Форум

Имат си CLE в Щутгарт, Това от снимките никога няма да се случи вече.😀   Mercedes-AMG CLE 53 4MATIC+ Coupe

Mercedes Benz C300 Coupe

Аз помня, всичко, с десетилетия назад,😀 Пък и имам история на съобщенията, плюс снимки.🤪   И аз скоро ще се присъединя към теб в Клуба на половин вековните динозаври.😁

Е да де, всички сме в Божи ръце винаги.  :) Ако е в движение, малка вероятност е да се рискува и да се спира за да се простира с покривало. Камоли да се суши после. Но ако си в парково положение и има прогноза за бедствие, може да се сложи и да се чака ефекта с молитви. А пък за носенето в колата, мисля да го сложа разтворено на няколко пласта върху резервната гума, ако оттърва и не повдигне кората на багажника, ще е добре.

Ба, сигурен ли си? Аз...не си спомням... Ама съм вече на 1/2 век, та имам някакво извинение...

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко!   Та катаджийският началник Пенев първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила. — Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор. Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка. — Колко изпи? — поставил ребром въпроса Пенев. — Две бутилки — навел срамежливо глава Гецата. — По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията. Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило: — Седемстотин грама. Пенев забелил очи да смята. — Литър и четиристотин? — Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата. — От обяд до осем вечерта. — Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия! Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено: — Вода и аз няма да мога…   Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!   Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата й отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!…   Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен анти-алкохолен план.   Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години.   Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас: — Искам пак… Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж… P.S. Разказът е на Андрея Илиев - "Чупим рекорди всякакви".   @zloQQ, това ти си ми го пуснал, преди 10 и кусур години.😁

Ще изчакаме да уточни.   Това да не те притеснява. Колите с дневни нямат задни светлини.  

Един приятел си купи покривало от най-дебелите (скъпите) да си пази новото БМВ. Ама като го видях то сгънато заема доста място... Да  мъкна постоянно такова не ми хареса, освен това ако го използвам, после мокро къде да го сложа, как да го сгъна, пък и трябва да го суша някъде. Отделно, че в голяма градушка няма да си рискувам главата/живота да го разпъвам геройски върху автомобила. И тъй като от 1994г, от когато имам свой автомобил, само един път градушка сериозно ми помля колата, съм решил, че ще карам без никакво покривало и съм оставил всичко в божиите ръце и в тези на застрахователите.