миризмата на тютюн и пот, но мъжът и я караше да се поддържа...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В Габрово на бракоразводно дело съдията се обръща към съпруга:
- Обмислих и реших да отпусна на жена ти 500 лева издръжка.
- Много мило, господин съдия, и аз ще давам по някой лев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В пекинското метро момче и момиче чакат влака. Момчето на висок глас се обръща към момичето:
- Чу мин сян дуф хе!
Момичето замислено отговаря:
- Ян фан си...
Момчето ядосано:
- Дау шан фан, да фан ню, ян шан го зин!
Момичето:
- Жи куан гуа хе, шу ен гу шин ху!
Вие така внимателно четете, все едно, че разбирате китайски! Я отивайте да работите!xuJIko.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

Откраднах го от друг форум, но много ме разсмя:

 

На престижно изложение за нови технологии...
На скромен щанд се събира огромна тълпа - представят нови процесори, най-съвременни, но основно - с необичайно малки размери - 1 кв.см и надолу.
Представител на водеща американска фирма оживено ръкомаха:
- Нашият процесор е 64 квадратни милиметра, с тактова честота 3 Ghz, 1Mb l3 кеш, вградена графична карта...
Японците от своя страна не си поплюват:
- А нашата разработка - 36 кв. мм, 8 ядра на един кристал, почти не се нагрява, тактова честота 5,2 Ghz...
В този момент сред тълпата се появява руснак.
- А нашият процесор бие вашите и по бързодействие, и по размер, и по... Абе, по всичко!
Показва процесора - 2 на 2 милиметра, твърди, че е 10 Ghz - проверяват го - толкова е. Всички са удивени до степен на ужас: ама как така?
Един любопитен японец моли да го разгледа през микроскоп. Поглежда и... пада мъртъв. Втори японец, по-як, гледал, гледал, и него го отнесли. В този момент на преден план излиза млад американски учен, издръжлив и със здрави нерви. Поглежда и...
Виждали ли сте истински ужас? Не да ти настръхнат косите - на плешив човек за миг да му поникне коса, да настръхне и да побелее за секунди. Именно това и станало с американеца... Тялото му започнало да се гърчи в конвулсии, спазъм стегнал гърлото му и с последни сили той изревал:
- Братя! ТОЙ Е ЛАМПОВ !!! 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

Министерство на отбраната. Началник-щабът се връща от среща и вика старата опитна машинописка.

- Верче, трябва спешно да подготвим „Заповед за състоянието на дисциплината в армията“. Готова ли си?

- Готова съм.

- Отлично, диктувам.

- ДЕ.А ВАШТА МАМА!!!

М (Машинописката записва): Другари офицери!

- НИКОЙ НИЩО НЕ ЕБ.ВА!

М (Машинописката записва): Дисциплината в армията е спаднала!

- ВСИЧКИ ЛЕЖАТ И СЕ БАРАТ!

М (Машинописката записва): Командирите се отклоняват от изпълнението на служебните си задължения.

- ТИЯ КРЕТЕНСКИ ПЕДАЛИ ПЪЛЗЯТ КАТО БРЕМЕННИ ВЪШКИ, КЪРКАТ ВОДКА, НАРУШАВАТ ПОРЯДЪКА И ЕБ.Т СИЧКО ДЕТО МЪРДА!

М (Машинописката записва): Никой не се занимава с възпитание и обучение, строевата подготовка е спаднала, увеличили са се случаите на пиянски изстъпления и безчинства спрямо местното население.

- ДА ГО Н.ВРА НА ВСИЧКИ:

М (Машинописката записва): Заповядвам:

- НА ТОЯ НОВ КАПУТ ДЕТО СЕ ПРАВИ НА БАЛОН, КЛИЗМА С ГРАМОФОННИ ИГЛИЧКИ МУ ТРЯБВА, НЕ ЛАМПАЗИ!!!

М (Машинописката записва): Командирът на дивизия полковник Иванов да се предупреди за непълното служебно съответствие.

- ОСТАНАЛОТО СТАДО ДА СИ ГО Е.Е ТОЙ!!!

М: (Машинописката записва): Командирът на дивизията да накаже останалите виновни съответно.

- ТЯХНАТА МАМА!!!

М: (Машинописката записва): Командващ окръг генерал-полковник Петров.

  • Одобрявам 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Млад мъж отива при сексолог:
- Докторе , жена ми не получава оргазъм.
- А .., как го правите?
- Ами лягаме ребром наляво и така всеки път ...
- А , защо не пробвате надясно?
- Как така "надясно"? Искате да кажете надясно, с лице към мама?!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 седмици по-късно...

Мъж среща приятел , който се държи за бузата и го пита:

-Какво ти е ?

-Бях на зъболекар ... извадиха ми два зъба

-Е как нали те болеше един?

-Зъболекаря нямаше дребни да ми върне .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

- Докторе, може ли да махнете съседа ми от стаята, понеже си мисли, че е мотор.
- Пречи ви шумът ли? - попитал докторът.
- Не, изгорелите газове!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 седмици по-късно...

При зъболекаря:

- Може малко да те заболи.

Пациент: - Добре.

Зъболекар: - От известно време имам връзка с жена ти.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...

Важна информация.

За да използвате този форум, трябва да се съгласите с нашата Политика за лични данни. Трябва да се съгласите и с използването на бисквитки (cookies), които помагат за пълната фунционалност на форума. Може да настроите през вашия браузър кои бисквитки искате да се използват. С натискане на бутон "Потвърди" удостоверявате съгласието си с нашата Политика за лични данни и използването на бисквитки.